Решение № 412 от 06.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. Пловдив, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20265330200827 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

23-1030001591/18.04.2023г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ при ОД МВР – Пловдив, с което на Х. И. Б., с ЕГН: **********, от гр.**** на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания: ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не се явява и пълномощникът му адвокат С. П.. В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, тъй като се счита, че жалбоподателят не е извършил нарушението, защото не е собственик на автомобила, поради което липсва вина у него и вмененото нарушение се явява несъставомерно от субективна страна. Жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, Началник група в Сектор „ПП“ при ОД МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище, депозирана до съда, същият излага доводи и моли за потвърждаване на процесното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност при евентуално присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения законоустановен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 28.12.2022г. около 00:25ч., в Област Пловдив по бул.„Цар Борис Трети Обединител“ в района на кръстовището с бул. „Х. Ботев“, жалбоподателят Х. И. Б., ЕГН:********** е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег.№ ****, собственост на Б.А.Б.. В хода на проверка, извършена от полицейски служители, било установено, че водачът управлявал автомобил, който е със служебно прекратена регистрация, поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към дата 08.11.2022г. С оглед направените констатации, полицейските служители приели, че Х. Б. е извършил нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което бил съставен АУАН GA № 813378/28.12.2022г., като последният го подписал, правейки възражение, че не желае наказателното постановление да му бъде връчено чрез изпращане на съобщение до персонален профил в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление.

На основание чл.54, ал.1, т.9 и чл.33, ал.2 от ЗАНН административнонаказателното производство било прекратено с мотивирана резолюция № 22-1030-М000390/06.03.2023г., тъй като е констатиран признак за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК.

На 11.04.2023г. прокурор при Районна прокуратура – Пловдив постановил отказ да се образува досъдебно производство по случая и на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, материалите са препратени на наказващия орган, за да вземе отношение по случая в посока административно нарушение.

Въз основа на горното, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на Х. Б. е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Съдът кредитира изцяло писмените доказателства по делото, приложени в административната преписка.

В административната преписка са представени НП – в оригинал, копие на постановление на РП-Пловдив за отказ да се образува досъдебно производство, заверени копия от мотивирана резолюция № 22-1030М000390/06.03.2023г., АУАН № GA813378/28.12.2022г., 2 бр. докладни записки, справка за МПС, справка за нарушител, заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, жалба от Х. И. Б. с вх.

2

№ 103000-26861/23.12.2025г., ведно с приложения, пълномощно.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП е в насока, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. В конкретния случай регистрацията по отношение на процесното МПС е била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, след получено уведомление от Гаранционен фонд за липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Собственикът на превозното средство Б.А.Б. е била уведомена от ГФ за липсата на застраховка на 09.10.2022г.

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Според чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Видно от чл. 11, ал. 3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици. Задължението за предвиждане на противоправния резултат се установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга част възприети в прилагани добри практики. За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат следва във всеки отделен случай да се изследват конкретните фактори от средата.

За да се извърши процесното нарушение е необходимо, деецът да е съзнавал, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, а в конкретния случай, че регистрацията му е била служебно прекратена, като в този случай би бил налице умисъл или макар и да не е знаел, да е могъл и да е бил длъжен да формира познание за служебно прекратената регистрация на МПС, в който случай нарушението би било извършено непредпазливо.

3

По делото не се спори между страните, а и изрично е посочено в АУАН и НП, че процесното МПС е било чужда собственост.

В този смисъл е най-актуалната към момента на постановяване на решението практика на Административен съд – Пловдив, в която се сочи следното: "Правната постановка, че не е нужно да се доказва знание за служебно прекратената регистрация у водача е важима само в хипотезата, в която водачът е и собственик на превозното средство, защото именно собственикът е придобил МПС-то и е наясно кога е сторено това.

Когато обаче водачът не е собственик е необходимо да се докаже, че той знае за прекратената регистрация на автомобила. Не може да се изисква от всяко трето лице, което управлява един автомобил да знае кога е прекратена служебно регистрацията на автомобила. Налице е в случая хипотезата на чл.

14 от НК, съгласно която незнанието на фактически обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключват умисъла относно това престъпление, като съгласно ал. 2 на същия член тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, освен когато самото незнание не се дължи на непредпазливост. В този смисъл Решение № 1676/16.10.2023 г. на Административен съд Пловдив, ХХXI – касационен състав, по к. адм. дело № 1917 по описа на съда за 2023 г., Решение № 1673/16.10.2023 г. по к. адм. дело № 2106 по описа на съда за 2023 г., Решение № 715 от 20.04.2022 г. по к. адм. н. д. № 312/2022 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.

Горното мотивира отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно и по същество – неправилно.

С оглед изхода на спора, разноски са дължими на жалбоподателя, чието искане е уважено. Такава претенция е направена с жалбата, като е представен договор за правна защита и съдействие от 22.12.2025г., видно от който страните са договорили възнаграждение в размер на 400 лв. за процесуално представителство и обжалване на процесното наказателно постановление между жалбоподателя и адвокат С. П.. Съдът констатира, че делото не е с фактическа и правна сложност, не са събрани доказателства, производството е приключило в едно съдебно заседание. Съдът не е обвързан с минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 и може да прецени цената на предоставените услуги в зависимост от фактическата и правна сложност на делото. Предвид на това Съдът счита, че следва да определи в полза на жалбоподателя разноски в размер на 100 евро, което е половината от размера, посочен в договора за правна помощ. Предвид на това ОД МВР – Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 100 евро, представляваща разноски за възнаграждението на пълномощник.

Предвид на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1030-001591/18.04.2023г., 4 издадено от Началник група в Сектор „ПП“ при ОД МВР – Пловдив, с което на Х. И. Б., с ЕГН: **********, от гр.**** на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания:

ГЛОБА в размер на 102,26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/, с левова равностойност от 200 /двеста/ лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и на осн.

Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

ОСЪЖДА Сектор „ПП“ при ОД МВР – Пловдив да заплати на Х. Б. с ЕГН: **********, от гр.****, сумата от 100 евро /сто/, представляваща сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5