Определение № 432 от 11.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 432 гр. София, 11.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20248002901086 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е две касационни жалби на страните срещу решение № 56 от 25.01.2024 г. по т. д. № 527/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 405/24.03.2023 г. по т. д. № 195/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е признато за установено по възражение на „Вип пропъртиз“ ЕООД срещу отказ за допълване на списъка на приети вземания, постановен от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, и обективиран в писмо с изх. № 24/16.01.2023 г., че вземането на „Вип пропъртиз“ ЕООД към „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 92 888,46 лв., представляваща направени разноски, присъдени с влязло в сила решение от 26.10.2022 г. по т. д. № 473/ 2021 г. по описа на ВКС, I ТО, подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, с поредност по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН; допълнен е на основание чл. 68, ал. 3, т. 1 ЗБН списъка на приетите вземания на кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, одобрен от съда по реда на чл. 67, ал. 2 ЗБН с решение от 25.05.2016 г. по търг. дело № 7549/ 2014 г. по описа на СГС, ТО, VI-22 състав, с вземането на „Вип пропъртиз“ ЕООД към „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 92 888,46 лв., представляваща направени разноски, присъдени с решение от 26.10.2022 г. по т. д. № 473/ 2021 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, което вземане е с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН.

„Вип пропъртиз“ ЕООД обжалва решение № 56 от 25.01.2024 г. по т. д.

№ 527/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 405/24.03.2023 г. по т. д. № 195/2023 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която съдът е приел, че вземането му 1 подлежи на удовлетворяване по реда на чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН, и не е уважено искането му за ред за удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН. Излага, че решението в тази му част е постановено при нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в липса на изложени мотиви по поддържаните с въззивната му жалба доводи. Сочи, че изводът на съда, че вземането му няма характер на разноски в производството по несъстоятелност е противен на материалния закон – ЗБН, и необоснован. Поддържа, че всички разноски по делата за попълване на масата на несъстоятелността, включително сторените от насрещната страна, са разноски по несъстоятелността на банката, и следва да бъдат с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН. Допълва, че противоречи на закона възприетото от въззивния съд разрешение насрещната страна по тези дела да бъде поставена в по-неблагоприятно положение от адвокатите на банката и държавата за вземанията им за възнаграждение и държавна такса по тези дела. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и постановено друго, с което на вземането му бъде признат ред за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, по чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Съставляват ли разноски по несъстоятелността по смисъла на чл. 54, т.

3, предл. първо ЗБН присъдените на ответника поради отхвърляне на исковете съдебни разноски, сторени в производството по предявени от синдика на обявена в несъстоятелност банка искове с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, чл. 59, ал. 3 ЗБН, чл. 3, ал. 3 ЗБН и чл. 26, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН?

2. Следва ли тези разноски да се удовлетворяват по реда на чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН?

Моли касационно обжалване да бъде допуснато по въпросите на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид постановяването му в противоречие с практиката на ВКС по определение № 479/29.12.2008 г. по ч. т. д. № 339/2008 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, определение № 309/21.11.2008 г. по ч. т. д. № 312/2008 год. на ВКС по описа на ВКС, ТК, I ТО, определение № 301/22.03.2011 г. по ч. т. д. № 107/2011 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, определение № 266/10.03.2011 г. по ч. т. д. № 123/2011 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, определение № 498 от 21.07.2014 г. по ч. т. д. № 1701/2014 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и определение № 267/07.05.2009 г. по ч. т. д. № 139/2009 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО.

При условията на евентуалност моли касационно обжалване да бъде допуснато при допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Излага, че решението в обжалваната му част е очевидно неправилно, с което обосновава искането си да бъде допуснато до касация на основание чл.

280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

С депозиран в срок писмен отговор синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, оспорват касационната жалба на 2

„Вип пропъртиз“ ЕООД като неоснователна. Поддържат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, обжалват решение № 56 от 25.01.2024 г. по т. д. № 527/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 405/24.03.2023 г. по т. д. № 195/2023 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която възражението на „Вип пропъртиз“ ЕООД е уважено.

Поддържат, че решението в тази му част е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Излагат, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички допустими и относими към предмета на делото твърдения, възражения и доводи на страните, и в частност поддържаното с въззивната жалба възражение, че ЗБН не предвижда процедура, която да е идентична с чл. 688, ал. 3 ТЗ и да позволява изготвяне на списък на приети вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Считат, че неправилно въззивният съд е приложил специалния закон – ЗБН, като не е съобразил, че в последния не съществува правна норма, която да послужи за основание за постановеното с решението допълване на списъка на приети вземания. Молят да не бъде споделена практиката по цитираното от въззивния съд определение № 67 от 15.02.2022 г. по ч. т. д. 1212/2021 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, като поддържат, че даденото с нея разрешение е дописване на закона. По тези доводи молят обжалваното решение да бъде отменено като неправилно.

Претендират присъждане на разноски за всички инстанции.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК молят да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следните въпроси, които сочат като значими за предмета на делото:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства?

2. Съществува ли в Закона за банковата несъстоятелност ред за предявяване на вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, аналогичен на реда за предявяване на вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ в общата търговска несъстоятелност?

3. Какво е правното основание за синдика на банка в производство несъстоятелност, на което същият може да включи вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, в списъка на приетите вземания? Приложим ли е към тези вземания редът по чл.

68 ЗБН?

По първия въпрос молят касационно обжалване да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид постановяване на въззивното решение в противоречие със задължителната практика по ТР 1/2013 г. по т. д.

1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС и практиката по постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС. По останалите въпроси поддържат, че касационно обжалване следва да бъде допуснато при допълнителния 3 критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Излагат, че решението е очевидно неправилно, с което обосновават искането си да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че между страните не е налице спор относно релевантните факти и обстоятелства, които са установени по делото, а именно: след откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД – в несъстоятелност, в полза на „Вип пропъртиз“ ЕООД е възникнало вземане срещу банката за разноски, направени в съдебно производство, които са му присъдени с влязло в сила съдебно решение; дружеството е предявило това вземане в производството по несъстоятелност на банката, като е поискало изготвеният от синдиците списък на приети вземания да бъде допълнен с него; синдиците са отказали да допълнят списъка.

Счел е, че спорът е правен и се изразява в това дали за „Вип пропъртиз“ ЕООД съществува правото на принудително удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД – в несъстоятелност, за горепосоченото му вземане към банката, установено с влязло в сила съдебно решение, т.е. правото му на кредитор да бъде включен в списъка на приетите вземания с определена поредност по чл. 94, ал. 1 ЗБН.

Позовал се е на практиката на ВКС, обективирана в определение № 67/15.02.2022 г. по ч. т. д. № 1212/2021 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, която е изтъкнал, че напълно споделя, и приел, че отговорът на повдигнатия от страните правен въпрос е положителен. Намерил е, че предвид разпоредбата на чл. 70 ЗБН не може да се оспорва вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, когато в производството по делото е взел участие синдикът, като неоспоримостта на вземането произтича от предвиденото в чл. 69, ал. 2 ЗБН установително действие на съдебните решения в отношенията на банката, синдика и всички кредитори на несъстоятелността. Подчертал е, че разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗБН установява задължение за синдика да допълни списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН (одобрения от съда списък на приетите вземания, по които не са направени възражения) с вземанията, установени с решение по чл. 65, ал. 2 ЗБН или по чл. 68, ал. 3 ЗБН, както и с вземанията – предмет на решение по чл. 20, ал. 4 ЗБН, ако с решението се признава претендираното от кредитора вземане към банката. Посочил е, че липсва изрично предвиждане за разноските, присъдени в производствата по посочените искове, но няма основание същите да бъдат изключени от режима на главното вземане, доколкото отговорността за 4 разноските е последица от разрешаването на съответния материалноправен спор и може да се реализира само в образуваното по този спор съдебно производство.

Обсъдил е представеното по делото влязло в сила съдебно решение № 50137/26.10.2022 г. по т. д. № 473/2021 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, с което счел, че се установява съществуване на вземане на „Вип пропъртиз“ ЕООД към „КТБ“ АД – в несъстоятелност, за получаване на парична сума в размер на 92 888,46 лв., представляваща съдебни разноски, направени в хода на съдебно производство по предявен иск по чл. 60а ЗБН. Подчертал е, че решението е постановено след решението за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД – в несъстоятелност, в производство, в което участие са взели синдиците на банката, което означава, че същото предявено от ищеца вземане е нововъзникнало в хода на производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД – в несъстоятелност, като то има характер на такова, което не може да бъде оспорвано в това производство съгласно нормата на чл. 70 ЗБН. Добавил е, че вземането не е за присъдени разноски в производства по исковете по чл. 20, ал. 4 ЗБН, чл. 65, ал. 2 ЗБН и чл. 68, ал. 3 ЗБН, но при съобразяване на дадените от ВКС разрешения с определение № 67/15.02.2022 г. по ч. т. д. № 1212/2021 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, отговаря на дефиницията за неоспоримо вземане и подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД – в несъстоятелност, и следва да бъде включено в списъка на приети вземания на кредиторите.