Определение № 290 от 20.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 290 гр. София, 09.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Касационно търговско дело № 20228002902439 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Й., В. Н. Й., А. Н. Й. и Е. А. Й., всички представлявани от адв. Биляна Златева и адв. В. Н. и двамата от САК срещу решение № 193 от 19.06.2022 г., постановено по т.д. № 143/2022 г. по описа на Варненския апелативен съд, както и на „ЗД Булинс“ АД, представлявано от неговия пълномощник адв. Г. от САК против същото решение.

Жалбоподателите - физически лица обжалват въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 445 от 16.11.2021 год., постановено по т.д.№ 969/2020 год. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Е. Д. Й. и В. Н. Й. срещу ЗД „Булинс“АД искове с правно основание чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 45, чл. 52 и чл.84, ал. 3 от ЗЗД за сумата над 105 000 лева до размер на 150 000 лв., претендирана от всеки един от тях като обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на Н.К. Й., починал на 21.08.2018 г. в резултат на ПТП, настъпило на 17.08.2018 г.; в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Д. Й. иск за обезщетяване на имуществените вреди, понесени от същото застрахователно събитие за разликата над 1050 лева до пълния претендиран размер от 1500 лева; в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. Н. Й. иск по чл. 432 от КЗ, във връзка с чл.45 и чл. 52 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществените вреди от същото застрахователно събитие, за сумата над 98 000 лева до 150 000 лв., както и в частта, с която предявеният от Е. А. Й. иск за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди, причинени от него, е отхвърлен за разликата над 14 000 лева до размер на сумата от 20 000 лева.

1

В касационната жалба на ищците с позоваване на казуална практика на Върховния касационен съд, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, е оспорено становището на съда за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат, с довода, че намаляването на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако със своите действия или бездействия пострадалият е улеснил настъпването на неблагоприятните последици. Твърди се, че за да уважи възражението на застрахователя за намаляване на обезщетенията по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, въззивният съд необосновано и без задълбочен анализ и оценка на всички обстоятелства по делото и на съвкупния доказателствен материал, е приел за установено по делото, че починалият вследствие на увреждането техен общ наследодател е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан, с което е допринесъл за причиняване на телесните увреждания, довели до настъпване на смъртта му. Поддържа се, че с поведението си пострадалият не е станал причина за настъпване на произшествието, както и за вредоносния резултат, като вина за това има единствено водачът на л. а. „Опел Корса“ с рег. № В 8808 РТ С.М., а констатираната в заключението на назначената комплексна автотехническа и медицинска експертиза липса на воланна травма на пострадалия се дължи на изключителната сила на удара при навлизане на части от купето навътре към тялото на водача и високата скорост на движение на автомобила. Наведен е довод, че вещите лица не са изследвали въпроса какви увреждания би получил пострадалият при поставен предпазен колан, предвид механизма на процесното произшествие и скоростта, с която е предизвикано, както и дали в този случай леталният изход би настъпил, независимо от поставения колан. Наведен е довод, че като не е обсъдил в цялост всички събрани относими доказателства, възражения и доводи на страните, въззивният съд се е отклонил от трайната практика на ВКС. По отношение на обезщетението, претендирано от А. Й. се поддържа, че то неоснователно е било определено в по-нисък размер от това на другия низходящ на починалия В. Й., единствено поради това, че той не е живял в едно домакинство с наследодателя, като съдът не е съобразил доказателствата, установяващи преживения от него изключителен стрес от непрежалимата загуба на баща му, както и отношенията на обич, привързаност и разбирателство между тях, установени от събраните по делото гласни доказателства. Посочено е, че така определеното обезщетение не е съобразено и с икономическите условия в страната, както и с увеличението на лимита на отговорност на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ през периода от 2010 до 2016 г.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК достъпът до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е обоснован със следните въпроси, обусловили изхода на спора по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а именно:

1. Следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, peсn., определеното застрахователно обезщетение да бъде намалено, ако не е налице противоправно поведение на пострадалия, което се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат?

2

2. За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД дължимото застрахователно обезщетение, следва ли приносът на пострадалия да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела?

3. Следва ли съдът единствено по вътрешно убеждение да редуцира на основание чл.

51, ал. 2 от ЗЗД присъденото обезщетение в случай, че по делото не са събрани доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат, от страна на пострадало при пътнотранспортно произшествие лице?

4. В хипотеза, в която съдът приеме наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, следва ли да съпостави приноса му с този на виновния водач, за да установи действителния обем, в който всеки един от участниците е допринесъл за процесното пътнотранспортно произшествие, като сравни поведението на всеки един от тях като участник в същото с оглед правилата в ЗДвП, които са били длъжни да спазват?

5. Как следва да се произнесе въззивният съд по отношение самостоятелната си оценка на събраните по делото доказателства и следва ли да ги изложи в собствени мотиви относно крайните изводи?

По отношение начина на определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в изложението са формулирани следните въпроси:

1. Съобразена ли е присъдената сума по делото с установените по него конкретни житейски обстоятелства, както и със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС относно размера на дължимото обезщетение за репарация на претърпените неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?

2. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетени-ето за неимуществени вреди, в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?

3. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и с конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?

Формулирано е искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, за неговата отмяна в обжалваната му част и за постановяване на друго, с което, исковете с правно основание чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 52 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществените вреди от процесното пътнотранспортно произшествие предявени от Е. Д.

Й., В. Н. Й. и А. Н. Й. да бъдат уважени за сумата от по 150 000 лева за всеки един от тях, искът на Е. А. Й. за претърпените неимуществени вреди - за сумата 20 000 лева, както и искът на Е. Й. за обезщетяване на понесените от нея имуществени вреди - за сумата от 1500 лева.

3

С подадената касационната жалба ответникът „ЗД Булинс“АД обжалва решението на Варненския апелативен съд в частта, с която искът, предявен от Е. А. Й. е уважен за сумата от 14 000 лв. Изложено е, че въззивният съд неправилно е приел, че между ищцата и покойния ù дядо са били установени „изключително близки отношения”, както и че този извод противоречи на фактическите обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства и на закона - чл. 235 ал. 2 от ГПК. Наведен е довод, че покойният и неговата внучка - ищца по делото, са имали обичайни за нашето общество отношения, характерни за роднини от този кръг и помежду им не е съществувала „особено близка връзка”, както и че покойният Н. Й. е имал съпруга и деца, които са били негов „емоционален център“, което не е съобразено от въззивната инстанция. Поддържа се, че решението в обжалваната част е постановено в противоречие с доказателствата по делото, при нарушаване разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК и задължителната тълкувателна практика на ВКС.

Инвокирано е оплакване, че съставът на Варненския апелативен съд не е взел под внимание, че при определяне размера на застрахователното обезщетение е приложима методиката, установена в § 96 и чл. 493а КЗ, като не може да надхвърля 5000 лева. Твърди се, че разпоредбата на чл. 493а КЗ (обн. в ДВ бр. 101/07.12.2018 г.) не въвежда „лимит на отговорност” (застрахователна сума), различен от Директива 2009/103/ЕО, чийто изисквания са въведени пряко и с § 7, т. 2 от доп. разп. на КЗ, а методика за определяне размера на обезщетенията, като до нейното въвеждане е установена фиксирана сума за определен кръг от лица, които не са членове на семейството на пострадалия. Твърди се, че този въпрос е обусловил изхода на спора по делото, доколкото въззивният съд изрично се е произнесъл по него в мотивите на решението си. Допускането на касационно обжалване, с оглед твърдяното наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е обосновано със следните въпроси, включени в предмета на спора, от значение за изхода на делото, а именно :

„1. Дължи ли се обезщетение на ищцата Е. Й. като внучка на покойния и при събраните доказателства по делото, предвид разясненията, дадени в ТРОСНГТК № 1/21.06.2018 г. на ВКС, че е необходимо да се касае за „особено близка връзка с починалия” и че обезщетение се дължи „по изключение”?;

2. При какви установени обстоятелства ce счита за доказано с надлежни доказателствени средства в процеса, правото на обезщетение „по изключение” и „особено близка връзка е починалия”, и дали е от значение, че покойният и ищецът не са живеели в едно домакинство и са имали отделни семейства, а ищцата има живи родители, които е нормално да са неин емоционален център?;

3. Какво се разбира под „особено близка връзка с починалия” и „по изключение”, по смисъла на ТРОСНГТК № 1/21.06.2018 г. и покрива ли се този критерий с установените по делото факти; в този смисъл подлежат ли на репариране вредите на ищеца?“;

4. Противоречат ли на практиката на СЕС и Директива 2009/103/ЕО разпоредбите на § 96 от п.з.р. на КЗ и чл. 493а КЗ?“.

4

Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, като постановено в противоречие с „основни принципи на правото относно деликта, както и на закона и събраните доказателства“.

Формулирано е искане за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд в атакуваната му с касационната жалба на „ЗД Булинс“АД част, за неговата отмяна в тази част и за постановяване на друго по съществото на спора, с което искът на Е. А. Й. да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен, евентуално – да бъде намалено присъденото ù обезщетение. Претендира се присъждане на разноски и при условията на евентуалност е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляване на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

Ищцата Е. А. Й. оспорва касационната жалба, подадена от ответника „ЗД Булинс“АД.