Решение № 233 от 11.11.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Д., 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д., III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20243230201164 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. М. Ц. ЕГН ********** от гр. Д., депозирана чрез процесуален представител, срещу

Наказателно постановление № 24-0851-000332/26.03.2024 г. издадено от Началник Сектор към ОД на МВР Д., Сектор „ПП“ Д., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП – „глоба” в размер на 50 лв. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

С жалбата се иска отмяна на НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който изцяло поддържа жалбата. Сочи доводи за недоказаност на вмененото административно нарушение.

Въззиваемата страна, редовно уведомена не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Д.кият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок от лице, притежаващо активна процесуална легитимация. Съдът споделя доводите на жалбоподателя относно връчването на обжалваното Наказателно 1 постановление.

В хода на съдебното производство не се събраха доказателства за надлежното връчване на процесното Наказателно постановление лично на нарушителя. Действително на обжалваното Наказателно постановление / л.

13, гръб/ е изписано, че е връчено по чл. 58, ал. 2 на 12.07.2024 г.

Съобразно обаче чл. 58, ал. 1 от ЗАНН , препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя, като в алинея втора на посочения законов текст е предвидено, че в случаите когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

В случая по делото не бяха представени доказателства на коя дата е бил посетен адреса на наказаното лице. Приложеното по преписката Писмо рег. № 1717р-9714/12.07.2024 г. /л. 10/ не дава отговор на поставения въпрос около връчването на НП и в този смисъл не води до възможността за преценка дали са налице условията за връчване по смисъла на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН .

В случая административно-наказващия орган, чиято тежест е да докаже редовността на връчването на наказателното постановление, не е установил надлежното му връчване на жалбоподателя. Поради това не е започнал да тече срок на обжалване на наказателното постановление, т. е. жалбата, подадена срещу него не е просрочена. В тази насока е и константната съдебна практика /Виж Определение от 06.03.2017 г. по ч. к. а. н. д. № 77/2017 г. на АдмС – Д. и Определение № 81 от 07.03.2017 г. по ч. к. а. н. д. № 78/2017 г. на АдмС – Д./.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира за установени следните факти:

На 12.03.2024 г. свидетелите Г. К. М. и В. П. А. – полицаи при Сектор „ПП“ гр. Д., осъществявали контрол по спазване разпоредбите на Закона за движение по пътищата по ул. „...” в гр. Д.. Пред сградата на аптека „..“, преди автобусната спирка, п. сл. забелязали л. а. „...” с рег. №... да се движи към тях от пресечка на ул. „...“. Докато п. ав. преминавал покрай лекия автомобил, св.

М. и св. А. забелязали, че водачът му не използвал обезопасителен колан и решили да го спрат за проверка.

В хода на проверката полицейските служители установили самоличността на водача - В. М. Ц. ЕГН ********** от гр. Д.. Той бил сам в автомобила си.

Предвид констатираното св. М. на място и в присъствието на св. А. образувал административно-наказателно производство, като съставил АУАН серия GA № 1257510, с който вменил на жалбоподателя административнo нарушениe по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

В законоустановения срок водачът депозирал писмени възражения пред 2 административно-наказващия орган в които посочил, че не се е движил по време на проверката от полицейските служители и направил искане за проверка на записите от камерата на полицейския автомобил.

Възражението било разгледано от административно-наказващия орган и с писмо на водача е бил изпратен отговор, че съставения спрямо него АУАН е законосъобразен и ще бъде издадено Наказателно постановление.

Така, въз основа на акта, за санкциониране на извършителя предвид констатираното по-горе нарушение, на 26.03.2024 г. било издадено обжалваното Наказателно постановление № 24-0851-000332/26.03.2024 г. издадено от Началник Сектор към ОД на МВР Д., Сектор „ПП“ Д., в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка. В диспозитива на атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за нарушениe по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП му било наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП – „глоба” в размер на 50 лв. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

В законоустановения срок наказаният водач депозирал пред административно-наказващия орган жалба против издаденото Наказателно постановление и пред Районен съд Д. било образувано настоящото производство.

В жалбата били наведени доводи, че управляваният от Ц. автомобил не е бил в движение по време на проверката от полицейските служители.

Действително той е бил без предпазен колан, но автомобилът е бил паркиран и с изключен двигател, защото водачът е изчаквал съпругата си, която е била в аптеката. С жалбата се прави искане за прилагане по делото на записите от боди-камерите на полицейските служители и от камерата на служебния им автомобил.

В хода на съдебното производство били проведени разпити на актосъставителя и свидетеля по АУАН, които по същество описали онази фактическа обстановка, установена в деня на извършената от тях проверка, дала повод за образуване на административно-наказателно производство и съставяне на АУАН. Двамата свидетели заявили категорично, че лично са видели, че жалбоподателят управлява автомобила, без да използва обезопасителен колан по време на движение.

По направените искания от страна на жалбоподателя са били изискани записи от камери на полицейските служители и на служебния автомобил.

Видно от отговора на административно-наказващия орган обаче поради изтекъл срок не са налице записи от камерите.

След разпита на полицейските служители в качеството им на свидетели от страна на жалбоподателя е било направено искане за допускане в качеството на свидетели на две лица, за които се твърдяло, че са пътували на задната седалка на управлявания от Ц. лек автомобил.

3

Съдът е допуснал до разпит лицата – св. П. Х. К.. и св. З. Я. С.. Двамата свидетели са заявили, че са се возили на задната седалка на колата и в деня на проверката Ц. е паркирал автомобила си пред аптеката, за да изчака съпругата си. Тогава към автомобила се е приближил полицейски служител и е поискал документите на водача, след което последният бил поканен до патрулния автомобил, където му бил съставен и акта.

Свидетелите са категорични, че колата е била в покой и затова Ц. е бил без обезопасителен колан.

При гореописаната фактическа обстановка, подкрепена от приобщените по надлежния ред доказателства, съдът обобщи следните правни изводи:

Видно от приобщените доказателства по делото НП е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят фишове за налагани на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата.

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в присъствие на нарушителя и в присъствие на един свидетел /свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта/, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

На следващо място, доколкото АУАН е редовно съставен, то той се ползва с доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

Направените в него констатации не са опровергаха от събраните по 4 делото доказателства. Това е така, тъй като съдът не кредитира показанията на допуснатите по искане на жалбоподателя св. К.. и св. С.. Анализирайки твърденията им през призмата на близките им приятелски взаимоотношения с водача, съдът ги намира за тенденциозни и манипулативни относно обстоятелството, че те изобщо са се возили в автомобила. Освен от липса на обективност, показанията на тези двама свидетели се разколебават и от обстоятелството, че на първо място, ако св. М. не си спомня подробности по случая, то св. А. е посочил, че водачът е бил сам в колата и според него не е имало други хора на задната седалка.

И на второ място, нито в направеното възражение (същия ден, когато е съставен АУАН), нито в депозираната пред административно-наказващия орган жалба против Наказателно постановление са били изложени каквито и да е твърдения, дори намек, че на обстоятелството, че колата не е била в движение, както се твърди, са очевидци някакви лица, които са се возили в автомобила на Ц.. Напротив, и във възражението, и в жалбата основното искане се състои в прилагане на записите от полицейските камери, без да се сочат лица, присъствали на описаните в АУАН обстоятелства.

От друга страна, съдът кредитира изцяло показанията на св. А., доколкото същите са подробни и последователни, непротиворечащи на останалите доказателства, приобщени в хода на производството. Въпреки изминалото време и за разлика от св. М., св. А. споделил в подробности как е било установено нарушението, как е преминала проверката на водача и обстоятелствата около съставения АУАН. Доколкото показанията му не противоречат на останалия писмен доказателствен материал, съдът няма основание да не ги кредитира като пълни, обективни и непротиворечиви. От своя страна св. М. пък заявил, че подписът в АУАН е негов и посочил, че всичко изложено в акта е вярно.

Съдът приема, че кредитираните гласни доказателства сочат по безспорен начин за датата и мястото на установеното нарушение, както и кой е неговият автор. В този смисъл съдът намира за необосновани твърденията на жалбоподателя за недоказаност на нарушението.