Решение № 757 от 28.08.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 757 гр. Бургас, 28.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20242100501133 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.435 и сл.ГПК. Образувано е по жалба на „Изола Парадайз“ – ООД – длъжник в изпълнителното производство, чрез адв.Каменов против действията на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Делян Николов, извършени по изп.д.№20248040400205 (и.д.№205/24г.), изразяващи се в Разпореждане изх.№20231/27.06.24г. за отказ за намаляване поради прекомерност от 56686.29 лева на 300 лева, адвокатското възнаграждение, прието в полза на взискателите И. И. П., А. И.

П. и Д. И. П., чрез тяхната майка и законен представител Р. И. П..

Жалбоподателят излага съображения, че голяма част от задължението – сума, в размер на 1950000 лева е била платена доброволно в срока за доброволно изпълнение, а не в резултат на извършени изпълнителни действия. Намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Излага съображения, че наложените обезпечителни мерки са довели до свръхобезпечаване на вземанията на взискателите.

Досежно размера на възнагражденията, определен в съответствие с размерите, посочени в НМРАВ, се позовава на Решение от 23.11.207г. по съединени дела С427/2016, С428/2016г. на СЕС, за да обоснове извод, че съдебният изпълнител не е длъжен да приложи наредбата досежно минималния размер в хипотезата на безплатна правна помощ. Според жалбоподателя, макар взискателите да са трима, изпълнителното производство е едно, извършваните изпълнителни действия са идни и същи за всеки от тях. В изпълнителното производство липсва нормативно основание адвокатското възнаграждение да се определя за всеки взискател, за разлика от исковото. Според жалбоподателя, ако бъде начислен върху общия размер на вземанията, възнаграждението на адвоката би било по-ниско от начисляваното върху размера на всяко от вземанията. Намира, че доколкото на адвоката, оказващ безплатна 1 помощ не са били заплатени суми, които да подлежат на репариране, следва да бъде определен справедлив размер за действително положените усилия за защита интересите на страната.

Взискателите И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., чрез тяхната майка и законен представител Р. И. П., както и чрез упълномощен адвокат Видолов от САК представят писмени възражения по чл.436, ал.3 ГПК. Според тях, в полза на адвокат Каменов, оказващ правна защита и съдействие на длъжника е заплатено адвокатско възнаграждение в рамките, определени в НМРАВ, което прави възражението му срещу размера на възнаграждението, определени в тяхна полза неетично. Заявяват, че определеният размер съответства на НМРАВ, като част от него съставлява ДДС, което ще бъде преведено по сметка на Бюджета. Излагат подробни съображения и посочват всички процесуални действия, които са били поискани и извършени. Намира, че остава непогасена част от задълженията в общ размер около 400000 лева, чието принудително изпълнение предстои.

В жалбата и писмените възражения, страните взаимно се обвиняват в неетично поведение и процесуална злоупотреба в производството по издаване на изпълнителен лист и водените други производства, като за обосноваване на твърденията си представят писмени доказателства –копия на съдебни актове.

Бургаският окръжен съд намира аргументите за нерелевантни с оглед предмета на настоящия спор и представените доказателства – за неотносими. Поради това не следва да ги обсъжда.

Частен съдебен изпълнител Делян Николов излага мотиви във връзка с обжалваното действие, на осн. чл.436, ал.3, изр.ІІ ГПК. Заявява, че размерът на адвокатското възнаграждение в полза на взискателите е в рамките на минималния предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. Заявява, че процесуалният представител на взискателите е направил адекватни процесуални искания за обезпечаване на вземането – възбрани и запори върху сметки и вземания, които са били удовлетворени. При вземания в общ размер 2201779.64 лева, след доброволното плащане остават непогасени общо 318000 лева, за събирането на които процесуалният представител на взискателите продължава да сочи изпълнителни способи.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред ЧСИ с район на действие района на Бургаски окръжен съд Делян Николов, е образувано изп.д. №205/24г., по молба на И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., чрез тяхната майка и законен представител Р. И. П., чрез процесуален представител адв.Веселин Видолов, съгласно представено пълномощно, срещу „Изола Парадайз“ – ООД. Представен е изпълнителен лист от 04.06.2024г., издаден от Софийски градски съд по т.д.№1880/21г., съгласно който длъжникът е осъден да заплати на взискателите по 543692.33 лева, ведно със законната лихва от 20.09.21г. Представен е и договор за правна защита и съдействие, видно от който в него е посочен размер на адвокатското възнаграждение по посочени искове и дела, но е уговорено, че правната защита ще се осъществява безплатно, а размерът ще се претендира от насрещните страни по споровете. Представени са и доказателства, установяващи регистрация на адв.Видолов по реда на ЗДДС.

В молбата за образуване на изпълнителното дело са посочени и изпълнителни способи: налагане на възбрани върху недвижими имоти, в т.ч. са представени такива, наложени по реса на чл.389 и сл. ГПК, поискано е да бъдат наложени запори върху вземания на длъжника в търговски банки и платежни институции и контрагенти на длъжника, след изискване на дневниците за продажби.

Поискано е пълно проучване имуществото на длъжника и при установяването му – възлагане на ЧСИ извършването на действия по налагане на запори, възбрани и действия по принудително изпълнение. Поискано е извършването на публична продан върху недвижими имоти, ипотекирани за обезпечаване задължението на длъжника към „УниКредит Булбанк“ – АД.

2

С Разпореждане от 07.06.24г. на ЧСИ Николов е образувано изпълнително дело. Със същото разпореждане е приет размер на адвокатското възнаграждение – 56686.29 лева.

Съобразно направените искания, ЧСИ Николов е извършил справки за притежавани недвижими имоти от длъжни, като е наложил възбрани и е пристъпил към описи. Наложил е запори върху вземания от договори за наем, банкови сметки и поименни акции; извършил е справки за притежавани автомобили На 13.06.2024г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.

С молба от 26.06.24г. взискателите са посочили и други изпълнителни способи – запори върху вземания на длъжника към трети задължени лица. На третите лица са изпратени запорни съобщения.

Представен е договор за защита и съдействие от 11.06.24г., относно оказвана безплатна помощ по изпълнителното дело.

На 26.06.14г. е постъпило възражение от длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В отговор взискателите са възразили с възражение от същата дата.

С тук ожалваното разпореждане от 27.06.24г., ЧСИ Николов е отказал да намали размера на възнаграждението.

Видно от представена на 01.07.24г. декларация от трето на делото лице – „Изола Петров Ястребец“ – ООД, деклараторът е заявил искане да заплати част от дълга на длъжника, в размер на 1950000 лева. Видно от представените платежни нареждания и от извлечение на ЧСИ, горната сума е постъпила на 28.06.24г. и е разпределена в полза на взискателите. Длъжникът е направил искане за вдигане на обезпечителните мерки. Със Становище от 01.07.24г., взискателите са дали съгласие за вдигане на част от наложените запори и възбрани.

По депозирана на 12.07.24г. молба от взискателите, за събиране на остатъка от задължението са наложени запори на вземания срещу трети лица и възбрани Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по изпълнителното и настоящото дела доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона, намира, че същите са правилни и законосъобразни.

С Решение на СЕС от 25.01.25г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че чл.101, §1 ДФЕС във връзка с чл.4, §3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

В Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Тотка Калчева се приема, че нормата на чл.38, ал.2 ЗАдв., препраща към Наредба №1/2004г. МРАВ не съответства на правото на ЕС, а посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Според ВКС, тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, 3 видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В настоящия случай според въззивната инстанция изпълнителното дело се отличава с фактическа и правна сложност. Дължимите от на взискателите суми са значителни. Процесуалният представител на взискателите е проявил сериозна процесуална активност, посочвайки множество изпълнителни способи, което по признание на самия взискател го е принудило да плати доброволно, за да бъдат вдигнати наложените запори и възбрани. Не на последно място, остават задължения в значителен размер – 380000, които, при липса на доброволно изпълнение ще наложат реализиране на един или няколко от посочените изпълнителни способи. Ето защо адвокатско възнаграждения, в размер на минималния посочен в НМРАВ е адекватно както на фактическата и правна сложност, материалния интерес и количеството извършена работа от адв. Видолов. В него следва да се включат и защитата и съдействието на взискателите във връзка с обжалване на действията на ЧСИ и други производства, които съпътстват цялото производство за установяване на вземанията и тяхното окончателно плащане.

Ето защо действията на ЧСИ Д.Николов са правилни и законосъобразни.

Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Изола Парадайз“ – ООД – длъжник в изпълнителното производство, чрез адв.Каменов против действията на Частен съдебен изпълнител Делян Николов, извършени по изп.д.№20248040400205 (и.д.

№205/24г.), изразяващи се в Разпореждане изх.№20231/27.06.24г. за отказ за намаляване поради прекомерност от 56686.29 лева на 300 лева, адвокатското възнаграждение, прието в полза на взискателите И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., чрез тяхната майка и законен представител Р. И. П..

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.437, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________