Решение № 1078 от 19.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7483/2025
- Вид
- Решение № 1078
- Подписан
- 19.02.2026
- Състав
- Валерия Банкова, Йоана Красимирова Кацарска, Петър Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 68, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 96, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 220, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 222, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 226, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 226, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 350, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 6, ал. 3 · Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж
РЕШЕНИЕ
№ 1078 гр. София, 19.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хИ.ди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валерия Банкова
Членове:
Петър Ив. Минчев
Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100507483 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .
С решение № 6808/15.04.2025 г., постановено по гр. д. № 46614/2024 г. по описа на СРС, 153 състав, „Прайсуотърхаус Купърс България“ ЕООД е било осъдено на основание чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на Б. З. А. сумата от 17 766,04 лв., представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка за периодите 07.08.2023 г. 28.08.2023 г. и 05.09.2023 г. - 26.01.2024 г., ведно със законната лихва от 06.08.2024 г. до погасяването, както и сумата от 87,44 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 25.07.2024 г. - 06.08.2024 г.
С решението искът по чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ (отм.) е бил отхвърлен за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 38 810 лв., и за периодите 04.08.2023 г. - 06.08.2023 г., 29.08.2023 г. - 04.09.2023 г. и 27.01.2024 г. - 20.05.2024 г., а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е бил отхвърлен за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 396,74 лв. и за периода 11.07.2024 г. - 24.07.2024 г., като съгласно изхода от спора съдът е разпределил отговорността за разноски между страните.
Срещу решението, в осъдителната част, е постъпила въззивна жалба от „Прайсуотърхаус Купърс България“ ЕООД. Поддържа се неправилност и незаконосъобразност на същото в обжалваната част. След извършеното на 04.08.2023 г. уволнение на ищцата, чиято законосъобразност била потвърдена с влязло в сила решение, на 07.08.2023 г. последната предала трудовата си 1 книжка във връзка с окончателното й оформяне. На следващия ден в телефонен разговор ищцата лично била уведомена, че следва да получи обратно трудовата си книжка. Поканите за това били изпратени и до електронната й поща, както и чрез куриер с обратна разписка до адреса й, която пратка била върната като непотърсена на 28.08.2023 г. Жалбоподателят твърди, че с поведението си ищцата не оказала необходимото съдействие за получаване на трудовата си книжка, поради което нейният работодател се освобождавал от последиците на собствената си забава, която продължила най-много един ден - до 08.08.2023 г., когато бил проведен телефонен разговор с ищцата. По отношение на периода 05.09.2023 г. - 26.01.2024 г. поддържа, че по делото нямало доказателства ищцата лично да е посетила офиса на ответното дружество на 05.09.2023 г., това било извършено от нейния баща, който не бил изрично упълномощен да получава трудовата й книжка, а последиците на забавата били заличени с изричната покана от работодателя до ищцата, отправена по делото за законосъобразността на уволнението й. От поведението на ищцата било видно, че същата съзнателно осуетявала всеки опит да получи трудовата си книжка, до момента в който била задължена от съда да направи това. Моли съда да отмени решението, в обжалваната част, да отхвърли претенциите, както и да му присъди разноските.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Б. А., в който жалбата се оспорва като неоснователна, тъй като били налице всички предпоставки за уважаване на иска за посочените в решението периоди, а ответникът не е успял да докаже възложените в негова тежест факти срещу претенцията. В производството пред СРС било налице писмено доказателство, че ищцата лично посетила офиса на работодателя си на 05.09.2023 г., чиято истинност или автентичност не била оспорена и се подкрепяла от другите доказателства по делото, а бащата на ищцата направил посещение два дни по-късно, за да подаде декларация на дъщеря си, на които посещения работодателят е можел да изпълни задължението си. В рамките на делото за законосъобразност на уволнението представител на ответника признал, че не съществува причина за задържане на трудовата книжка, която била върната едва в открито заседание по това дело от 20.05.2025 г. Моли въззивния съд да потвърди решението, в обжалваната част, и да му присъди разноските.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима. По отношение на основателността й съдът съобрази следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната 2 му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира решението за валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на решението, в обжалваната част, въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от Б. З. А. срещу „Прайсуотърхаус Купърс България“ ЕООД осъдителни искове по чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 38 810 лв., представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка за периода 04.08.2023 г. - 20.05.2024 г., както за сумата от 396,74 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 11.07.2024 г. - 06.08.2024 г.
За да уважи частично исковете с обжалваното решение съдът е приел от фактическа и правна страна, че между страните било налице трудово правоотношение с уговорено брутно трудово възнаграждение от 4090 лв., прекратено на 03.08.2023 г., като ищцата е предала трудовата си книжка на работодателя на 07.08.2023 г., а последният я върнал на ищцата на 20.05.2024 г., в рамките на открито заседание в производството по гр. д. № 54220/2023 г., поради което за периода 04.08.2023 г. - 06.08.2023 г. трудовата книжка се е намирала у работника и за ответника не съществувало задължение да я върне.
Същият изпаднал в забава на следващия ден - 07.08.2023 г., като въпреки свидетелските показания за проведен по телефона разговор с ищцата за получаване на книжката си, забавата му продължила до 28.08.2023 г., когато била завършена предвидената в чл. 6, ал. 3 НТКТС процедура за уведомяване изтичане на срока за получаване на отправената до адреса на ищцата покана с обратна разписка. Работодателят отново изпаднал в забава на 05.09.2024 г., когато ищцата пак се явила в офиса му, но не бил направен опит трудовата книжка да й бъде върната. Посещението на баща й в офиса два дни по-късно било без значение, тъй като той не бил упълномощен да получи процесната книжка, а втора покана до ищцата по реда на чл. 6, ал. 3 НТКТС не била отправяна. Работодателят се освободил от тази забава на 26.01.2024 г., когато в рамките на образуваното между страните гр. д. № 54220/2023 г. на СРС, 60 състав, ищцата е получила отговор на исковата молба по делото, в който се е съдържала и покана за получаване на трудовата книжка. След тази дата ищцата не се е явила да получи книжката си при работодателя, като последният не е бил задължен да я носи в последващото откритото съдебно заседание по делото. При отчитане на размера на дължимото обезщетение съдът е съобразил получаваното от ищцата брутно трудово възнаграждение преди уволнението, както и получените от нея след това трудово възнаграждение и обезщетение за безработица. По отношение на предявеното от ответника възражение за прихващане за сумата от 16 360 лв., представляващи заплатени от ответника на ищцата обезщетения по чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ, съдът е приел, че задържането на трудовата книжка по никакъв начин не представлявало основание за отпадане на дължимостта на обезщетението за неспазено предизвестие, а обезщетението 3 по чл.222, ал.1 от КТ би се дължало, ако се установи, че ищцата е започнала работа в този месец, за което по делото няма данни. По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е приел, че ищецът е изпаднал в забава на 25.07.2024 г., когато е изтекъл посочения в поканата на ищцата срок за заплащане на процесното обезщетение.
Съдът намира въззивната жалба за частично основателна.
Непредаването на трудовата книжка на работника от страна на работодателя след прекратяване на трудовото правоотношение препятства работника да постъпи на работа при друг работодател, съответно – да реализира трудов доход, като води до ограничаване на негови социално осигурителни права, с оглед невъзможността работникът да получава и обезщетения за безработица, поради което законът в чл. 226, ал. 3 КТ (отм.) презюмира размера на настъпилите от незаконното задържане вреди.
Съгласно т.1 от ТР по т.д. № 1/2019г. на ОСГК на ВКС, когато в деня на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада в забава за изпълнение на задължението по чл.
350, ал. 1 КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. Съгласно т.2 на същото ТР незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, 8 ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя. Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.
Съгласно константната практиката на ВКС – напр. Решение № 229 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1875/2009 г., IV г. о., ГК, местоизпълнението на задължението на работодателя да предаде на работника надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение не е определено в закона и на практика не се урежда от трудовия договор. То е близко до задължението да се предаде индивидуално определена вещ, поради което следва да се приеме, че според естеството му то е търсимо, т.е. следва да бъде изпълнено в местонахождението на вещта, по време на пораждане на задължението съгласно чл. 68, б. „б“ ЗЗД - в местонахождението на работодателя при прекратяване на трудовия договор, когато за работодателя възниква задължението да я оформи надлежно и предаде на работника. Когато след прекратяването на трудовия договор работникът е предал съхраняваната 4 от него трудова книжка за оформяне от работодателя, работодателят трябва да я оформи и върне веднага, а ако има пречка за оформянето й - да посочи кога тя ще е оформена. Ако работодателят не върне веднага надлежно оформената трудова книжка и не посочи кога работникът може да си я вземе обратно, добросъвестността изисква той да покани работника за получаването й.
Когато трудовата книжка се съхранява от работодателя, работникът трябва да я потърси и ако работодателят не му я предаде, изпада в забава. Работодателят може да се освободи от последиците на своята забава, като изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 /понастоящем отменена, но дейстаща към процесния период/от Наредба за трудовия стаж (загл. изм. - дв, бр. 65 от 2024 г., в сила от 01.06.2025 г.) - изпрати на работника съобщение да се яви лично, за да получи книжката или да посочи адрес или лице, на което тя да бъде предадена, от който момент не се дължи обезщетение.
Отнесени към фактите от настоящия казус тези принципни положения означават, че работодателят е изпаднал в забава в изпълнение на задължението си по чл. 350, ал. 1 КТ (отм.), съответно дължи на работника обезщетение, единствено за периода от 07.08.2023 г. до 28.08.2023 г., на която дата е изтекъл срокът за получаване от работника на поканата за поучаване на трудовата му книжка. Безпорно между страните е обстоятелството, че трудовата книжка е била предадена на работодателя за оформяне на 07.08.2023г. Работодателят е поканил щцата да се яви да получи трудовата си книжка с писмо с обратна разписка. Писмото е изпратено на адреса, посочен от ищцата в трудовия договор. Ищцата не е навела твърдения, че е променила посочения в трудовия договор адрес или, че е посочила друг адрес за кореспонденция с ответното дружество. Непотърсването и неполучаването на пратката с изпратената покана по пощата от страна на ищцата не може да промени обстоятелството, че работодателят е изпълнил задълженията си по КТ и Наредбата. Работникът или служителят не е освободен от задължение да окаже съдействие за отразяване на обстоятелствата свързани с прекратяване на трудовото правоотношение и приемане на трудовата книжка. Ако работникът не изпълни задължението си да съдейства на работодателя да получи трудовата си книжка, то той изпада в забава, съобразно общите правила на ЗЗД, тъй като без неговото съдействие работодателят не би могъл да изпълни задължението си за връщане на документа. В случая ищцата не е оказала съдействие като не е потърсила изпратеното с обратна разписка писмо, въпреки, че е поискала да бъде уведомена за оформянето на трудовата книжка и като не се е и явила лично да получи трудовата си книжка. Работодателят се е освободил от собствената си забава.
Разпечатката съдържа 29 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10350d7b-7844-41ab-a2da-7321fb03f052