Решение № 9595 от 21.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9595 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110154090 по описа за 2025 година

ЗАД „*“ е предявило срещу *, а в условията на евентуалност срещу * искове с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 681,36 лева, с включени 10 лева ликвидационни разноски, представляваща заплатено застрахователно обезщетение за нанесени вреди на МПС „* застрахован при ищеца по застраховки „*“ и „* от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 02.06.2020 г. на * * на участъка при ж. к. „*“ в посока югозапад от кв. „*“ към кв. „*“, ведно със законната лихва от 05.12.2025 г. до окончателното заплащане.

Ищецът твърди, че на посочената дата и място МПС „*, движейки се на прав участък, попада на препятствие – поредица от дупки на пътното платно, в резултат на което са нанесени имуществени вреди на автомобила – предна дясна гума, предна лява гума и предна лява джанта. МПС има сключена валидна имуществена застраховка с ищеца, при когото е образувана преписка по щета № * и е изплатено застрахователно обезщетение на 03.06.2020 г. в размер на 105,97 лева, а останалата сума от 555,39 лева е удържана от дължимата застрахователна премия. Сочи, че няма данни пътното платно да е било обезопасено и/или сигнализирано с пътни знаци. Сочи, че в зависимост от това дали процесният участък е част от общинския път на гр. София или от републиканската пътна мрежа, то единият от двамата ответници отговаря за поддръжката и обслужването на участъка от пътя и чрез своите служители не е изпълнил вмененото му задължение по сигнализиране и отстраняване на препятствията по пътя, респ. осигуряване на безопасността на пътя.

В подаден отговор на исковата молба ответникът * оспорва механизма на ПТП, както и причинно-следствената връзка между увреждането и наличието на дупки на пътното платно.

В условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния 1 резултат от водача. Сочи, че мястото на ПТП е част от републикански път и се поддържа от АПИ по реда на чл. 30, ал. 1 ЗП.

В подаден отговор на исковата молба евентуалният ответник * оспорва предявения иск, като сочи, че се касае за недоказан застрахователен иск. Сочи, че не се установява особеностите на препятствието, нито причините, довело до ПТП, като същото не било посетено от органите на МВР. Намира, че не са представени доказателства за сключване на застрахователния договор. Излага, че не са събрани доказателства дали не се касае за причиняване на вредите в резултат на умишлени действия и дали водачът не е бил под влияние на упойващи вещества. Намира, че не е налице фактическият състав на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Релевира възражение за съпричиняване на вредосносния резултат. Намира, че отговорна за поддържане на процесния участък от пътя е *.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена комбинирана застрахователна полица от 21.05.2020 г. за сключена застраховка „*“ и „*, по която е била платена първата вноска, която доказва наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил и която е била валидна към датата на ПТП.

За вредите на лек автомобил „* до ищеца, като застраховател по застраховка „*“, е подадено Заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС, в което е посочено, че по време на движение по Околовръстното излизайки от „*“ към „*“ и в участъка при ж. к.

„*“ водачът преминал през поредица от дупки, след което едната гума спаднала и се появило силно биене във волана.

Представен е фискален бон на стойност 601,20 лева за покупка на гуми и такъв на стойност 205 лева за извършен ремонт. На собственика на увредения автомобил е изплатена сумата 105,97 лева, след приспадната вноска от 555,39 лева по щета № *.

В Споразумителен протокол за съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища в чертите на * между * и * е посочено, че организирането, възлагането и контрола на дейностите по поддържането на републиканските пътища в границите на града се извършва от общината. Срокът на споразумителния протокол е от 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. В Приложение № 1 са описани участъците от републиканските пътища, които попадат с споразумението, сред които е и участъкът на * * при ж. к. „*“.

Прието е неоспорено от страните заключение на съдебно-автотехническа експертиза, според което на 16.06.2020 г., около 14:20 часа, л.а. „*“, peг. № СВ5151МК, се движи по Софийски * с посока към кв. „*“ към кв. „*“ и в участъка до ж. к. „*“ превозното средство попада в дупки на пътното платно. Стойността, необходима за възстановяване на л.а. „*“, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП, е 340,12 евро (665,22 лева). Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „*“ при ПТП, са между 15 и 25 лева. Всички увреждания по л.а. „*“, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно- 2 следствена връзка с механизма на процесното събитие.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свид. И. Д. Б., който посочва, че идвал от кръговото от „*“ и в участъка между кръговото и „*“ попаднал в дупка и сцепил гумата. Пътната настилка била с огромни дупки, но поради наличие на МПС пред него не можал да я види. Нямало никакви знаци. Ударът бил силен. При преминаване през дупката усетил, че воланът започва да се тресе и сложил резервна гума. След инцидента автомобилът бил отремонтиран. Инцидентът станал през деня. МПС отпред се движело на разстояние около 20 м. Преди инцидента се опитал да задейства спирачката. Забелязал дупката 2-3 м преди да я достигне. Движел се на прав участък. Гумата била сцепена и следвало да се смени с нова.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Договорът за застраховка на лек автомобил „*” е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие и плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение.

От събраните по делото доказателства се установява, че между застрахователя ЗАД „*“ и собственика на увредения автомобил има сключен действащ договор за застраховка „* на МПС”. При действието на този договор е била образувана щета № *, като е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 105,97 лева, след приспадната вноска от 555,39 лева.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Основателността на предявения иск на застрахователя с правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане.

Установява се, че процесното ПТП е станало на * * на участъка при ж. к. „*“. С нормите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП на Агенция „Пътна инфраструктура” е вменено управлението на републиканските пътища, както и осъществяването на дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на същите. Следователно по силата на 3 цитираните законови разпоредби на Агенция „Пътна инфраструктура” е вменено задължение да стопанисва и поддържа пътищата извън населените места, част от републиканската пътна мрежа, което включва и поддържането на пътя без дупки по него. В случая обаче е налице споразумение между Агенция „Пътна инфраструктура” и *, с което на последната се вменява поддържането на републиканските пътища в границите на града, а именно на * * на участъка при ж. к. „*“, където е реализирано процесното ПТП. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно-обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на републиканските пътища в границите на града. С оглед на това, че наличието на поредица от дупки на пътното платно, явяващи се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които * е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, при наличие на обективна възможност за обезопасяването им, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.

Съдът приема, че отразените в описа на застрахователя повреди по автомобила са настъпили в резултат от процесното ПТП, както и вещото лице е посочило, че се намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП и за платеното за тях обезщетение следва да се ангажира отговорността на ответника. Заключението в тази част е компетентно изготвено и обосновано като вещото лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е дало отговор, че всички увреждания по изготвения опис от застрахователя, са в резултат от процесното ПТП. Свидетелските показания допълнително сочат, че уврежданията са причинени от попадане на автомобила в поредица от дупки на пътното платно.

Следователно по делото се установява наличието на предпоставките от фактическия състав на чл. 411 КЗ за ангажиране отговорността на предпочитания ответник * за възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховка „*”, изплатено от ищеца на увреденото и застраховано от него лице.

Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил остана недоказано, тъй като по делото липсват доказателства поведението на водача да е допринесло по някакъв начин за процесното ПТП. От свидетелските показания се изясни, че водачът не е имал възможност да избегне дупката, тъй като пред него имало друг автомобил, който ограничавал видимостта му, освен това последният се е движил с ниска скорост от порядъка на 20 км/ч.

Вещото лице е посочило размер на обезщетението от 340,12 евро (665,22 лева), към който следва да се добавят ликвидационни разноски в размер на 16,14 лева, поради което предявеният иск срещу * следва да бъде уважен в пълен размер. Следва да се остави без разглеждане предявеният в условията на евентуалност иск срещу *.

При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е сторил следните разноски: 25,56 евро (50 лева) – държавна такса, 200 евро – депозит за експертиза, 20 евро – депозит за свидетел, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 30 евро (58,67 лева).

4

Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав,

РЕШИ:

ОСЪЖДА *, БУЛСТАТ *, да заплати на ЗАД „*“, ЕИК *, на основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 348,37 евро (681,36 лева), с включени ликвидационни разноски, представляваща заплатено застрахователно обезщетение за нанесени вреди на МПС „* застрахован при ищеца по застраховки „*“ и „* от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 02.06.2020 г. на * * на участъка при ж. к. „*“ в посока югозапад от кв. „*“ към кв. „*“, ведно със законната лихва от 05.12.2025 г. до окончателното заплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 275,56 евро – сторени разноски по делото.