Решение № 32 от 23.03.2022, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Разград, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Рая П. Йончева

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Небенур Р. Хасан като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20223300500004 по описа за 2022 година

С Решение № 260077 от 11.11.2021 г. по гр.д. 576/2020 година по описа на РС – Кубрат, съдът е постановил следното:

УНИЩОЖАВА като сключен при измама Договор за дарение на недвижим имот от 04.07.2018 г., за който е съставен Нотариален акт за дарение № 109, том II, рег. № 3019, н.дело № 268/ 2018 г. на нотариус И.Б.Й., вписана в регистъра на НК с № 573, вписан в СВ при РС – Кубрат с вх. Рег. № 1589/ 04.07.2018 г., Акт № 194, том 5, дело 1031/ 2018 г., сключен в град Кубрат, между В. Г. СТ., ЕГН ********** от с. Беловец, общ. К.Т. – като дарител, и Д. Б. СТ., ЕГН ********** от с. Беловец, общ. К.И.В. – като дарена, по силата на който В. Г. СТ., ЕГН **********, е дарил на съпругата си Д. Б. СТ., ЕГН **********, следния свой собствен недвижим имот: ½ ид. част от ПИ № 244, с площ по скица 1 253.00 кв.м., от кв. 39 по плана на село Беловец, общ. Кубрат, съгласно одобрения с Заповед № 286 от 1981 г. и Заповед за частична промяна на ПУП № 768 от 06.11.2001 г. ПУП на селото, с адм.адрес ул. „Иван Вазов“ № 9, при граници: улица „Иван Вазов“, УПИ № VIII – 244, ПИ № 245, ПИ № 243 и УПИ № VI – 243, за която част от поземления имот, съгласно горецитирания план е отреден урегулиран поземлен имот № VII – 244 от кв. 39 с площ от 1 516.00 кв.м. с неуредени регулационни отношения за 263 кв.м., ведно с ½ ид.част от построената в същия поземлен имот Жилищна сграда, с декларирана застроена площ от 144.00 кв.м., на основание чл. 29, ал. 1, във вр. с чл. 27 ЗЗД.

1

ОТХВЪРЛЯ искането на Д. Б. СТ., ЕГН ********** от с. Беловец, общ. К.И.В., срещу В. Г. СТ., ЕГН ********** от с. Беловец, общ. К.Т., да й се заплатят направените разноски по делото на основание чл.78, ал. 3 ГПК, като неоснователно.

Недоволен от това решение, останала жалбоподателката Д. Б. СТ., която го обжалва, чрез пълномощника си адвокат П.А. П. от САК. Намира решението за неправилно и незаконосъобразно. Изтъква, че по производството липсват доказателства за въвеждане в заблуждение от страна на ответницата, най - малко пък за умишлено такова. Акцентира, че първоинстанционният съд не е обсъдил обстоятелството, че след прехвърлянето на имота до твърдяното изгонване на ищеца от ответницата е минала повече от година, тъй като нотариалния акт е сключен на 04.07.2018г., а твърдяното узнаване на измамата /„изгонването“/ от ищеца е на 27.08.2019г.

Изводът е, че ищцата реално се е върнала да живее в семейното жилище при ответника и те са живели заедно в имота като семейство повече от година.

Ако ответницата е имала намерение да въведе в заблуждение ищеца, то тя е нямала въобще да изпълни тази „уговорка“. Причината за последвалата раздяла е поведението на ищеца – извънбрачни интимни връзки. Излага подробни съображения. Прави искане решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което исковите претенции бъдат изцяло отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна не депозира отговор на жалбата.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззивникът не се явява не и изпраща представител. Пълномощникът му адвокат П.А. П. от САК депозира писмено молба с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Поддържа въззивната жалба, излага подробни съображения и претендира разноски.

В открито съдебно заседание при редовност в призоваването въззиваемата страна не се явява. Явява се пълномощникът й адвокат Радостин Ковалаков от АК - Разград. Същият намира жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения.

Прави възражение за прекомерност претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.

Установената и възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл. 272 ГПК настоящият съд изцяло я възприема и препраща към него. Настоящия състав намира, че при правилно установена 2 фактическа обстановка, първоинстанционния съд е стигнал до погрешни правни изводи.

Въз основа на приетата фактическа обстановка, настоящия състав прави следните правни изводи.

Предявен е иск с правно основание чл. 29, ал. 1 във вр. чл. 27 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗЗД измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от ЗЗД когато измамата изхожда от трето лице, измамената страна може да иска унищожението на договора само ако при сключването му другата страна е знаела или не е могла да не знае за нея.

Фактическият състав на основанието за унищожаване на сделки по чл.

29 ЗЗД включва кумулативно следните елементи: 1/ да е сключена сделка, 2/ едната страна по сделката-измамената, да е в заблуждение, 3/ заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна по сделката, а при едностранна сделка – от адресата на едностранното волеизявление, който се ползва от него, или от трето за сделката лице, като в последния случай другата страна по сделката, съответно адресатът на едностранната сделка, трябва да е знаела или да не е могла да не знае за това, 4/ сделката да е сключена поради заблуждението; въвеждането в заблуждение се изразява в умишленото предизвикване, създаване и/или поддържане у измамената страна на невярна представа относно определени обстоятелства - които могат да са елементи от фактическия състав на сделката /в този случай въвеждането в заблуждение е относно съдържанието й/, съответно вида и характера й, или правните последици, които ще настъпят след сключването й /Решение № 427 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1436/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 532 от 29.08.2003 г. на ВКС по гр. д. № 1142/2002 г., II г. о./.

Измамата представлява умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел да бъде то мотивирано към сключване на определена сделка.

Измамата води до унищожаемост на сделката, когато волеизявлението за сключване на сделката е направено под действието на неверни представи, които другата страна или трето лице са предизвикали умишлено у волеизявяващия. Умишленото заблуждаване се предприема главно с оглед на това да предизвика или засили мотивационните процеси, които са причина за осъществяване на опороченото волеизявление В следствие на това погрешната представа не се отнася единствено до съдържанието на сделката, а до чисто субективни подбуди за извършването й. Така и Решение № 368 от 3.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 243/2012 г., III г. о., ГК.

Възможно е измамата да се отнася до последиците от сключването на сделката - фактическият състав на чл. 29 ЗЗД предпоставя едната страна да е била в заблуждение относно характера и/или последиците на сделката.Така и Определение № 148 от 9.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3603/2020 г., III г. о., ГК.

3

Тежестта на доказване е на ищеца, който следва да проведе пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на измамата. Така и Определение № 246 от 30.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4013/2020 г., III г. о., ГК.

Основният спор по настоящото дело е, дали ответницата е въвела ищеца в заблуждение относно последиците от дарението - че ответницата ще се върне да живее при ищеца в семейното им жилище, където ще живеят заедно като семейство.

Настоящия съдебен състав намира, че в случая твърдяното въвеждане в заблуждение относно тези последиците не е доказано, поради което претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Следва да се има предвид, че установяването на въвеждането в заблуждение е в тежест на ищеца /чл. 154, ал. 1 ГПК/ - за което са били дадени и изрични указания /л. 79 РС/.

От събраните по делото доказателства, не може да се установи, че ответницата изначално не е имала намерение да заживее заедно с ищеца отново като семейство, а намерението й е било да заблуди ищеца, че ще живеят заедно, за да придобие собствеността върху процесния имот създавайки му невярна представа. Пред първата инстанция страните са ангажирали доказателства относно това дали ответницата е поставила като условие за съвместно живеене прехвърлянето на собствеността върху процесния имот или прехвърлянето е било предложено от ищеца, като гаранция, че няма повече да изневерява. Ищецът обаче не е ангажирал доказателства за това, че изначално ответницата не е имала намерение да заживее заедно с ищеца, а намерението й е било да го въведе в заблуждение за това, с цел той да извърши процесното дарение.

Наличието на такова умишлено въвеждане в заблуждение не се извежда и от цялостното поведение на ответницата. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че по делото е безспорно, че страните многократно са се разделяли и събирали да живеят заедно, до прекратяването на брака им през 2020г.

Ищецът не е ангажирал и доказателства в подкрепа на твърдението си, че ответницата е живяла заедно с него за периода 04.07.2018г. / датата на дарението/ до 27.08.2019г. / когато твърди, че е разбрал че е измамен/, т.е. повече от 1 година, само цел през този период ищецът да направи подобрения в дарения имот.

Ето защо, в случая не е доказано твърдяното въвеждане на ищеца в заблуждение относно последиците от сключването на договора за дарение и доколкото липсата на един от елементите е достатъчна, за да се отхвърли иска, настоящия състав стига до извод за неговата неоснователност.

Предвид изложеното предявеният иск по чл. 29, ал.1 от ЗЗД е неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен изцяло.

4

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение в частта, с която иска по чл. 29, ал.1 ЗЗД е уважен, следва да бъде отменено.

Относно разноските.

По разноските пред първата инстанция.

При отмяна на решението горната инстанция е длъжна служебно да разпредели отговорността за разноските и за предходното /предходните/ производства, тъй като тази отговорност е обусловена от изхода на спора пред съда, осъществяващ инстанционния контрол. Така и Определение № 235 от 18.05.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1063/2017 г., I т. о., ТК. Счита се, че щом се обжалва решението по иска, обжалват се и разноските, като акцесорна последица по чл. 78 от ГПК. Промяна на изхода на спора по иска обуславя същото и в частта за разноските - решението за разноски не може да влезе в сила, след като се обжалва това по спора /иска/, във връзка с който са присъдени. Така и Определение № 96 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2012 г., III г. о., ГК.

Пред първата инстанция, претенции за разноски е направила само ответницата. Същите са отхвърлени от първоинстанционния съд, с оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК. Настоящият състав намира, за правилно първоинстанционното решение в частта му за разноските, но по съображения различни от тези изложени от първата инстанция.

В практиката на ВКС, в това число т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК е предвидено, че претенция за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде валидно заявена най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция - т. е. до приключване на това съдебно заседание; с писмената защита не би могла да се върне вече приключила фаза на процеса и с нея не могат валидно да се правят искания за разноски и във връзка с техния размер. Така и Определение № 425 от 10.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д.