Определение № 939 от 15.10.2026, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 630/2026
- Вид
- Определение № 939
- Подписан
- 15.10.2026
- Състав
- Жечка Николова Маргенова Томова, Анна Великова, Веселина Валентинова Господинова
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 210 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 212 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, предл. второ · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 939 гр. гр. Добрич, 15.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Жечка Н. Маргенова Томова
Членове:
Анна Великова
Веселина В. Господинова като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно частно гражданско дело № 20263200500630 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба с вх.№ 4481/07.08.2026г., подадена от „Марк Енерджи“ ООД, ЕИК 200202880, гр. Каварна, ул. „Андрей Василев – Амира“ № 38, ет. 4, ап. 11, срещу определение № 488/27.08.2026г. по гр.д.№ 1063/2026г. по описа на РС – Каварна, с което не е приет за съвместно разглеждане обратен иск, предявен от „Марк Енерджи“ ООД срещу „Консулт 1978“ ЕООД, ЕИК 201192228, гр. Варна, р-н Младост, ж.к. „Младост“ бл. 109, вх. 6, ет. 6, ап. 13.
Определението се обжалва с доводи за незаконосъобразност. Актът не съдържал мотивите на съда, обосновали преценката му за недопустимост на иска. Жалбоподателят е изложил доводите си относно допустимостта на иска и съвместното му разглеждане във висящото съдебно производство.
Аргументирал е, че е собственик на вятърната електрическа централа по силата на договор за продажба, сключен с „Консулт 1978“ ЕООД, по който е заплатил цена в размер на 170 566,97 евро. При уважаване на предявения срещу дружеството-купувач иск по чл. 108 от ЗС и отстраняването му от ВЕЦ, то тогава ответникът по първоначалния иск „Консулт 1978“ ЕООД следвало да му възстанови заплатената по договора продажна цена. Именно за заплащането на част от нея – 8 528,35 евро (съобразявайки се с родовата подсъдност), „Марк Енерджи“ ООД предявило обратен иск, за да се разгледат всички взаимоотношения по повод централата в едно производство. Настоява се за отмяна на определението и задължаване на КРС да приеме за съвместно разглеждане в производството предявения от жалбоподателя частичен обратен иск.
„Консулт 1978“ ЕООД е представил писмен отговор, с който изразява становище за основателност на частната жалба.
При данни, че обжалваното определение е съобщено на жалбоподателя на 05.08.2026г., частната жалба, предадена на куриер на 06.08.2026г. е 1 депозирана в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Тя обаче не е допустима, тъй като е насочена срещу определение, което не е от категорията актове, които подлежат на обжалване по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, по следните съображения:
Ищец по делото е „Дани 86“ ЕООД, който с исковата си молба е предявил: - срещу Ж. Ц. Д. и „Консулт 1978“ ЕООД – искове с петитум да бъде признато за установено, че сключеният на 15.03.2020г. между „Дани 86“ ЕООД, представлявано тогава от Ж. Ц. Д., и „Консулт 1978“ ЕООД, предварителен договор за покупко продажба на недвижими имоти с идентификатор *** по КККР и площ 5000 кв.м. и с идентификатор *** по КККР и площ 5002 кв.м., ведно с трайно прикрепените към земята вещи, както и Решение № 260031/23.03.2021г. по гр.д. № 259/2020г. на КРС, с което предварителният договор е обявен за окончателен и заместващо нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти, не пораждат действие за „Дани 86“ ЕООД, като сключени във вреда на представляваното лице, на основание чл. 40 ЗЗД; в условията на евентуалност – са нищожни поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; в условията на евентуалност – са нищожни поради липса на съгласие, на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД; - срещу „Марк Енерджи“ ООД (последващ приобретатател по силата на договор за продажба, сключен с „Консулт 1978“ ЕООД по нотариален акт от 28.04.2021г.) – искове по чл. 108 от ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху собствените му недвижими имоти (подробно описани поземлени имоти и изграденото в тях).
В срока за подаване на отговор на исковата молба ответникът по исковете по чл. 108 от ЗС „Марк Енерджи“ ООД е предявил „обратен иск частичен“ с искане, в случай на уважаване на иска по чл. 108 от ЗС срещу дружеството, да бъде осъден „Консулт 1978“ ЕООД да му заплати сумата от 8 528,35 евро – частичен иск от 170 566,97 евро, съставляваща платената продажна цена, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба, и е поискал този иск да бъде приет за съвместно разглеждане по висящото дело.
Не е поискано привличане на „Консулт 1978“ ЕООД като помагач на ответника по иска по чл. 108 от ЗС.
По своята правна характеристика предявяването на обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК е форма на последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност. Така предявеният иск обаче не е обратен иск по смисъла на чл. 219, ал. 3 от ГПК, защото в отговора на исковата молба „Марк Енерджи“ ООД не е направил искане за привличане на „Консулт 1978“ ЕООД като негов помагач - на ответника по иска по чл. 108 от ЗС. Предявяването на обратен иск е способ за последващо обективно съединяване на исковете, но той е иск на ответник срещу привлечена от него подпомагаща страна, а не иск на ответник срещу друг ответник по друг иск по същото дело. При неупражнено право от ответника да привлече на своя страна помагач, предявеният срещу друг ответник (по други искове) в същия процес иск, не е обратен иск по смисъла на чл. 219, ал. 3 от ГПК. Искът не е и насрещен по смисъла на чл. 211 от ГПК, защото не е насочен срещу ищеца по делото, нито е инцидентен установителен иск по чл. 212 от ГПК, защото няма за предмет оспорено преюдициално правоотношение. Не се касае и за искове 2 на ищеца при условията на чл. 210 от ГПК или за изменение на иск по чл. 214, ал. 1 от ГПК. Налице е предявяване на нов осъдителен иск от една страна по делото (ответник) срещу друга страна по същото дело (ответник по други искове), като новопредявеният иск (за връщане от продавача на даденото по договора при евинциране на купувача по него) има връзка с вече предявения ревандикационен иск. Служебното съединяване на искове по чл. 213 от ГПК е възможна допустима, но не задължителна, форма на последващо обективно съединяване на исковете по почин на съда.
Както актът, с който съдът не приема за съвместно разглеждане обратен иск по чл. 219, ал. 3 от ГПК, така и актът, с който съдът отказва да допусне съединяване на дела поради връзка между тях в едно производство и да издаде общо решение по чл. 213 от ГПК, не подлежат на самостоятелно обжалване.
Тези актове са извън предметния обхват на лимитативно очертаните хипотези н а чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, тъй като не са преграждащи производството и тяхната обжалваемост не е предвидена изрично.
Жалбоподателят не е препятстван да предяви самостоятелен иск против дружеството – продавач по договора, поради което и пътят му на защита не се изчерпва с вече образуваното производство пред КРС, защото с определението си съдът не е приел нов иск за съвместно разглеждане с вече предявен иск във висящото производство, т.е. не е допуснал последващо обективно съединяване на исковете, а не е постановил диспозитив за връщане на исковата молба на основание чл. 130 от ГПК поради недопустимост на иска и прекратяване на производството по нея (в който случай актът му би подлежал на обжалване).
С оглед на горното частната жалба се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх.№ 4481/07.08.2026г., подадена от „Марк Енерджи“ ООД, ЕИК 200202880, гр. Каварна, ул. „Андрей Василев – Амира“ № 38, ет. 4, ап. 11, срещу определение № 488/27.08.2026г. по гр.д.№ 1063/2026г. по описа на Районен съд – Каварна и ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№ 630/2026г. по описа на Окръжен съд – Добрич.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му с приложен препис.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3