Определение № 31314 от 27.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31314 гр. София, 27.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20261110110680 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

На 31.01.2025г. пред Районен съд- Пловдив е образувано гр. дело № 1996/2025г., с което по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за установяване на вземания на „Т.С.“ ЕАД от Е. Д. П. по издадена от същия съд по ч. гр. дело № 14592/2024г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

С определение от 17.03.2026г. Районен съд- Пловдив е прекратил производството по предявените искове пред себе си и е изпратил делото по компетентност на Районен съдСофия, приемайки, че последният е местнокомпетентен да разгледа претенциите, тъй като настоящият адрес на ответника- потребител е в гр. София.

От приложеното към настоящото дело ч. гр. дело № 33349/2024г. по описа на СРС се установява, че същото е образувано по заявление от 03.06.2024г. на „Т.С.“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, което е било подадено до СРС. Съгласно приложената към ч. гр. дело № 33349/2024г. справка в НБД „Население“, извършена на 17.06.2024г., настоящият адрес на Е. П. е в гр. Стамболийски, считано от 16.09.2014г. С оглед на това СРС е прекратил производството по заявлението и го е изпратил по подсъдност на местнокомпетнетния съд по настоящ адрес на длъжникапотребител- Районен съд- Пловдив, който, както бе изяснено, е издал заповед за изпълнение по образуваното пред него ч. гр. дело № 14592/2024г.

От служебно извършена от настоящия съдебен състав справка в НБД „Население“ се установява, че на 09.07.2024г.- след подаване на заявлението от 03.06.2024г. и преди подаване на исковата молба от 31.01.2025г., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за установяване на вземанията по заповедта, длъжникът е заявил промяна на настоящия си адрес от гр. Стамболийски в гр. София.

С оглед на това и доколкото съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4, а съгласно нормата на чл. 120 ГПК настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото, следва да се приеме, че в случая промяната в настоящия адрес на длъжника след образуване на заповедното производство, но преди подаване на исковата молба не обосновава местна компетентност, различна от релевантната към датата на подаване на заявлението. В подкрепа на съжденията в този смисъл са разясненията, 1 съдържащи се в определение № 71 от 08.02.2018г., постановено по ч.гр. дело № 224/2018г. по описа на ВКС и в определение № 521 от 07.03.2024г., постановено по ч.т.дело № 2138/2023г., в които е прието, че по отношение на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК са приложими процесуалните правила за общия исков процес. Следователно, на общо основание следва да се прилагат както разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК, така и разпоредбата на чл. 120 ГПК.

Съгласно посочените актове на ВКС ако е налице промяна в постоянния адрес на длъжника след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред местнокомпетентния районен съд и преди датата на депозиране на исковата молба срещу него по чл. 422, ал. 1 ГПК, промяната е настъпила по време на висящността на процеса по смисъла на чл. 120 ГПК и съставлява единствено изменение във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, поради което не е основание за препращане на делото с предмет установителния иск по възражение по чл. 119, ал. 3 ГПК. В този смисъл са и мотивите в т. 11г на Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК, в които е разяснено, че посочването на адрес на ответника във възражението по чл.

414, ал.1 ГПК е направено по време на висящността на процеса, но за прилагането на последиците по чл.40 и чл.41 ГПК страната следва да е била предупредена от съда при връчване на първото съобщение.

Съображения в идентичен смисъл са изложени и в определение от 19.01.2026г., постановено по ч. гр. дело № 13094/2025г. по описа на СГС, ЧЖ- II- A състав.

С оглед на всичко изложено и доколкото, както бе изяснено, към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК длъжникът е бил с регистриран настоящ адрес в гр. Стамболийски, т.е. в съдебния район на Районен съд- Пловдив, следва да се приеме, че съобразно нормата на чл. 113 ГПК именно последният, издал заповедта за изпълнение, е местнокомпетентен да разгледа и предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 122, изр. 2 ГПК спорът за подсъдност между съдилища, които принадлежат към районите на различни по- горни съдилища, се разрешава от онзи погорен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото. С оглед на това делото следва да се изпрати на Софийски градски съд за произнасяне по повдигнатия спор за подсъдност.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 10680/2026г. по описа на СРС, 54 състав.

ПОВДИГА спор за подсъдност между Районен съд- Пловдив и Софийски районен съд за определяне на местнокомпетентния съд, който да се разгледа исковете, предявени с искова молба с вх. № 11923/31.01.2025 г. по описа на Районен съд- Пловдив на „Т.С.“ ЕАД срещу Е.

Д. П..

Делото ДА СЕ ИЗПРАТИ на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2