Решение № 23455 от 29.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23455 гр. София, 29.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20231110163985 по описа за 2023 година

ЮЛ е предявило срещу Г. А. Х. обективно и кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от 10000 лв., представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта № ******** от 27.04.2007 г., ведно със законна лихва от 10.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 36.24 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 09.02.2019г. до 04.03.2019г., законна лихва в размер на 19.44 лв. за периода от 03.02.2022г. до 09.02.2022г., разноски за връчване на поканата за предсрочна изискуемост в размер на 60 лв., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 6713/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за издаване на кредитна карта № ******** от 27.04.2007 г. по силата на който на ответника е предоставен банков кредит-овърдрафт в размер на 10000 лв.

Поддържа, че съгласно чл. 3 от договора, последният се подновява автоматично. Уговорено е между страните /чл. 6 от договора/, че се дължи лихва при фиксиран годишен процент размер на 1,25 % на месец, който се начислява еднократно на датата, следваща датата на падежа, върху дебитните остатъци по картовата разплащателна сметка, формирани до края на предходния отчетен период и непогасени до датата на падежа. При изцяло усвоен кредитен лимит за целия срок на договора лихвеният процент, уговорен между страните, се равнява на 15%. В исковата молба е посочено, че при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, се дължи след изтичане на първите три отчетни периода годишна лихва в размери: за извършване на безналични плащания на ПОС терминал-13% и за всички останали трансакции – 15%. Съгласно чл. 7 на кредитополучателя е предоставен гратисен период от 45 дни, ако до датата на падежа погаси ялото дебитно салдо по картовата си разплащателна сметка. Ищецът сочи, че кредитът е усвоен изцяло от ответника, който го е погасявал, като последното плащане е 1 от 26.11.2012г. Поддържа, че кредитът е в просрочие, считано от 20.08.2010г., или общо 4192 дни към 09.02.2022г. вкл. Сочи, че на ответника е изпратена покана, получена на 25.02.2019г., с която се дава 15-дневен срок за изпълнение на задълженията, в противен случай кредитът ще се счита за предсрочно изискуем. Тъй като погасяване не е последвало, считано от 03.02.2022г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК, като в условията на евентуалност се прави възражение за размера на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Поддържа, че банката не е изпълнила задълженията си по издаване на кредитни карти в срока на овърдрафта, както и по изготвянето и изпращането на кредитополучателя на извлечения за изтеклите отчетни периоди и за дължимите суми за извършени операции с картата, лихви, такси и комисионни, с посочване на минималната погасителна вноска и другите изискуеми суми и техния падеж. На следващо място ответникът оспорва автоматичното подновяване на договора, като сочи, че същият е прекратен на 27.04.2009г. Поддържа, че след тази дата не е усвоявал суми. Релевира възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност. Оспорва клаузите за автоматично подновяване на договора и обявяването му за предсрочно изискуем като двусмислени и неясни, в противоречие с чл. 147 от ЗЗП.

Поддържа, че не се посочва продължителността на подновения договор, превръщайки го в безсрочен. Освен това, предвидено е в чл. 27 от ОУ, че независимо от основанията за прекратяване на договора /в т.ч. и по волята на кредитополучателя/, банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, което създава неравновесие между страните. Последното е налице и с оглед множеството възможности за обявяването на предсрочната изискуемост. Това води до недобросъвестност и злоупотреба с права от страна на банката. Сочи, че в продължителен период от време банката не е търсила изпълнение на задълженията и не е напомнила за неблагоприятните последици от това. Счита, че с автоматичното подновяване и връчването на поканата се цели заобикаляне на изтичането на погасителната давност. Според ответника автоматичното подновяване не спира и не прекъсва давността, а предсрочната изискуемост на отдавна падежирало вземане не поражда действие. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на ответника поддържа отговора на исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на ЮЛ. Предвид разпоредбата на чл.

415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита.

По делото е обявено за безспорни и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен договор за издаване на кредитна карта № ******** от 27.04.2007 г., ведно с Анекс към него от 26.11.2007 г. Горното се установява и от представения за издаване на кредитна карта № ******** от 27.04.2007 г. сключен между Г. А. Х. и ЮЛ за предоставяне на овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 10000 лв., който може да бъде усвояван използване на картата, като срокът за ползване на овърдрафта е до 27.04.2009 г. В т. 6 от договора е предвидено, че за предоставения овърдрафт оправомощеният държател заплащал на Банката фиксиран лихвен процент в размер на 1.25 % на месец, който се начислява еднократно на датата, следваща датата на падежа, върху дебитните остатъци 2 по картовата разплащателна сметка, формирани до края на предходния отчетен период и непогасени до датата на падежа. При изцяло усвоен кредитен лимит За целия срок на договора лихвеният процент, начисляваш съгласно настоящия договор, се равнява на годишна лихва в размер на 15.00 %. Съгласно представения Анекс от 26.11.2007 г. към договор за издаване на кредитна карта № ******** от 27.04.2007 г. срокът за погасяване на предоставения на банков кредит овърдрафт е съгласно договора, като същият се подновявал автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на Банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип *********** и *********. В т. 6 от анекса е посочени, че т. 6 от договора се променяла като при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, титулярят заплащал на Банката, след изтичане на първите 3 отчетни периода, годишна лихва в размери, както следва: за извършване на безналични плащания на ПОС терминал - 13%; за всички останали трансакции - 15%. При неплащане на месечна погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит от страна на Титуляря Банката начислявала наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%.

Представени са Общи условия на ЮЛ зa издаване и ползване па международни кредитни карти без депозит *********** и *********. В чл. 14 от ОУ за ползвания овърдрафт оправомощеннят държател заплащал на Банката лихва в размер съгласно Договора, като всеки месец, на първия работен ден, следващ падежа, върху дебитните остатъци по сметката, формирани до края на предходния отчетния период и непогасени до падежа, се начислявал фиксиран лихвен процент, уговорен в Договора, за същия отчетен период. Оправомощеннят държател ползвал гратисен период със срок до 45 дни, ако до падежа погасял цялото дебитно салдо по сметката си, формирано до края на предходния отчетен период, като Банката не начислявала лихва върху ползваните и погасени до падежа суми. Съгласно чл. 18 от ОУ оправомощеният държател се задължавал всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът бил в неработен ден, да внасял минималната погасителна вноска, посочена в извлечението, като обстоятелството, че Оправомощеният държател не бил получил извлечението, не го освобождавало от задължението да внесе в срок до падежа минималната погасителна вноска. В чл. 36 от ОУ е посочено, че срокът за ползване на овърдрафта бил съгласно договора. Съгласно чл. 36.1 от ОУ срокът за ползване на овърдрафта, можел да бъде продължен по взаимно съгласие на страните с анекс съм като оправомощеният държател учредял уговорените в договора обезпечения. Ако оправомощеният държател не желаел срокът за ползване на овърдрафта да бъде продължен, той следвало да уведоми банката за това в писмена форма не по-късно от един месец преди датата на изтичане на срока и да погаси изцяло дебитното салдо по сметката до изтичане срока на договора.

Представени са и Общите условия за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип *********** и *********. Съгласно чл. 4 на същите, банката приема да извършва разплащания от откритата на ответника разплащателна сметка, при условия овърдрафт, ако е уговорен такъв, при максимално допустим размер на дебитното салдо съгласно договора. Съгласно чл. 14.1 от ОУ, при непогасяване на дебитното салдо до датата на падежа за последния отчетен период, банката начислява от 19-то число на месеца, следващ отчетния период, лихва в размер на фиксирания в договора лихвен процент, като начисляването е поотделно върху сумата от всяка отделна трансакция. Изрично е посочен редът за погасяване, при частично погасяване от картодържателя на формирано дебитно салдо. В чл.

16.1 от ОУ предвижда до 20-то число на всеки месец банката да изготвя и предоставя на картодържателя отчет по сметка, съдържащ извлечение за дължимите суми за съответния отчетен период, според извършените 3 разплащания с картата, в който се посочва и размер на минимална погасителна вноска, други изискуеми суми и техния падеж. Съгласно чл. 18 от ОУ титулярът се задължавал до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, да внася по разплащателната сметка минималната погасителна вноска, посочена в извлечението. При невнасяне до падежа на минималната погасителна вноска се дължи наказателна лихва, в размер уговорен с договора, върху размера на минималната погасителна вноска за дните на просрочие чл. 22. При надхвърляне - принципно неразрешено – на кредитния лимит, картодържателят дължи незабавно възстановяване на сумата и наказателна лихва при фиксиран в договора лихвен процент, върху надвишения кредитен лимит, за дните на просрочие чл. 23. В чл. 36.1 от ОУ е посочено, че срокът за ползване на кредита се удължавал автоматично всеки път за нов едногодишен срок, при условие, че титулярът не е уведомил банката за прекратяването му най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок или банката не е уведомила титуляра за същото, най-малко 30 дни преди изтичането на същия.

По делото е представено и кредитното досие на ответника.

По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че в изпълнение на договора от 27.04.2007 г., за периода от 18.05.2007 г. до 12.08.2015 г. били извършени усвоявания на суми в общ размер на 20232.65 лв., като реални усвоявания е имало до 24.08.2010 г., а след тази дата били начислявани само такси за надвишен кредитен лимит, договорни лихви и наказателни лихви за неплащане на минимална погасителна вноска. Вещото лице е посочило, че били заплатени суми в размер на 16469.47 лв., който били послужили за погасяване на главница в размер на 10232.70 лв., такси за теглене и годишни такси в размер на 414.75 лв., наказателна лихва за неплащане на МПВ в размер на 218.14 лв., такси за надхвърлен кредитен лимит в размер на 33.60 лв., както и договорна лихва върху редовна главница в размер на 5570.33 лв. Размерът на незаплатените суми към 12.08.2015 г. бил главница от 10000 лв., наказателна такса за надвишен кредитен лимит от 5769.37 лв. за периода от 20.10.2010 г. до 20.07.2015 г., годишна такса от 200 лв., наказателна лихва за неплащане на МПВ от 8336.87 лв. за периода от 07.01.2011 г. до 20.07.2015 г., както и договорна лихва в размер на 21371.85 лв. за периода от 20.12.2010 г. до 20.07.2015 г. Съгласно заключението на 12.08.2015 г. кредитът бил преформатиран като обикновен кредит /не бил вече револвиращ/, като било спряно начисляването на наказателни лихви. Общият размер на допълнително начислената договорна лихва за периода от 13.08.2015 г. до 09.02.2022 г. бил 12198.86 лв. Вещото лице е посочило, че към 10.02.2022 г., когато било подадено заявление по чл. 417 ГПК размерът на неплатените суми бил както следва, а именно главница в размер на 10000 лв., наказателна такса за надвишен кредитен лимит за периода от 20.12.2010 г. до 20.07.2015 г. в размер на 5769.37 лв., незаплатена годишна такса от 200 лв., наказателна лихва за неплащане на МПВ от 8336.87 лв. за периода от 07.01.2011 г. до 20.07.2015 г., както и договорна лихва в размер на 28054.02 лв. за периода от 20.12.2010 г. до 04.03.2019 г., а размерът на законната лихва за периода от 04.03.2019 г. до 10.02.2022 г. бил 2980.56 лв.