Решение № 189 от 30.06.2022, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. гр. Лом, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20211620102103 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД.

Делото е образувано по предявен от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК: **** , ****, представляван от П. Х., гражданин на Република Чехия, и В. Люб. Ст., членове на УС, чрез юрисконсулт К.М., срещу ИВ. К. ЦВ., с ЕГН: **********, с посочен в исковата молба адрес: гр.

****, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца за задължението в общ размер на 8 135,44 лв.

(осем хиляди сто тридесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки) дължима сума, фактурирана при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за което е издадена фактура № 0003258464/03.02.2020 г., от което задължение – главница в размер на 7 433,39 лв. (седем хиляди четиристотин тридесет и три лева и тридесет и девет стотинки), дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 25.11.2018 г. до 23.05.2019 г., и лихва в размер на 702,05 лв.

(седемстотин и два лева и пет стотинки) за периода от 18.02.2020 г. до 23.02.2021 г., както и законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение от 29.03.2021 г., постановена по ч. гр. д.

№ 644/2021 г. по описа на PC - Лом. Претендират се разноските направени в настоящото производство, включително и за юрисконсултско

1 възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез процесуалния му представител адв. П.. Навежда възражения за недопустимост и неоснователност на предявения иск и моли съдът да постанови решение в тази насока.

Ищецът не се явява в о.с.з., не се явява и процесуален представител.

Постъпило е искане от процесуалния представител на ищецът делото да се разгледа в негово отсъствие.

Ответникът не се явява в съдебно заседание. Представлява се от процесуалния си представител. Поддържа отговора на исковата молба и пледира за недопустимост на предявените искове, а в условията на евентуалност при основателност - отхвърляне на предявените искове. Прави възражение, че ответникът не е собственик и ползвател на имот с адм. адрес: гр. Лом, общ. ****.

По делото са представени следните писмени доказателства: Лицензия за разпределение на електрическа енергия на територията на Западна България, peг. № Л-135-07 от 13.08.2004 г. - извлечение от пълния текст, отнасящо се до технологичния разход и извлечение от Решение № И2-Л-135/09.12.2013 г. на КЕВР;

Общи условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България” АД;

Сертификат от в. „Телеграф“, удостоверяващ публикуването на ОУ и копие от други публикации в местни вестници, като Общите условия са публикувани и на сайта: http://www.cez.bg/bg/zakonova-ramka/obshti-usloviya.html; Становище на КЕВР относно новите ПИКЕЕ, публикувано на сайта на комисията;

Констативен протокол с № 3026665/23.05.2019 г. на ЧЕЗРБ; Молба от „Н. М.

Финанс - Заложна къща“ ЕООД; Фактура с № 0003258464/03.02.2020 г.;

Писмо с № 1203551117/03.02.2020 г. и оформена обратни разписка за получаването му; 2 броя Справки за преизчислени количества електрическа енергия; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот;

Удостоверение с изх. № 94-00-231-/1/ от 13.01.2014 г. на Община Лом;

Удостоверение с изх. № ПО-07-12/1/ от 05.01.2022 г. на Община Лом;

Договор за наем; Писмо с № 100000127391/01.09.2020 г. и оформена обратна разписка за получаването му; Справка за покупка на ел. енергия за технологичен разход.

Приложено е ч. гр. д. № 644/2021 г. по описа са РС – Лом, по което е издадената Заповед от 29.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

По делото е допусната, назначена, изготвена и приета съдебнотехническа експертиза.

В хода на делото са разпитани свидетели.

След преценка на доказателствата по делото, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

2

Установява се, че „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД е дружество, притежаващо Лицензия за разпределение с електрическа енергия № Л-135-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР. Съобразно притежаваната лицензия и на основание приетите Правила за измерване на количеството електрическа енергия на обект с административен адрес: гр. Лом, общ. **** е направена проверка на 23.05.2019 г., за която е съставен Констативен протокол № 3026665/23.05.2019 г. на ЧЕЗРБ. Констатирано е, че на обект с административен адрес: гр. Лом, общ. ****, налице е промяна на схемата за свързване състояща се в следното: направено е присъединение без СТИ чрез проводници ПВА 1-2x10мм2 /фаза и нула/, като единият проводник е директно присъединен към една от фазите на въздушната мрежа, а другият към нулата и отвеждат захранване към ул. ****.

В Констативен протокол № 3026665/23.05.2019 г. на ЧЕЗРБ е посочен краен извод, че е налице неправомерно присъединение на обект към електрическата мрежа и фактът, че за обекта изобщо няма монтиран електромер, поради което ползваната електроенергия изобщо не се отчита по никакъв начин, съответно - не е заплатена от ползвателя. По тази причина от страна на ищеца, на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, е преизчислена сметката за доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия по партидата на ищеца за периода от 25.11.2018 г. до датата на извършената проверка от служителите от отдел „Нетехнически загуби” на 23.05.2019 г. - т. е. за период, съответстващ на изискванията на чл.

51, ал. 1 от Правилата. Периодът, за който е начислена процесната сума, е ясно и конкретно посочен в Приложението към фактура № 0003258464/03.02.2020 г.

ИВ. К. ЦВ. е уведомен за това обстоятелство. Посочват се правни съображения, които се свеждат до това, че става въпрос за нормативно предвидена обективна отговорност, която не е част от фактическия състав, съответно не е необходимо съдът да установява, дали неточното или непълно отчитане на ел. енергията е с участието на клиента. При упражняването на това право не е необходимо да се доказва вина на потребителя, а за упражняване на правото на корекция по ПИКЕЕ е достатъчно наличието на едно обективно състояние - неизмерване или непълно или неточно измерване на ел. енергия.

От изготвената съдебно-техническа експертиза, която съдът изцяло възприема, се установява, че посочената в Констативен протокол № 3026665/23.05.2019 г. констатация на ЧЕЗРБ представлява неправомерно присъединяване на обект къща към ел. мрежа на доставчика на енергия, водещо до пълно неотчитане на употребявана ел. енергия поради липса на монтиран електромер - СТИ нерегистриран в измервателната система с място на измерване; че математически правилно е извършено преизчисляването на ел. енергия при спазване на методиката /формулата/ по реда на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ за посочения период 25.11.2018 г. - 23.05.2019 г.; че преизчисленията на сметката са извършени по действащите към момента на корекцията цени в Решение № Ц-11/01.07.2018 г., утвърдено от КЕВР съгласно изискването на 3 чл. 56. ал. 3 от ПИКЕЕ; че на адреса за период от 6 месеца преди 23.05.2019 г. не са извършвани други технически проверки на ЕРМ.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът е приема, че от представените по делото доказателства не може да се обоснове извод за съществуването на договорно правоотношение между страните с предмет – доставка на електрическа енергия в процесния имот.

Спорен е въпросът дали страните са обвързани от договорно правоотношение с предмет – продажба на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. Лом, общ. ****, с клиентски № 540004630058. Настоящият съдебен състав приема следното:

Пред настоящия съдебен състав от страна на ответника се твърди, че не е потребител на енергийни услуги, поради което не дължи на ищеца претендираната парична сума за електрическа енергия. С оглед на това оспорване, и доколкото предявените искове са по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, то ищецът е този, който следва да докаже, че за процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, че ответникът има качеството потребител на енергийни услуги по смисъла на ЗЕ.

В посоченото приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК е прието, че основателността на исковите претенции по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.

79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, каквито са предявени в случая, се обуславя от доказването от ищеца на следните обстоятелства: съществуването през исковия период на договорни отношения между страните за доставка на електрическа енергия; реално доставена такава през периода, размерът на която да възлиза на претендираната сума; вземането да е станало изискуемо; длъжникът да е изпаднал в забава.

Настоящият съдебен състав счита, че, съобразено с предприетата защита по същество срещу иска, в срока за отговор на исковата молба (чл. 131, ал. 2 от ГПК) и конкретно с обстоятелството, че ответни кът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове, като изрично е направено оспорване на качеството потребител на електрическа енергия. В конкретния случай ответната страна е оспорила претенциите по основание и размер, т. е. оспорени са твърденията на ищеца за наличието на правоотношение между енергийното предприятие и ответника като потребител на електрическа енергия през процесния период. Следователно, в тежест на ищцовата страна е да установи при условията на пълно и главно доказване в процеса, всички обстоятелства, на които основава иска си, включително и съществуването на договор за продажба на електрическа енергия.

В процесния случай не е доказано между страните да е възникнало валидно договорно правоотношение за доставка на електрическа енергия в рамките на исковия период.

Правоотношението по доставка на електрическа енергия на краен клиент 4 намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия.

Според действащата разпоредба на чл. 98а. /нов - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.07.2007 г./ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане /чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ/.

По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 от ЗЕ/, а купувач – крайният клиент /чл. 91-92, в ъ в в р . с чл. 97-98а от ЗЕ/. След измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г./, в сила от 17.07.2012 г., битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ , в сила от 17.07.2012 г., изм. ДВ, бр. 35/2015 г., потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент, който купува енергия и/или б/ ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Съгласно § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ краен клиент е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а в чл. 92, т. 4 от ЗЕ понятието краен клиент е уредено като страна по сделка с електрическа енергия. С оглед на това, за да е налице качеството потребител на енергийни услуги, следва да е налице договор за продажба на електрическа енергия. Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ, и се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за "собствени битови нужди" и друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 о т ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот /в този смисъл е Решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. по описа на ВКС, III ГО/. Този извод следва и от клаузите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД.