Решение № 3576 от 03.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3576 гр. Пловдив, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20225330117612 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „МБАЛ- Пазарджик“ АД, ЕИК: 130072241, със седалище и адрес на управление: град П., ул. „Болнична“ № 15, представлявано от изпълнителния директор *** К. Т., чрез пълномощника адв. А. Ш., е предявил против В. Р. Д., ЕГН: **********, от гр.

П., бул. „************“ № ***, ет. ***, ап. ***, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, произтичащи от договор за обучение от ************* г.: сумата в размер на 8 640 лева- разходи за обучение за периода ************** г.; сумата от 5 799, 58 лева- месечни възнаграждения за периода м. ************* г. включително, ведно с лихва за забава в размер на 256, 15 лева за периода ***************** г.; сумата от 5 880, 41 левамесечни възнаграждения за периода м. ***************** г. включително, ведно с лихва за забава в размер на 259, 72 лева за периода ******************** г.; сумата от 25 920 левадоговорна неустойка по чл. 1 ал. 2, ведно със законната лихва върху главниците за разходи за обучение и тр. възнаграждение, подлежащо на връщане, от завеждане на ИМ до окончателното плащане. Върху неустойката лихва не се претендира.

В исковата молба се твърди, че между страните имало сключен договор № ************* г., като ответницата работела на длъжност „***************“ в ***************** на болницата. На ********** г. бил сключен договор за придобИ.е на специалност „**************“ при Медицински университет- П., като работодателят се задължавал да финансира обучението по специалността за срока на обучението, както и да изплаща месечни възнаграждения на специализанта, съгласно тристранен договор за 1 обучение и придобИ.е на специалност на място по чл. 24 ал. 5 т. 3 от Наредба № ************* г. за придобИ.е на специалност в системата на здравеопазването /вече отменена, но действала към онзи момент/. Ищецът изпълнил своите задължения по договора, като заплатил следните суми: 8 640 лева- разходи за обучение за периода ************** г., сумата от 5 799, 58 лева- месечни възнаграждения за периода м.

**************** г. включително, ведно с лихва за забава в размер на 256, 15 лева за периода ************** г. и сумата от 5 880, 41 лева- месечни възнаграждения за периода м. ************** г. включително. Ответницата придобила съответната специалност след успешно положен изпит и била назначена с допълнително споразумение № *************** г. на длъжност „*************“ към *************** в болницата.

Съгласно чл. 4 ал. 3 от договора и чл. 234 ал. 3 т. 1 от КТ тя била задължена да остане да работи на длъжността за срок от пет години, считано от ************* г. Независимо от това обаче, на *********** г. тя депозирала едномесечно предизвестие за прекратяване на ТПО. Съгласно чл. 6 ал. 2 от договора се задължила да възстанови на работодателя разходите за обучение, получените месечни заплати, както и неустойка в трикратен размер на финансирането. Лицето писмено било поканено да изпълни, но до момента липсвало доброволно плащане. В този смисъл се моли за осъждането й да възстанови съответните суми, ведно с лихва за забава от поканата. Претендират се и разноските в процеса.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответницата, с който исковете се оспорват като неоснователни. Наредба № ********** г. била изцяло отменена с Наредба №********** г., като ответницата продължавала обучението си при условията на старата наредба, без обаче да е приложима нормата на чл. 11а от отменената наредба (параграф ********** от Наредба № ********* г.). В тази връзка лицето нямало задължение нито да работи при ищеца, нито пък да му възстановява суми. Дори и да е действала новата Наредба, то процесният договор за обучение е следвало да се прекрати по силата на закона и оттук- тя отново нямала задължения към работодателя, нито пък подлежала на санкция поради неизпълнение. С новата Наредба законодателят приел нов регламент на обучението и придобИ.е на специалност, като новата уредба била поблагоприятна за специализантите, а това обхващало и заварените случаи. Алтернативно, твърди се още, че клаузите на чл. 1 ал. 4 и чл. 4 ал. 3 от договора противоречали на чл. 11а от Наредба № *********** г., защото срокът на обучение бил четири години, а по договора се предвиждал срок от пет години оставане при работодателя. Противоречието между договорна клауза и императивна норма винаги водело до недействителност на уговорката.

Текстът на чл. 6 ал. 2 от договора, който пък предвиждал възстановяване на разходите за обучение, не съответствал на нито една законова норма. Санкцията под формата на неустойка била прекомерна и противоречала на добрите нрави. Отделно от това, цитираният текст противоречал на чл. 11а ал. 5 от Наредбата, защото неустойката била уговорена в абсолютен размер, без да е поставена в зависимост от степента на неизпълнение на договора. Плащаните възнаграждения на специализанта представлявали трудови възнаграждения за реално положен труд по КТ и били добросъвестно получени, поради което не подлежали на връщане на основание чл. 271 ал. 1 от КТ. В резултат от обучението 2 на ответницата болницата реализирала приходи от медицинска дейност, свързана с лечение на пациенти, многократно надвишаващи стойността на разходите за обучение и на неустойката. За периода *********** г. само лицето имало тази специалност и всички реализирани приходи за лечебното заведение били резултат единствено от нейната дейност.

В този смисъл, ако се допуснело връщане на суми от нея, щяла да бъде нарушена правната симетрия в отношенията между страните, а това щяло да доведе до неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата. Целта на неустойките и обезщетенията била да се компенсират вредите на другата страна до реалния им размер, а не да се стигне до свръхкомпенсация и до неоснователно обогатяване. Моли за отхвърляне на иска, а алтернативно- за приложение на нормата на чл. 11а ал. 5 от отменената Наредба за ангажиране на отговорност на специализанта, пропорционално на неотработеното време при работодателя с оглед 4- годишния срок на обучение. Също претендира разноски.

В съдебно заседание всяка от страните, чрез пълномощника си, поддържа тезата си и моли същата да бъде възприета от съда. Представени са писмени защити от страните, с които подробно обосновават становищата си.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Така предявените искове са с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ, вр. с чл.

79, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД, вр. с Наредба № ************ г. за придобИ.е на специалност в системата на здравеопазването (отм.) и Наредба № **** от ********** г. за придобИ.е на специалност в системата на здравеопазването.

За да бъде уважен искът по чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ е необходимо да се установи, че ответникът е работил по трудово правоотношение в ищцовото дружество, че е бил сключен процесният договор за обучение за повишаване на квалификацията, че обучението е проведено, стойността на същото за обучаемия ответник, че са настъпили предпоставките, визирани в разпоредбите на договора за заплащане на посочените в исковата молба обезщетения и неустойки – че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за обучение, а трудовият договор е прекратен преди изтичане на посочения в договора за повишаване на квалификацията срок, че обучението е било проведено и успешно завършено, че е заплатено от работодателя, и как са формирани търсените суми.

При установяване на горните факти и обстоятелства ответникът следва да установи възражението си за нищожност на конкретни клаузи на договора, че оспорената клауза за неустойка противоречи на императивни правни норми, правните норми, на които противоречи, и в какво конкретно се изразява недействителността на сочената клауза, както и за прекомерност на неустойката.

В случая от представените с исковата молба писмени доказателства, съдържащи се в личното трудово досие на ответницата – трудов договор № ************г., ДС към него № ************г., се установява, че на *******г. ответницата е постъпила на работа в 3 ищцовата болница на длъжност „**********“ с код по НКПД ********** , като й е връчена ДХ за длъжността „*************“ в ************* в МБАЛ Пазарджик АД. ТПО е възникнало на осн. чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, посочено е - като срочно по заместване до завръщане на титуляря, като не е посочено кое е заместваното лице. Впоследствие с доп. споразумение от **********г. ТПО е трансформирано в безсрочно такова за същата длъжност – **********, но във *****************, като е посочено, че притежава висше медицинско образование, магистър-лекар, като не е посочена специалност. Дипломата на ответницата се намира в ЛТД на същата.

С договор по чл. 234 от КТ от ***********г., сключен между „МБАЛ Пазарджик“ АД, от една страна, като работодател, и д-р В. Д., работеща като ****************във *************** на болницата – от друга, в качеството й на специализант/специализиращ, съгл. чл. 1 от същия, работодателят се съгласява да финансира обучението на специализанта по специалност „******************“ при спечелване на конкурс за специализация, обявен от МУ – П. на място, срещу заплащане.

В договора е посочено като основание за сключването му – разпоредбата на чл.

234 от КТ, както и Наредба № ****от **********г. за придобИ.е на специалност в системата на здравеопазването, в сила от 01.01.2007г., посл. изм. ДВ бр. 60.05.08.2011г.

Според чл. 1, ал. 2 от договора, заплащането, опр. по реда на чл. 24, ал. 5, т. 3 от наредба № **** възлиза на 8640 лева, или на 180 лева месечно, като работодателят се задължава да заплаща и ежемесечно възнаграждение. Съгл. ал. 3, специализантът се задължава да проведе и завърши следдипломно обучение по специалност „************“ съобразно сключен между него, МУ – П. и базата за практическо обучение – УМБАЛ „Свети Георги“ АД, договор на осн. чл. 24 от Наредбата за срок от 4 години, както и да придобие документ, удостоверяващ правоспособност по специалността. Според чл. 1, ал. 4, на осн. чл. 234, ал. 3 от КТ специализантът се задължава, след завършване на следдипломното обучение и придобИ.е на горепосочената специалност, да продължи да работи при работодателя МБАЛ Пазарджик АД за срок от пет години, считано от завършване на следдипломното обучение за придобИ.е на специалност „***************“.

В чл. 2 е уреден срока на договора, кога спира и прекъсва, в чл. 3 - задълженията на работодателя, като съгл. чл. 3, ал. 1 се задължава да осигури отпуск на специализанта за провеждането на обучението, а съгл. ал. 2 – за срока на обучението да заплаща на специализанта разходи за обучение в р-р на 180 лева месечно, както и месечно възнаграждение на специализиращия за извършена лечебно-диагностична дейност и/или медицински здравни грижи в размер не по-малко от 2 МРЗ за страната, като върху това възнаграждение ще се удържат и съответните здравноосигурителни и данъчни вноски. В чл.

4 са уредени задълженията на специализиращия/специализанта – да изпълнява индивидуалния си учебен план (ал. 1), да придобие посочената в договора специалност, удостоверено със съответния документ (ал. 2), да остане/постъпи на работа при този работодател за срок от 5 години, считано от завършване на следдипломното обучение и придобИ.е на специалност „****************“. – чл. 4, ал. 3. В чл. 5 е уредено 4 прекратяването на договора – с изтичане сроковете на изпълнение задълженията на страните по него или предсрочно по взаимно писмено съгласие на страните. В чл. 6, ал. 1 е предвидено, че при неизпълнение задължението си да завърши обучението, или при прекратяване на обучението, специализантът дължи всички направени разходи на работодателя, ведно със законната сума от датата на съответното плащане до окончателното възстановяване.