Решение № 512 от 19.05.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 512 гр. София , 19.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело № 20201000503807 по описа за 2020 година

С Решение № 260068 от 08.09.2020г., постановено по гр.д. № 7/2019г.

Окръжен съд - Перник, е отхвърлил предявения от Е. Д. М. иск с правно осн. чл. 13, вр. с чл. 6, вр. чл. 1 от Конвенция за защита на пра вата на човека и основните свободи, вр. чл. 5, ал. 4 от КРБ, срещу С. за присъждане на обещетение за неимуществени вреди в размер на 55 555 лв., в резултат на неизпълнение на задълженията на ответника по предоставяне на правна помощ по в.гр.д. № 10256/2016г. на СГС, изразява що се в оставяне без уважение неговото искане за отвод на особения му представител и назначването на друг, избран от ищеца, на негово място, съг ласно чл, 25, ал.

2 ЗПрП и негативните резултати, последвали от това, ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 1 083 лв., за периода от 13. 12.2016г. до 25.01.2017г., както и законната лихва, начиная от датата на пре дявяване на исковата молба – 25.01.2017г. до окончателното изплащане на главницата, като неоснователен. С решението ищецът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на С. сумата от 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е обжалвано от представителя на ищцовата страна, като счита така постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът, в срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е подал отго вор на въззивната жалба, с който изразява становище за неоснователност и необоснованост на въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение.

1

Претендира присъждане на съдебни разноски пред настоящата съдебна ин станция.

Жалбата, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в законоуста новения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което се явява допустима.

Преценявайки основателността на така депозираната жалба съобразно изложените оплаквания, съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл. 13, вр. с чл. 6, вр. чл. 1 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободипретендира се обезщетение за неимуществени, причинени от неизпълнение задължението на ответната страна за осигуряване на ищеца на честен съде бен процес в производството по в.гр.д. № 10256/2016г. на СГС, поради от каза на решаващия съдебен състав да замени назначения му служебен пред ставител, на когото нямал доверие, с посочен от него друг адвокат. Непре цизната квалификация на иска касае материалната законосъобразност на ре шението, поправима с въззивното решение.

За да постанови обжалвания акт, след подрбно обсъждане на събрани те по делото доказателства, съставът на ОС-Перник е приел, че Решение № 1776 от 17.03.2017г., СГС, ГО, постановено по в.гр. д. № 10256/2016г. на СГС е влязло в законна сила на 15.03.2018г. и съгласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК е задължително за всички съдилища в страната. Тъй като предя веният от ищеца иск е недопустим, то няма адекватна правна помощ, която да доведе до благоприятни правни последици за последния, поради което дори при замяна на служебния му представител, резултатът отново би бил еднакъв и не би повлиял на изхода на делото. Тъй като не е съществувала никаква правна възможност за реализиране на благоприятен изход за ищеца по делото пред СГС, то предявеният иск по настоящето производство е наме рен за неоснователен и е отхвърлен.

Решението е правилно, като настоящият състав изцяло споделя извод ите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 препраща към моти вите му.

В случая единственото оплакване в подадента от представителя на ищеца въззивна жалба е относно позоваването на съда на разпоредбата на чл.

297 от ГПК.

За пълнота на изложението въззивният съд намиира следното:

Производството по гр.д. № 4709/2015г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба на Е. Д. М. срещу Прокурату рата на Република България, с която е поискал ответникът да му заплати обезщетение за бавно правораздаване в размер на 10 000 лв., поради нераз глеждането на искането 2 му за изменение на наложената му мярка за неоткло нение в разумен срок.

Ищецът е поискал правна помощ и съдът му е предоставил таква, като за негов служебен адвокат от АК е определен и назначен от съда адв. М., който му е оказал такава по време на производството пред Софийски районен съд. С решението си съставът е отхвърлил предявения иск.

Ищецът е допизрал жалба срещу първоинстанционното решение, по която е образувано в.гр. д. № 10256/2016г. на СГС, в която е посочил, че ис ка отвод на адв. М.. В о.с.з. от 13.12.2016г. въззивният състав е наме рил за неоснователно искането на ищеца за освобождаване на адв. М. за особен представител, както и искането му за назначаване като такъв на адв. Д.. Съдът е констатирал, че назначеният му особен представител е положил усилия за ангажиране защитата на представлявания, като е посо чил, че по реда на ЗПП особеният представител се определя от АК.

В о.с.з. от 07.03.2017г. съдът е оставил молбите на ищеца за отвод на назначения му особен представител и назначаването за такъв на адв. Д..

Решение № 1776 от 17.03.2017г., СГС, ГО, постановено по в.гр.д. № 10256/2016г. на СГС, е обезсилено изцяло обжалваното решение на първоин станционния Софийски районен съд и производството по делото е прекра тено, тъй като решаващият състав е приел, че предявеният иск е недопу стим, поради липса на абсолютна процесуална предпоставка – непроведена в срок административна процедура.

След отказ от страна адв. М. по реда на чл. 35, ал. 2 от ЗА, за осо бен представител на ищеца е определена адв. Г. – П. и е наз начена от съда.

Последната е преупълномощила адв. В. – П. да представлява жалбоподателя.

Ищецът е подал касационна жалба срещу решението СГС, касационна жалба е подадена и от адв. В. – П.. С определение № 232 от 15. 03.18г., постановено по гр.д. № 3307/2017г. на ВКС не е допуснато обжалва не на въззивното решение.

С оглед изложеното Решение № 1776 от 17.03.2017г., СГС, ГО, поста новено по в.гр. д. № 10256/2016г. на СГС е влязло в сила, поради което съг ласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК последното е задължително за съда, който го е постановил, както и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.

В случая не е налице един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. За да бъде присъдено обезщетение следва да бъ де установено, че в причинна връзка с противоправното деяние са настъпи ли твърдените вреди. Твърди се в случая, че това е неблагоприятният изход на делото, обусловен от отказа на съда да замени първоначално определения адвокат на ищеца. Първо, съгласно чл.25, ал.6 ЗПрП при възможност адво 3 катският съвет определя ад вокат, посочен от лицето, на което се предоставя правна помощ. Следователно, компетентнен да се произнесе по такова иска не е адвокатският съвет, като правилото не е императивно. Освен това, в хода на производство се е стигнало до смяна на първоначално назначения от адвокатския съвет адвокат с друг адвокат. Второ, с влязлото в сила решение е прието, че предявеният иск е недопустим, поради непредприемане от стра на на ищеца на административна процедура по ЗСВ в законовия срок, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска му, т.е. при чината е извън осъществената в хода на висящото производство защита.

Следователно, дори съдът да беше допуснал отвод на адв.М. и назна чил на негово място посочения от ищеца адвокат, то изходът на делото не би се променил и не би имало възможност за настъпването на благоприятни правни последици за ищеца. Липсата на причинна връзка между неблого приятните правни последици и действията на ответника, обуславя извод за неоснователност на предявения иск.

Поради съвпадане в изводите на двете инстанции първоинстанционно то решение следва да се потвърди.

Относно разноските пред настоящата инстанция, с оглед на неоснова телноста на въззивната жалба, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 50 лв., юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260068 от 08.09.2020г., постановено по гр.д. № 7/2019г. Окръжен съд – Перник /с прецизна правна квалификация чл.49 ЗЗД вр. чл. 13, вр. с чл. 6, вр. чл. 1 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи/.

ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН: **********, да заплати на С., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, сумата от 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение пред САС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчване на преписи на страните.

П РЕДСЕДАТЕЛ:

Ч ЛЕНОВЕ:1.

4

2.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5