Решение № 3685 от 11.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3685 гр. София, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100512633 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20174848/20.08.2021г. по гр.д. № 16880 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 26-ти състав С.О., Булстат ******* с адрес: гр.

София, ул. „******* е осъдена да заплати на ЗАД „А.”АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* на основание на чл.

410 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 2163,23лв., ведно със законната лихва от 07.05.2020г. до изплащането й, представляващи регресно вземане за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за вреди по МПС „Волво В 40”, рег. № *******, настъпили при ПТП на 01.06.2016г. в гр.

София от попадането му в необезопасена дупка на пътното платно; сумата от 752,93лв. представляващи лихва за забава на плащането на главницата за периода от 07.05.2017г. до 07.05.2020г., както и на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 536,53лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25136733/08.09.2021г. по регистъра на СРС от ответника по исковете С.О. в частта, с която исковете са уважени. Навело е твърденния, че решението е неправилно. Посочило е, че неправилно били кредитирани декларациите за 1 щета в частта за механизма на настъпването на ПТП, те били частни свидетелстващи документи, декларацията не можела да замести Протокол за ПТП. ОУ на ищеца изисквали протокол за ПТП, но въпреки липсата му било изплатено обезщетението. Неправилно не било уважено възражението му за съпричиняване на вредите от водача на МПС, който при движение назад бил длъжен да наблюдава пътя непрекъснато , а при невъзможност – да осигури лице, което да му сигнализира за необезопасената шахта на тротоара, каквото в случая не било направено. В случая шахтата не била предназначена да издържа на големи натоварвания, била на тротоара, където по презумпция не се движат автомобили. Процесната шахта била предназначена за преминаване на слаботокови проводници и била собственост и се експлоатирало от „Чез Електро България”АД, негова била отговорността да я поддържа. Шахтата се водела в активите на „Чез електро България” и дори до СО да имало сигнал за компрометиран капак на шахтата, СО нямал право да отстрани повредата, защото капак е чуждо имущество. Шахтата не била на пътното платно, както приел СРС, а на тротоара, за нея не носел отговорност СО. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски по делото.

Въззиваемият- ищец ЗАД „А.”АД, ЕИК ******* е оспорило жалбата.

Изложил е съображения, че решението било правилно в обжалваната част.

Претендирал е разноски.

Третото лице помагач на страната на въззивника - Е.П.”ЕАД, ЕИК ******* / с предишно наименование „Чез Електро България”/ е оспорило жалбата. Посочило е, че не е собственик на нито едно съоръжение-кабелна линия или шахта, такъв би могъл да бъде „Чез Разпределение България”АД.

Лицензията му била за снабдяване с електрическа енергия, а не за разпределението й. Съгласно § 17, ал.1 от ЗЕ дейностите по разпределението на електрическата енергия и оперативното управление на разпределителните мрежи се отделяли от дейностите по снабдяване с електрическа енергия.

Експлоатацията на електрическата мрежа съгласно чл. 88 от ЗЕ се осъществявало от разпределителните дружества В същия смисъл били и разпоредбите на Наредба № 6/2014г. Съгласно §1, т.22 от ДР на ЗЕ електроразпределителната мрежа била съвкупност от електропроводни линии о електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, служещи за разпределение на електрическата енергия.

2

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2007236/07.05.2020г. по регистъра на СРС , изпратена по пощата на 04.05.2020г. от ЗАД „А.”АД, ЕИК ******* срещу С.О., с която е поискало от съда на основание на чл. 410 от Кодекса за застраховане вр. с чл. 49 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 2163,23лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи регресно вземане за платено застрахователно обезщетение от 2153,23лв и ликвидационни разноски от 10лв. по щета № 10016030117383 за вреди по МПС „Волво В 40”, рег. № *******, застраховано по имуществена застраховка „Каско” полица № 0000509350/29.10.2015г., настъпили при ПТП на 01.06.2016г. в гр. София, ул.

Паскал Тодоров” от попадането му в необезопасена шахта на пътното платно. Навело е твърдения, че към 01.06.2016г. бил обвързан от валидно правоотношение по застраховка „Каско” за автомобила „ Волво В40”, същият преминал през необезопасена шахта на ул. „Паскал Тодоров” в гр. София в следствие на което по автомобила били нанесени вреди за възстановяването им ищецът платил сумата от 2153,23лв., направил ликвидационни разноски от 10лв., ответникът съобразно чл. 2, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост носел отговорност за възстановяването им и ищецът го поканил на 15.11.2016г. да плати сумата, но това не било направено. Претендирало е разноски.

Ответникът С.О. в предоставения му срок е оспорил исковете. Посочил е, че не било установено вредите да са причинени от попадане в несигнализирана и необезопасена шахта на тротоара. Нямало протокол за ПТП, този механизъм бил посочен само в декларацията уведомление на застрахователната щета, които били частни свидетелстващи документи , които оспорвал. Не било установено да има шахта на посоченото място. ОУ по договора за застраховка изисквали да има протокол за ПТП. При описаната маневра – движение назад при излизане от гараж, скорост бил следвало да е около 2-3 км/ч., а вредите били в предна част включително и предна лява джанта, а не в задната. Договорът не покривал вреди по гуми и джанти , освен при застрахователно събитие, какъвто не бил случая. Водачът съгласно чл. 40, ал.2 от ЗДвП следвало да наблюдава непрекъснато пътя при 3 движение назад, при невъзможност следвало да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, което не било направено и така водач допринесъл за настъпването на вредите. В случая шахтата не била предназначена да издържа на натоварвания, била на тротоара, където не се движат МПС.

Шахтата не била собственост на СО, той не я стопанисвал, , тази шахта била предназначена за слаботокови кабели и била собственост на „Чез Електро България”АД. Претендирало е разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника по исковете - Е.П.”ЕАД, ЕИК ******* / с предишно наименование Чез Електро България”/ е посочило, че не е собственик на шахтата, лицензията му била за снабдяване с електрическа енергия, а не за разпределението й, не бил длъжен да поддържа шахтата.

По делото са приети застрахователна полица № 0000509350/29.10.2015г., , Общи условия, преписка по застрахователна щета

№

10016030117383/01.06.2016г., съгласно които на 29.10.2015г. ЗАД „А.”АД е сключило с Мото Пфое” ЕООД договор за застраховка Каско и злополуки за период от 1 година, считано от 30.10.2015г. за автомобил „Вовло В 40”, рег.

№ ******* за територия на Република България при застрахователна сума от 50600лв. , включваща риск сблъскване на МПС с подвижни и неподвижни предмет, препятствия на пътя, нарушена цялост на пътно покритие , на 01.06.2016г. е образувана застрахователна щета по уведомление от застрахования, съгласно което на 01.06.2016г. на ул. „Паскал ******* в гр.

София при излизане от гаража на заден ход автомобилът, управляван от Р.Х. пропаднала в шахта за кабели, намираща се непосредствено срещу гаражната врата , в следствие на което ляво предно колело се заклещило в шахтата и колата се подпряла на левия праг и предна лява броня, при излизане шахтата не се виждала, шахтата била разбит капак, застрахователят е огледал автомобила и е установил, че има вреди по предна броня, облицовка, кора под предна броня и двигател, конзола, преден калник, лята джанта предна лява, оценил е същите за 2153,23лв., която сума на 17.10.2016г. наредил по сметка на Мото Пфое” ЕООД, начислил ликвидационни разноски от 10лв., на 15.11.2016г. СО получила покана от ищеца за заплащане на сумите. Съгласно чл. 61 вр. с чл. 59 от ОУ застрахователят може да откаже изцяло или отчасти плащане на обезщетение, ако не се представи протокол за ПТП.

4

Прието е неоспорено от страните писмо от 05.08.2020г. от СО, район Овча купел съгласно което при проверка на място на 03.08.2020г. е установено, че на ул. „Паскал ******* в гр. София има три шахти пред имота, като капаците на две от тях са здрави, трите шахти били на „Чез Електро България”АД Разпитана по делото св. Р.Х. е посочила, че бегло си спомня за ПТП от 2016г., тогава колата й Волво В 40” попаднала в шахта, намираща се пред гаража, в който обикновено паркирала автомобила, тогава живеела на този адрес, не помнела дали се прибирала или излизала от гаража. Посочила е, че шахтата се намира на тротоара пред гаража, имала капак, нямало как да се ползва гаража без да се премине през шахтата. Заявила е, че знаела, че шахтата е в лошо състояние, минавала от там всеки ден, имала спомен че е сигнализирала за тази шахта в Общината, с течение на времето ерозирала, имало метална конструкция с бетон, който с времето започнал да изчезва, започнали да се виждат железата, не било дупка, нито стърчали железа, самият капак бил с метална рамка. Посочила е, че тогава колата заседнала в шахтата, колелото пропаднало. Шахтата била по средата пред гаражната врата и не било възможно да не се премине през нея.

С приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира като задълбочено и неопровергано от другите събрани по делото доказателства, вещото лице е посочило, че процесните вреди могат да настъпят при при попадане в необозначена и необезопасена шахта за кабели, автомобил бил 1 година и 1 месец след регистрацията му към дата на ПТП, пазарна стойност на работи за отстраняването на вредите била 2438,85лв. Независимо от скорост от 1-2 км/ч. съприкосновение с ръба на шахтата можел да се получи и така да се увредят джанта. Принципно шахтите били проектирани през тях да може да преминава лек автомобил, но е възможно да е била разместена.

С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в 5 обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението :

Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2016г. то съдът приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за застраховането в сила от 01.01.2016г..

Предявените искове са с правно основание чл. 410 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД При този иск в тежест на ищеца е да установи деликтна отговорност на ответника по отношение на увредения-застрахован по смисъла на чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД вр. чл. 31 от Закон за Пътищата вр. с чл. 56 от Закона за общинска собственост - неизпълнение на задължението му по закон, а и като собственик, да поддържа пътища, в следствие на който деликт, който представлява и причиняване на застрахователно събитие, са настъпили вреди, последвало е плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по валидно застрахователно правоотношение в размер на пазарната им стойност към настъпване на събитието, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване..

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице срещу застрахователят му по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на изплатеното обезщетение и на обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към застрахователя по „Гражданска отговорност”.