Решение № 6143 от 20.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6143 гр. С, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Т. С. ВЛ. при участието на секретаря С. ЕМ. Д. като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №

20221110133143 по описа за 2022 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу В. М. В., с ЕГН: **********, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на главница в размер на 1 537,26 лв. /хиляда петстотин тридесет и седем лева и 26 стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 08.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху тази сума за периода от 31.10.2018г. до 29.09.2021 г. в размер на 370,05 лв./триста и седемдесет лева и 05 стотинки/, главница в размер на 23,48 лв.

/двадесет и три лева и 48 стотинки/, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2019г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от 08.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 4,78 лв. /четири лева и 78 стотинки/ за периода от 31.10.2019г. до 29.09.2021 г. По така подаденото заявление било образувано гр.дело № 58072/2021г. по описа на СРС, 25 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. От В. М. В. било подадено възражение, поради което на “ф-ма” ЕАД са указани правата й по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като исковата молба е подадена в срок.

При така изложените факти и като поддържа, че ответникът, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.С, ж.к.М, бл.54А, вх.3, магазин №2, аб.№412910 е потребявал топлинна енергия за посочения период от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. , която не е заплатила, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че същата дължи посочените суми.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът В. М. В., с който исковите претенции се оспорват по основание и размер. На първо място се прави възражение за 1 изтекла погасителна давност. Сочи се, че по делото не са представени доказателства, че общия топломер в абонатната станция е преминал периодични метрологични проверки.

Излагат се доводи за недължимост на сумата за цена на услуга дялово разпределение.

Трето лице помагач на страната на ищеца „ф-ма“ ЕООД не оспорва претенциите.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в претендирания размер.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Съгласно пар.1, т.43 от ДР на ЗЕ потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. По делото не се спори, че В. М.

В. е собственик на нежилищен топлоснабден обект - магазин №2, находящ се в гр.С, ж.к.М, бл.54А, вх.3. Не се спори и, че в имота се потребява ТЕ, като доколкото същия е нежилищен, приложими са правилата за регламентиране доставката на ТЕ за стопански нужди. В чл. 149, ал. 1, т.3 от ЗЕ е посочено, е продажбата на ТЕ за стопански нужди се осъществява на основата на писмени договори при ОУ, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. ОУ се изготвят от „ф-ма” ЕАД и се одобряват от ДКЕВР. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и дружеството, както и правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Съгласно изричната разпоредба на ал. 2 на същия член, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Не се спори, че представените по делото ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди са публикувани надлежно, поради което същите са влезли в сила. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия, поради което следва да се приеме, че са приложими спрямо нея. По делото не е представен индивидуален договор с потребителя, като не се и твърди такъв да е 2 сключен, поради което следва да се приеме, че приложими са единствено ОУ на дружеството за продажба на ТЕ за стопански нужди.

Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за стопански нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническата експертиза.

От заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че процесната сграда е с непрекъснато топлоподаване за процесния период, като количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер за търговски цели, като конкретния с ф-№4481851 е действал в АС до м.05.2020г. и за процесния период е проведен контрол от лицензирани лаборатории.

От ищеца са представени Протокол за метрологична проверка на топломер от 16.06.2017г. в абонатната станция на ж.к.М, бл.54А, вх.В и свидетелство за проверка от 22.06.2017г., касаещи топломера на адреса. Представен е и сочения от вещото лице Протокол за подмяна на топломер от 20.05.2020г. и още един Протокол за подмяна от 04.02.2022г.

От вещото лице е установено, че сградата на адрес гр.С, ж.к.М, бл.54А, вх.3, е с непрекъснато топлоподаване през периода 05.2018г.-04.2020г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата през процесния период Наредба №16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Действително определени разпоредби на Наредбата са отменени с Решение № 8294 от 26 юни 2020 г. по административно дело № 14350 от 2019 г. на ВАС, но тази отмяна не засяга периода на претенциите доколкото е последваща и касае изчисляването на разход за отчетен период след процесния.

Oт заключението на СТЕ се установява, че дялово разпределение на топлинна енергия за ЕС през процесния период се извършва от „ф-ма“ ЕООД, като за абоната се изчислява ТЕ за отопление на имот по данни от апартаментен топломер. Установено е и, че за абоната се начислява ТЕ за битово горещо водоснабдяване по данни от редовни отчети на 1 бр. водомер, като дяловото разпределение, извършвано от „ф-ма“ ЕООД е в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документи и данни от уреди за сградата и имота.

Според заключението на СТЕ за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. общо начислената ТЕ за имота е в размер на 2391,46лв., от която 1197,05лв. за отопление на имот и сградна инсталация и 1194,41лв. за битово горещо водоснабдяване. Установено е, че изравнителната сума за процесния период е -254,43лв. за получаване, т.е. сумата следва да се 3 извади от сумата, получена по фактури за отопление – или реалното потребление е на стойност 2137,03лв. За определяне размера на дължимата цена съдът кредитира заключението на СТЕ, като компетентно изготвено и обосновано.

Видно обаче от исковата молба ищецът претендира размер на задължението за доставена ТЕ на адреса в размер на 1537,26лв., който е по-малък от установения от вещото лице такъв, поради което следва да се приеме, че окончателния размер на задължението, след съобразяване на възраженията на ответника, ще бъде изчислен с използване на изходен размер – претендирания от ищеца такъв.

От ответника не се твърди извършване на плащания за погасяване на задължения за периода.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно ал.3 на чл. 142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А съгласно чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Законът гарантира правото на топлопреносното предприятие да получи цената на доставената до абонатната станция на сградата - ЕС- топлинна енергия. Доколкото тази цена подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата се налага утвърждаване на конкретни правила за разпределение на топлинната енергия между собствениците, респ. ползвателите на отделните отопляеми обекти в сградата. В този смисъл всеки потребител на топлинна енергия по смисъла на закона дължи да заплати част от общата цена, съответна на реално потребеното при въведена система за дялово разпределение въз основа на отчетените единици топлинна енергия от средства за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището, и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, изчислена въз основа на отопляемия обем на имота. Отчитането на доставената ТЕ до АС се осъществява посредством СТИ в абонатната станция, а индивидуалното разпределение- посредством индивидуални разпределители или топломери и водомери. Съобразно закона на разпределение подлежи подадената ТЕ, след приспадане на технологичните разходи, като остатъка се дели на ТЕ за горещо водоснабдяване и за отопление, като ТЕ за отопление на имот се сформира от ТЕ за отопление на самия имот, ТЕ отдадена от сградната инсталация, ТЕ за отопление на общите части. Поради изложеното от особена важност е гарантиране на изправността на СТИ при измерване на постъпващата ТЕ. Съгласно чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията и съотносимите към процесния период Заповеди на председателя на ДАМТН 4

№ А-791/30.09.2015 г. и № А-616/11.09.2018 г., периодичността на метрологичните проверки на топломер е 2 години Средствата за търговско измерване според пар. 1, т. 58 от ДР на ЗЕ технически средства за измерване, които имат метрологични характеристики и са предназначени да се използват за измерване самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства и които се използват при продажбата на електрическа и топлинна енергия или природен газ), са собственост на топлопреносното предприятие /чл. 156 ЗЕ/.