Определение № 20053 от 31.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20053 гр. София, 31.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110102919 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. трето, чл.

26, ал. 2, предл. четвърто и чл. 26, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, във връзка с чл. 22 и чл. 23 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

Ищцата Г. Е. Н. твърди, че на 30.07.2024 г. е сключила с ответника „ИАМ“ АД Договор за паричен заем № 5186246/30.07.2024 г., по силата на който й била предоставена сума в размер на 2000,00 лв. при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,00 %, годишен процент на разходите в размер на 45,91 % и със срок на погасяване от 14 седмици и 14 седмични погасителни вноски по 151,24 лв., като общата сума за връщане по договора била в размер на 2 117,36 лв. Твърди, че в чл. 4 от договора било предвидено задължение заемателят в тридневен срок да предостави обезпечение чрез две физически лицапоръчители, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-гарант.Поддържа, че в същия ден и час е подписала с ответника „ФБ“ ЕООД Договор за предоставяне на гаранция № 5186246/30.07.2024 г., по който дружеството се задължило да издаде гаранция за плащане в полза на „ИАМ“ АД, а ищцата се задължила да заплати възнаграждение в размер на 486,64 лв. Твърди, че това възнаграждение било включено в погасителния план към договора за заем, разсрочено на 14 вноски по 34,76 лв., поради което всяка погасителна вноска достигнала размер от 186,00 лв., а общото задължение по двата договора възлязло на 2 604,00 лв. Счита, че заемът представлява потребителски кредит, а договорът за предоставяне на гаранция бил свързан с кредитното правоотношение и следва да се разглежда съвместно с него, включително поради твърдяната свързаност между ответните дружества и начина на заплащане на възнаграждението за гаранцията. Поддържа, че посоченият в договора ГПР и общата дължима сума са неверни, тъй като не включват възнаграждението по договора за гаранция, с което се заобикаля ограничението по чл. 19, ал.

4 ЗПК и потребителят се поставя в заблуждение относно действителната стойност на кредита. Развива доводи, че клаузата за обезпечение е неравноправна и противоречи на добросъвестността, че договорът за гаранция е лишен от основание и накърнява добрите нрави, както и че възнаграждението за гаранцията не е насрещна престация, полезна за потребителя. Твърди, че е заплатила общо 2604,00 лв., поради което при евентуална недействителност на договора би дължала само чистата стойност на кредита от 2000,00 лв., а надплатената сума възлиза на 604,00 лв.

Въз основа на изложеното ищцата иска да бъде прогласена недействителността на 1

Договор за паричен заем № 5186246/30.07.2024 г., сключен с „ИАМ“ АД, а в условията на евентуалност – нищожността на отделни негови клаузи, включително клаузата на чл. 4 относно предоставяне на обезпечение и клаузата на чл. 2, т. 8 относно годишния процент на разходите. Иска също да бъде прогласена недействителността на Договор за предоставяне на гаранция № 5186246/30.07.2024 г., сключен с „ФБ“ ЕООД, а в условията на евентуалност – нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 1 от този договор. Ищцата иска да бъде осъдено „ИАМ“ АД за сума в размер на 50,00 лв., /частичен иск от вземане в общ размер 604,00 лв./ за недължимо платени суми над чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от 03.02.2026 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане.

Претендира разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.

Ответникът „ИАМ“ АД прави възражения за нередовност на исковата молба, като сочи липса на документ за внесена държавна такса, липса на надлежно пълномощно към подписалия исковата молба адвокат и липса на доказателства за твърдените плащания. По допустимостта поддържа, че исковете са недопустими поради липса на пасивна процесуална легитимация и липса на правен интерес, тъй като задълженията по договора за заем били погасени от „ФБ“ ЕООД по силата на издадена гаранция за плащане, а вземанията на гаранта към ищцата впоследствие били прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. По същество оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че договорът за паричен заем е валиден и е сключен при спазване на изискванията на ЗПК, че ГПР е изчислен коректно към момента на сключване на договора и включва всички дължими разходи по кредита, а възнаграждението по договора за гаранция представлява самостоятелна услуга на трето лице и не следва да се включва в ГПР. Оспорва твърденията за заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и неравноправност на клаузата за обезпечение, като сочи, че обезпечението е обичайна практика и ищцата е имала избор между няколко алтернативни обезпечения. Оспорва да е получавало плащания по договора за гаранция. Моли производството да бъде прекратено или исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „ФБ“ ЕООД прави възражения за нередовност на исковата молба и за недопустимост на иска поради липса на пасивна процесуална легитимация и правен интерес, като твърди, че вземанията по процесните договори са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. По същество оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция е действителен, че е възмезден договор за услуга по издаване на гаранция, сключен в рамките на дейността на дружеството като финансова институция, и не попада в приложното поле на ЗПК. Твърди, че договорът за гаранция не е договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 и сл. ЗЗД и не е акцесорна част от договора за заем, а самостоятелна сделка между ищцата и гаранта. Сочи, че договорът е подписан след договора за заем и влиза в сила само при непредставяне на друго обезпечение в тридневен срок, поради което възнаграждението по него не е разход по кредита към момента на сключване на договора за заем. Оспорва твърденията за липса на основание, противоречие с добрите нрави и неравноправност, като излага, че възнаграждението е насрещна престация срещу поетия риск и клаузите са ясни и разбираеми. Моли производството да бъде прекратено или искът срещу него да бъде отхвърлен и претендира разноски.

Съдът намира, че към настоящия момент не са налице процесуални пречки за насрочване на делото в открито съдебно заседание. Възраженията на ответниците за недопустимост поради липса на пасивна легитимация и правен интерес са свързани с твърдения за погасяване и цесия на вземанията и следва да бъдат преценени след събиране на относимите доказателства.

Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.07.2026 г. от 09.45 ч. за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представените от страните писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането ответникът „ИАМ“ АД да бъде задължен да представи по делото в оригинал, респективно заверен препис, Договор за паричен заем № 5186246/30.07.2024 г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, погасителен план към договора, тъй като същите са представени от ищцата с исковата молба.

УКАЗВА на ответника „ИАМ“ АД да представи в едноседмичен срок от съобщението извлечение/справка за постъпили плащания от Г. Е. Н. по Договор за паричен заем № 5186246/30.07.2024 г.

УКАЗВА на „ФБ“ ЕООД на основание чл. 183 и чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото заверен препис, Договор за предоставяне на гаранция № 5186246/30.07.2024 г., както и извлечение/справка за постъпили плащания от Г. Е. Н. по този договор.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 190 ГПК за представяне на „всички други документи относно кредитното правоотношение“ като неконкретизирано.

ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за първото открито съдебно заседание, след представянето от ответниците на указаните документи.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад по делото:

В доказателствена тежест на ищцата е да докаже сключването на процесните договори с посоченото в исковата молба съдържание, качеството си на потребител, твърдените факти относно договорените обезпечения и възнаграждението за гаранцията, както и извършването и размера на плащанията, на които основава иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ответника „ИАМ“ АД е да докаже изпълнението на изискванията на ЗПК относно предоставянето на преддоговорна информация, формата, шрифта и съдържанието на договора за потребителски кредит и погасителния план, начина на определяне на годишния процент на разходите и общата дължима сума, както и фактите, от които извежда наличие на валидно основание за получаване или задържане на суми, ако се установи получаването им.

В доказателствена тежест на ответника „ФБ“ ЕООД е да докаже фактите, от които извежда валидността и основанието на договора за предоставяне на гаранция, включително твърдяното качество на дружеството като финансова институция и обстоятелствата относно предоставената услуга, доколкото черпи права от тях.

ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване сключването между ищцата Г. Е.

Н. и „ИАМ“ АД на Договор за паричен заем № 5186246/30.07.2024 г. и сключването между ищцата и „ФБ“ ЕООД на Договор за предоставяне на гаранция № 5186246/30.07.2024 г., доколкото страните не спорят относно факта на сключването им.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

3

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищцата. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните, а на ищцата – и препис от отговорите на исковата молба и приложенията към тях, ако не са й били връчени.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4