Решение № 494 от 22.08.2022, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. Благоевград, 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова

Членове:

Катя Сукалинска

Моника Христова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско дело № 20221200500028 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от адв.Я.Т., в качеството на особен представител на А.. Б. ДЖ., гражданин на К.И., роден на 03.09.1969г., с неизвестен адрес, срещу решение № 901775/19.11.2021г., постановено по гр.д. № 339/2019г. по описа на Районен съд-С., с което въззивникът е осъден да заплати на ЮР. М. Х., ЕГН **********, гр.С., ул.“Б.“ № 7 сумата от 7 903.00 /седем хиляди деветстотин и три/ лева, представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на апартамент А13 с идентификатор *** по КККР на гр.С., с площ от 96,83 кв.м., ведно с 13,65 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, построена в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес гр.С., ул.“Г.Д.“ № 6, вследствие на направени подобрения, както и сумата от 2 551.27 /две хиляди петстотин петдесет и един лева и двадесет и седем стотинки/ лева съдебни разноски. С решението в полза на особения представител - адв.Т., са присъдени 725.15 /седемстотин двадесет и пет лева и петнадесет стотинки/ лева възнаграждение за осъществената пред районната инстанция защита на ответника Д..

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното решение, поради противоречие с материалния и процесуалния закон, с които се обосновава искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявения осъдителен иск бъде отхвърлен като неоснователен. Въззивникът оспорва изводите на районната инстанция относно легитимацията на ищеца-въззиваем като подобрител на процесния недвижим имот, на основание договор за покупко-продажба, сключен на 15.11.2016г. Оспорва като противоречащи на материалния закон - чл.26 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, изводите на съда, че при 1 изповядване на сделката е допуснато нарушение на нотариалното производство по чл.576 от ГПК, което няма за последица нищожност на самата сделка. Представителят на въззивника релевира възражение, че сделката е нищожна на основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД, тъй като е обективирана в нотариален акт, който не е съставен от нотариус, в акта липсва подпис на нотариус, което е равнозначно на липса на волеизявление на лице, натоварено с удостоверителни функции по смисъла на ЗННД. Счита за неоснователен извода на районната инстанция, че сделката, обективирана в нотариалния акт, не е нищожна, като сочи, че съдът не е изследвал дали нотариусът, който е посочен за издател на акта, го е подписал лично и дали го е завел в регистрите си. Твърди, че пропуски в съдържанието на нотариалния акт е материално правно условие за неговата действителност. Сочи, че липсата на реквизити в документите за самоличност опорочава формата на акта и обуславя нищожността му. В подкрепа на съображенията сочи решение № 42/10.02.2011г. по гр.д. № 423/2010г., 3 г.о., ВКС. Въззивникът оспорва определената от съда правна квалификация на предявения иск като такъв по чл.72, ал.1 от ЗС. Твърди, че в исковата молба не е посочен вида на всяко едно от подобренията, липсват твърдения в молбата дали извършените строително-монтажни работи са необходими, полезни или луксозни, и не се сочат доказателства за техния вид. С изложеното обосновава становище, че релевираните с изложението на исковата молба твърдения сочат на претенция с правно основание чл.59 от ЗЗД. На следващо място въззивникът релевира доводи за постановяване на решението в нарушение на чл.103 от ЗЗД, които обосновава отново с твърдение за недобросъвестно владение, упражнявано от ищеца/въззиваем. Счита за неприложими в случая разпоредбите на чл.71 и чл.72 от ЗС, тъй като ищецът-въззиваем не е добросъвестен владелец на имота през процесния период. Според въззивника в случая приложими са нормите на чл.73 и чл.74 ЗС. Въззивникът навежда съображения и доводи, с които обосновава позиция за доказаност и основателност на предявеното възражение за прихващане на процесното вземане на ищеца с вземането на въззивника за обезщетение, поради лишаване от ползването на имота. В тази връзка обосновава теза за неоснователност на предявения иск доколкото предявеният от въззиваемия иск е за сумата от 7 903,00 лева, а вземането на въззивника е за сумата от 11 315 лева. Претендира съдебни разноски за две инстанции. Прави доказателствени искания /за назначаване на съдебнографологична експертиза, която да даде отговор е ли положен в нотариален акт от 15.11.2016г. подпис от нотариус С.П. и искане за събиране на справка от нотариус С.П. вписан ли е в регистъра, който поддържа, същия нотариален акт/.

В срока по чл.263 ГПК насрещната страна, чрез надлежно упълномощен адвокат, депозира писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Навежда подробни аргументи, с които обосновава становище, че обжалваното решение е съобразено с процесуалния и материалния закон и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата следва да бъде отхвърлена. Оспорва като преклудирани доказателствените искания на въззивника. Претендира съдебни разноски. Не прави доказателствени искания.

С определение по чл.267 от ГПК съдът е докладвал въззивната жалба, отговора на насрещната страна и е насрочил открито съдебно заседание. С акта съдът е отхвърлил като неоснователни, поради настъпила преклузия, доказателствените искания на въззивника.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от особеният представител, който поддържа въззивната жалба, както и 2 сторените с нея доказателствени искания. По същество на делото пледира за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което предявения иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира съдебни разноски за две инстанции. Представя писмена защита.

Въззиваемият не се явява пред въззивната инстанция. Изпраща договорен процесуален представител, който поддържа отговора на въззивната жалба. Не прави доказателствени искания. По същество на делото пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира съдебни разноски.

Във въззивното производство е допуснато събиране на ново доказателство справка от Нотариус Пеков относно това вписан ли е в регистъра на нотариуса процесния нотариален акт от 15.11.2016г. и дали в същия акт има положен подпис от нотариуса.

Въззивният съдебен състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна с правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по гр.д. № 339/2019г. по описа на Районен съд-С. е образувано въз основа на искова молба с вх.№ 1323/29.03.2019г., предявена от ЮР. М. Х., ЕГН **********, гр.С., ул.“Б.“ № 7 срещу А.. Б. ДЖ., гражданин на К.И., роден на 03.09.1969г. с неизвестен адрес, и обективираща осъдителен иск за сумата от 7 903.00 /седем хиляди деветстотин и три/ лева, представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на апартамент А13 с идентификатор *** по КККР на гр.С., с площ от 96.83 кв.м., ведно с 13,65 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, построена в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес гр.С., ул.“Г.Д.“ № 6, вследствие на направени подобрения.

Ищецът твърди, че на 05.12.2007г. К.М.-управител на „М.И.“ ЕООД направил първият да закупи жилищен имот, находящ се в гр.С., в новострояща се сграда, а именно апартамент № 6, с площ от 48.22 кв.м.

Ищецът приел предложението, след като лицата сключили предварителен договор за покупко- продажба на описания имот. Твърди се в молбата, че сградата, в която се намира апартамент № 6, била построена и завършена през 2009г. В тази връзка ищецът неколкократно канил управителя на „М.И.“ ЕООД да сключат окончателен договор за покупко-продажба на имотапредмет на предварителния договор. В продължение на няколко месеца М. обещавал на ищеца, че ще сключат окончателен договор и че ищецът ще придобие собствеността върху имота. Въпреки това имотът бил прехвърлен на друго лице - М.Г.. След като Х. узнал за сделката, се свързал с М.. В разговора последният предложил Х. да закупи друг имот - апартамент А13 с площ от 96.83 кв.м. М. казал на ищеца, че е управител на „К.Б.“ ЕООД, което дружество било собственик на земята и на правото на строеж. М. обещал, че „К.Б.“ ЕООД ще прехвърли на ищеца собствеността върху апартамент А13, след като го построи. Ищецът приел предложението и страните уговорили цена на сделката/имота- 20 000 евро. На 26.10.2012г. ищецът заплатил на М. сумата от 20 000 евро. Твърди се, че в началото на 2013г. сградата била построена, но М. продължавал да заблуждава ищеца, че ще му прехвърли имота. През ноември 2016г., след многократни опити от страна на ищеца да се разберат с М., последният заявил, че сградата е построена и на ищеца ще бъде прехвърлено правото на собственост върху апартамент А13. За целта Х.

3 и М. се уговорили да се срещнат на 15.11.2016г. при нотариус С.П.. На уречения ден ищецът отишъл пред кантората на нотариус С.П., откъдето видял да излиза М.. Последният държал в ръка нотариален акт, за който казал, че е подготвен от нотариуса. М. казал на Х. да подпише нотариалния акт и собственоръчно да изпише в акта името си. Х. сторил указаното, след което получил от М. нотариалния акт и ключовете за апартамента, като казал на Х.:

„Честито, вече си собственик.“ На основание получения нотариален акт и ключ от имота Ю.Х. установил своя фактическа власт върху апартамента. Тъй като имотът не бил завършен - бил негоден за живеене, Ю.Х. започнал ремонтни дейности /подробно описани в исковата молба/. Същите били реализирани в периода 15.11.2016г.-20.08.2018г. На 20.08.2018г. на входната врата на процесния имот почукали лица, непознати за ищеца, които го попитали защо е вътре, както и че имотът е собственост на друго лице.

Ищецът се легитимирал като собственик на имота и показал на лицата нотариалния акт, обективиращ договора за покупко-продажба от 15.11.2016г.

По-късно Х. отишъл с нотариалния акт за собственост при нотариус С.П., и разбрал от последния, че в този нотариален акт липсват подпис и печат на нотариуса и че актът не е съставен от нотариус П.. Така ищецът Х. разбрал, че нотариалният акт не е истински. С изложеното ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска срещу А.Б.-собственик на процесния имот, за процесната сума, с която се е увеличила стойността на апартамент А13 с идентификатор *** по КККР на гр.С., с площ от 96.83 кв.м., ведно с 13,65 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, построена в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес гр.С., ул.“Г.Д.“ № 6, вследствие на направените от Х. в периода 15.11.2016г.20.08.2018г. строително-монтажни работи/подобрения.

Ответникът А.. Б. ДЖ., действащ в процеса чрез назначения от съда процесуален представител /адв.Я.Т./, оспорва като неоснователен предявения иск. Оспорва ищцовото твърдение, че до 20.08.2018г. Х. не е знаел за правото на собственост на трети лица върху имота. Оспорва ищцовите твърдения за извършени от Х. подобрения - строителни дейности по процесния апартамент, релевирани в исковата молба, тяхната необходимост, както и че извършването им е допринесло за увеличаване стойността на жилището.

Заявява възражение за прихващане на ищцовото вземане с вземане на ответника от ищеца за сумата от 2 000 лева, представляващо обезщетение за лишаване на собственика на имота от ползването му, през процесния период.

В тази връзка твърди, че ответникът не е давал съгласие ищецът да ползва имота, както и че ищецът е ползвал имота без съгласие на собственика. Прави доказателствени искания - за разпит на свидетеля К.М., поставя допълнителни задачи към експертизата, поискана от ищеца, представя извлечение от ТР по партида на „К.Б.“ ЕООД.