Решение № 1079 от 08.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1079 гр. София, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100513528 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 06.10.2022 г. по гр.д. № 42097/2020 г., СРС, III ГО, 113 състав е осъдил Главна дирекция „П.Б. и З. на Н.“ при Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. **** да заплати на С. Т. К., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. **** по иска с правно основание по чл.

187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР сумата от 1708,10 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода от 01.09.2017г. до 06.07.2020г., получени чрез преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, по иска с правно основание по чл.86, ал.1 З З Д сумата от 236,32лв. представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.11.2017г. до 01.09.2020г., на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 450 лв. за разноски по делото. Осъдил е Главна дирекция „П.Б. и З. на Н.“ при Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. **** да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 377,78 лв. за 1 разноски по делото.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Главна дирекция „П.Б. и З. на Н.“ при Министерство на вътрешните работи, представлявана от Главен комисар Н.Н., директор, чрез пълномощника юрисконсулт К.К., със съдебен адрес: гр.София, ул.“****, с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че неправилно в решението е прието, че ищецът е полагал извънреден труд за процесния период, основавайки се на изготвената ССЕ. Моли съдът де приеме, че отразеният в ССЕ труд не е извънреден, предвид това, че същият е изчислен сумарно при полагане на нощен труд в часовия интервал 22. 00часа до 6,00 часа - 8 часа, за процесния период и отчетен след прилагане на разпоредбите на чл. 9, ал.1,2 и 3 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ, обн. ДВ бр.9 от 2007г. към Кодекса на труда.

Отчитането и заплащането на нощния труд за служителите на МВР намира правната си регламентация в чл.179, ал.1 и 2 и чл.187, ал.З и ал. 9 /към настоящия момент Изм. ЗИД на ЗМВР ДВ бр.60/07.07.2020г. и Изм. ЗИД на ЗМВР ДВ бр.85/02.10.2020г./ от ЗМВР, Наредба 81213-776/29.07.20216г. на МВР, а неговият размер се определя със заповед на Министъра на ВР. Той е с часова норма 8 часа, а не 7 часа, както е предвиден в чл.140 от Кодекса на труда. Предвид това, не следва да се прилагат текстовете на чл. 9, ал.1, 2 и 3 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ, обн.

ДВ бр.9 от 2007г., изм. и доп./ по КТ, където положения 7 часа нощен труд се заплаща като за 8 часа, след умножаване с коефицент 0.143, както е посочено в изготвената по делото експертиза. Часовата норма за нощния труд в ЗМВР е различна от тази в Кодекса на труда. Така е решил законодателят, отделните категории труд да бъдат с различна часова норма, регламентирани от различните нормативни актове. В този смисъл е и тълкуването на чл.20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС посочено в дело С-262/2020 на Съда на ЕС в смисъл, че се допуска определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на 2 тази цел. Служителите на МВР имат права и задължения по действащия ЗМВР, който е специален, уреждащ техните служебни правоотношения, а работниците с права и задължения, уредени в Кодекса на труда и подзаконовите им уредби.

Моли да не се приема за правилно при условие, че нормите на ЗМВР са действащи и относими единствено за служителите на МВР, те да не се прилагат за тях, а избирателно да се прилагат нормите на КТ и подзаконовата му уредба, предвид по-благоприятния в случая резултат. Тезата на ответната страна би следвало да се приеме за правилна само, ако нормите на ЗМВР и подзаконовата му уредба, бъдат отменени по законоустановен начин, от Законодателя или обявени от

Конституционния съд, като противоконституционни.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв.

Въззиваемата страна С. Т. К., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул.

**** чрез пълномощника по делото адвокат Г. Г. от КАК оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

3

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл. 187, ал.6 вр. ал. 5, т. 2 ЗМВР /ред. до изм.

ДВ бр. 60/20 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от С. Т. К., ЕГН ********** срещу Главна дирекция „П.Б. и З. на Н.“ при Министерство на вътрешните работи искове за следните суми, вкл. с изменението: 1708,10 лв. представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, под формата на нощен труд за периода от 01.09.2017 год. до 06.07.2020 год., получено в резултат на преизчисляване на нощния труд с коефициент 1.143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба 01.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, и за сумата от 236,32 лв., представляваща мораторна лихва за периода на забава от 01.11.2017г. до 01.09.2020г.

Ищецът С. Т. К. твърди, че за периода 01.09.2017г. - 06.07.2020г. бил в служебно правоотношение с ответника, като престирал труд на длъжност „старши пожарникар“ в Първа РСПБЗН към СДПБЗН при ГД „П.Б. и З. на Н.“. През процесния период работил на смени, всяка с продължителност от 24 часа, като положил 1840 часа нощен труд, който следвало да бъде преизчислен с коефициент 1.143. След преизчисляването се получавали 2103,12 часа дневен труд, което преизчисляване обуславяло извода за положен извънреден труд в рамките на 263,12 часа. Основанието за преизчисляване ищецът извежда при твърдения, че същото е било правно регламентирано в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., която впоследствие била отменена, поради което следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ /Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/. Извънредният труд се заплащал на всяко тримесечие, поради което ищецът претендира и лихва за забава върху главницата за периода 01.11.2017г. - 01.09.2020г.

Ответникът Главна дирекция „П.Б. и З. на Н.“ при Министерство на вътрешните работи оспорва исковете по основание и размер.

По делото е безспорно, че за процесния период 01.09.2017г.06.07.2020г. между страните е било налице служебно правоотношение, по силата на което ищецът е полагал труд на длъжност „старши пожарникар“ в Първа РСПБЗН към СДПБЗН при ГД „П.Б. и З. на Н.“ на 24 часови смени, като 8 часа от тези смени представлявали положен нощен труд. От приетата 4

ССЕ се установява, че ищецът е полагал труд, дежурейки на 24 часови смени, при което работното му време е отчитано сумарно за тримесечен период. За времето от 01.09.2017г. до 06.07.2020г, ищецът е отработил 203 бр. 24 часови дежурства. Според вещото лице, за същия период положеният от ищеца нощен труд е в размер на общо 1602 часа, които, превърнати в дневен труд след преизчисление с коефициент 1,143, се равняват на 1831 часа. При това преизчисление 229 часа представляват извънреден труд, за който възнаграждението е в размер на 1708,10 лв., като размера на мораторната лихва върху главницата за неплатено допълнително възнаграждение за положения извънреден труд е 236,32 лв.

От правна страна:

По исковете с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 / ред. - ДВ. бр. 81 от 2016 г./. вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД за възнаграждение за положен извънреден труд при преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, настоящата инстанция приема следното:

По делото е безспорно, че ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника през процесния период, като е бил на длъжност „старши пожарникар“ в Първа РСПБЗН към СДПБЗН при ГД „П.Б. и З. на Н.“ при Министерство на вътрешните работи, че ищецът е изпълнявал точно служебните си задължения, като е полагал труд на смени по график на 24 часови смени.

Спорният между страните въпрос е свързан с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

СГС излага следните мотиви:

Дневното работно време е обичайното работно време. Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. – виж чл. 140, чл. 141, ал. 2 КТ.

Трудовото законодателство изхожда от идеята за принципна допустимост на работата през нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на нейното неблагоприятно влияние върху работника или служителя – специална закрила /чл. 140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от оценката за 5 повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм-чрез нея се нарушават обичайните за тази част на денонощието биологични функции на човешкия организъм, тя изисква по-голямо напрежение, води до по-бърза и по-голяма умора, променя реда на почивките на работника или служителя, нарушава обичайния ритъм на неговия личен живот. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява на първо място в запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или сумирано/ – виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място – в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ.

Оправданието за това допълнително заплащане на нощния труд е в поголемия разход на умствена и физическа енергия от престираната работна сила от работника или служителя и необичайното за биологичния ритъм на човека време от денонощието, през което трудът се полага /виж и Решение № 14 от 27.03.2012 год. на ВКС по гр.дело № 405/2011 год., IV г. о., ГК/.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 30 часа седмично при 5-дневна работна седмица- чл.