Определение № 6424 от 06.06.2023, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6424 гр. Пловдив, 06.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20235330100374 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Образувано е по предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК от „Фууд Деливъри Експрес“ ЕООД против Детска градина „Славей“, гр. Пловдив, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2303,26 лева, представляваща сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца вследствие на доставени плодове за месец февруари, март, април и май 2019 г., за която сума е издадена Заповед № **** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № ****г. по описа на Районен съд Пловдив.

В исковата молба се посочва, че през месец февруари 2019 г. ищецът е доставил на ответника плодове на стойност 600,90 лева, за което била издадена фактура № **** г., през март месец 2019 г. – плодове на стойност 819,65 лева, за които е издадена фактура № **** г., през месец април 2019 г. – плодове на стойност 488,52 лева, за които е издадена фактура № **********/*** г., през месец май 2019 г. – плодове на стойност 394,19 лева, за които е издаден фактура № ***** г. Доколкото между страните липсва сключен договор, то се посочва, че чрез доставката на плодовете ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца със сумата в размер на 2303,26 лева. Сочи се, че ответникът е заявил участие по схема „Училищен плод“ с подаване на декларация към ДФ „Земеделие“ за три учебни години, както следва:

2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г., като ищецът бил одобрен изпълнител за доставка на плодове на ответника за посочения период. Посочените две страни нямали и неформален или формален договор в ДФ „Земеделие“. С оглед изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

С молба вх. № ***** г. от ищеца, е представена поправена искова молба, в която се твърди да е налице основание за претендиране на процесната сума от ответника поради наличие на договор за продажба на плодове между ищеца и ответника, като правоотношенията между страните са възникнали по силата на акт за одобрение, издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ на ищеца за изпълнител по схема „Училищен плод“, финансирана от Европейския фонд за гарантиране в 1 земеделието и националния бюджет. Сочи се, че поради това в процесния период ищецът извършил доставка на плодове на ответника, но независимо от това ДФ „Земеделие“ не е възстановил разходите за извършените доставки и не е платил издадените фактури.

При тези заявени обстоятелства настоящият състав на съда намира, че производството следва да бъде прекратено, като недопустимо, като съображенията за това са следните:

Допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е обусловена от положителното установяване както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки, каквито са предявяването му в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и наличието на пълен субективен и обективен идентитет на вземането, предмет на исковата претенция и това, установено в заповедта за изпълнение. Вземането като относително материално право се характеризира с неговите страни, основание и размер, като по отношение на посочените юридически факти следва да е налице идентичност между заявеното в заповедното производство и исковата молба за установяване със сила на пресъдено нещо съществуване на задълженията, за които е издадена заповедта за изпълнение.

В случая в заповедното производство, изложените от кредитора обстоятелства за дължимост на сумата са, че на длъжника-ответник са били доставени плодове по фактури, но същите не са били разплатени, като длъжникът се е обогатил за сметка на заявителя – кредитор и дължи да му върне това, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Така в самото заявление е налице неяснота досежно основанието за претендирането на вземането. От една страна се претендира обезщетение за неоснователно обогатяване, а от друга страна се претендира сумата да е дължима въз основа на издадени фактури, което предполага наличие на договорно правоотношение /така Определение № **** г., постановено по в. ч. гр. д. № **** г. по описа на Окръжен съд Пловдив и Определение № ***** г., постановено по в. ч. гр. д. № *** г. по описа на Окръжен съд Пловдив, постановени по идентични казуси на ищеца/. Съобразно твърденията на заявителя, е издадена заповед за изпълнение за вземания по фактури, което предполага наличие на договорно правоотношение между страните.

Същевременно в исковото производство е въведено различно основание за дължимост на сумите – неоснователно обогатяване. Така констатираното противоречие се задълбочава още повече в производството по чл. 422, ал.1 ГПК, в което се навеждат твърдения за кандидатстване от ищеца по схема „Училищен плод“ от ДФ „Земеделие“, което предполага наличие на договорно отношение с трето лице за процеса, по което ответникът се явява бенефициер. Последните се поддържат и в депозираната от ищеца „поправена искова молба“, поради което отново не може да се приеме, че с нейното представяне се изпълва изискването за идентитет между основанията, заявени в настоящото и предхождащото го заповедно производство.

Следователно липсва индентитет между основанието, на което се претендират посочените вземания в исковото производство и това, на основание на което е издадена заповедта за изпълнение, тъй като основанието, от което произтичат паричните притезания е различно.

Предвид изложеното и предявеният иск се явява недопустим /в този смисъл Определение № *** г., постановено по ч. в. гр. д. № *** г. по описа на Окръжен съд Пловдив/.

2

Доколкото предявеният иск е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с който се претендира да се установи дължимостта на вземания, за които е издадена Заповед № **** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив, и производството се прекратява, то заповедта подлежи на обезсилване /в този смисъл са разясненията, дадени с т. 13 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Така мотивиран, и на основание чл. 130 ГПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № ***** г. по описа на Районен съд Пловдив, подадена от „Фууд Деливъри Експрес“ ЕООД, ЕИК 115755582, п ротив Детска градина „Славей“, гр. Пловдив, БУЛСТАТ 000451341, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2303,26 лева, представляваща сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца вследствие на доставени плодове за месец февруари, март, април и май 2019 г., за която сума е издадена Заповед № **** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № **** г. по описа на Районен съд Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 374/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV гр. с-в.

ОБЕЗСИЛВА Заповед № **** г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № **** г. по описа на Районен съд Пловдив.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на препис от същото от ищеца с частна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п./_______________ 3