Решение № 53 от 22.02.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Петрич, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Административно наказателно дело № 20221230200826 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 50, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „И.Ш.“ ЕООД, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление : гр. П., ул. „В.“ № *, представлявано от М. Е. против Наказателно постановление № 42-0002093/15.07.2022г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. С., с което на дружеството жалбоподател на основание чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 57, ал.6, т.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се прави искане за неговата отмяна.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател редовно призовано, чрез процесуалния си представител - адв. Й. поддържа депозираната жалба и моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски.

Административнонаказаващият орган - директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. С., редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество. В 1 придружително писмо, с което е изпратена преписката прави възражение за прекомерност на разноските.

Районна прокуратура - Б., Териториално отделение – гр. П., редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по същество.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

На 06.06.2022г. служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. Б. извършили комплексна проверка в офиса на дружество „И. ш.“ ЕООД, притежаващо като превозвач лиценз за международен автомобилен превоз на товари № 2783/25.08.2003г. В хода на същата и въз основа на направена справка в REGIX, както и представени документи е установено, че за периода от 21.06.2021г. до 14.12.2021г. е извършен международен превоз на товари с МПС от категория № 3, с рег. № Е **** КР, като на водача А. Д. не са били осигурени необходимите документи по ЗАвП и Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС, а именно трудов договор. С оглед констатираното, свидетелите приели, че дружеството – жалбоподател е осъществил нарушение на чл. 57, ал.6, т.1 от Наредба № 11/31.102002г. на МТС, за което на същата дата, свидетеля Б. Х., в присъствието на свидетеля В. Д., съставил АУАН Серия А-2012 № 323250 на дружеството жалбоподател. Акта бил съставен в присъствието на В. К., упълномощен представител на фирмата, която го подписала без възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН.

На 19.07.2022г. въз основа на съставения акт Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. С., редовно упълномощен със Заповед № РД-08-30/2020г. на Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията /л. 49-50/ е издал атакуваното наказателно постановление № 42-0002199/19.07.2022г., с което за извършено административно нарушение на чл. 57, ал.6, т.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвП е наложил на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер на 200 лева. Наказателното постановление е връчено на упълномощения представител на дружеството на 24.08.2022 г.

В хода на съдебното производство са приобщени писмени, доказателства, свързани с извършената проверка, а именно копие на разпечатка от карта на водача А. Д. за месец юни 2021г., справка от информационна система на Изпълнителна агенция „REGIX“. Представена е заповед, определяща материалната компетентност на длъжностни лица от Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“, които могат да издава наказателни постановления. Представен е и констатиран протокол от извършване на проверката, в който са обективирани констатациите на проверяващите.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установено въз 2 основа на приложението по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН, относно извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи от правна страна следното.

Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 92, ал.1 във вр. чл. 91 от ЗАвП, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган, упълномощен на основание чл. 92, ал. 2 със Заповед № РД -0830/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването им, като съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението - дата и място, обстоятелствата, при които е извършено същото и правната му квалификация.

АУАН е съставен в присъствие на упълномощен представител на наказаното дружество, на когото е връчен.

Прецизността на изложението изисква да се посочи, че е налице несъответствие между словесното описание на нарушението и правната му квалификация.

Съгласно посочената за нарушена разпоредба на 57, ал.6, т.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС „Лицето по чл. 2, ал. 1 извършва превозите на пътници или товари само с превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за проверка на техническата изправност, и за които има издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на 3 техническата изправност“. Според съдържащите се в акта и наказателното постановление фактически твърдения деянието на превозвача следва да се квалифицира като нарушение на чл. 57, ал. 3 от Наредба 11/31.10.2002г., съгласно който лицето, осъществяващо международен автомобилен превоз на пътници и товари осигурява необходимите документи съгласно Наредбата и ЗАвП.

Така констатираният пропуск обаче не води до отмяна на санкционния акт, с оглед задължителните за съдилищата указания на Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. ОСС от І и ІІ колегия на ВАС.

С цитираното тълкувателно решение е разяснено, че в производството по реда на раздел пети, глава трета от ЗАНН районният съд има правомощия да преквалифицира описаното в наказателоното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Същите правомощия са предоставени на съда и с разпоредбата чл. 63, ал.7, т.1 ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г. /, съгласно която разпоредба съдът може да измени електронния фиш, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствата по нарушението.

В настоящия случай, доколкото липсва съществено изменение на обстоятелствата, при което е било извършено нарушението, съдът разполага с възможността да преквалифицира нарушението като такова по чл. 57, ал. 3 от Наредба 11/31.10.2002г., като приложи закон за същото нарушение.

На следващо място от доказателствата по делото се установява, че при извършената на 06.06.2022г. проверка от инспектори на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. С. е констатирано, че дружеството жалбоподател, като превозвач, притежаващ лиценз на Общността за извършване на международен превоз е допуснал извършването на международен превоз на товари с МПС, с рег. № Е **** КР, като на водача А.

Д. не е осигурил необходимите документи определени в ЗАвП и Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС, доколкото в периода от 21.06.2021г. до 14.12.2021г. санкционираното дружество не е имало сключен трудов договор с лицето. По делото са събрани доказателства, че с този водач санкционираното дружество е сключило трудов договор на 15.12.2021г., т. е след процесния период, в подкрепа, на което е представената извадка от информационна система на ИА АА „REGIX“ /л.13/. В този смисъл са и събраните гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите Х. и Д., както и констативен протокол за извършена проверка. При така приетото и установено по безспорен начин, дружеството жалбоподател е осъществило нарушението по чл.57, ал.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС от обективна страна.

Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от ЕООД, чиято отговорност по аргумента на чл. 83, ал.1 от ЗАНН е невиновна, а обективна такава деянието не следва да се изследва от субективна страна.

4

При доказателствена обезпеченост на нарушението, на дружеството следва да се наложи определената с общата разпоредба на чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ имуществена санкция. Последната предвижда, че за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв. Предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер, поради което същото не може да бъде индивидуализирано и следва да се наложи именно в посочения размер. С това се съобразил и наказващият орган. Последният законосъобразно според съда е приел, че случаят не е маловажен предвид характера на обществените отношения, които нарушението накърнява и тяхната значимост.

С оглед изхода на делото направеното искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.

Предвид изложеното и при извършената цялостна служебна проверка на атакуваното наказателно постановление, настоящия съдебен състав намира, че същото следва да бъде изменено единствено в частта относно правната му квалафикиция, като се приложи закон за същото наказуемо нарушение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.7, т.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0002199/19.07.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. С., с което на „И. Ш.“ ЕООД, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление : гр.

П., ул. „В.“ № *, представлявано от М. Е., на основание чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 57, ал.6, т.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС, к а т о ИЗМЕНЯ правната квалификация на нарушението от чл. 57, ал.6, т.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС на чл. 57, ал.3 от същата наредба.