Определение № 4723 от 13.10.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4723 гр. Варна, 13.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501950 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №7299/26.08.2025г. на “Комунално стопанство“ ООД, ЕИК 103065351, чрез адв. С. З., против Определение № 762/06.08.2025г. по гр.д. № 971/2025г. по описа на Районен съд - Провадия, в частта, с която е прекратено на осн. чл. 130 ГПК производството по делото по предявения иск от частния жалбоподател срещу „Поли Агро“ ООД, ЕИК 203999398, за осъждане на ответника да заплаща на ищеца обезщетение в размер на 1000 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до предаване на владението за ползване на реална част от недвижим имот, находящ се в гр. Д. – ПИ с идентификатор №********* с площ от 5015 кв.м.

В частната жалба се навежда оплакване за незаконосъобразност на обжалвания акт. Сочи се във връзка с мотивите на първоинстанционния съдебен състав, че именно за индивидуализация на вземането е поискано от съда на осн. чл. 162 ГПК да допусне експертиза, определяща площта, необходима да бъдат използвани сградите на ответника по предназначение, както и какъв е размерът на средно месечната цена на наем на квадратен метър на дворното място. Излага се, че продължителното неправомерно лишаване от владението на имота причинява значителни имуществени вреди на ищцовото дружество под формата на пропуснати ползи. Цитира се съдебна практика относно целта на иска по чл. 59 ЗЗД и как се определя стойността на обезщетението. Настоява се, че първоинстанционният съд не е следвало да прекратява производството по този иск, в евентуалност е следвало да даде указания за уточняване размера и периода на претенцията. Моли се за отмяна на първоинстанционното определение в обжалваната част и продължаване на съдопроизводствените действия.

1

За да се произнесе, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред Районен съд – Провадия е образувано по искова молба от „Комунално стопанство“ ООД с ЕИК 103065351 срещу „Поли Агро“ ООД с ЕИК 203999398. В исковата молба се сочи, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Д., представляващ ПИ с идентификатор № ********* с площ 5015 кв.м. В имота са построени три сгради, които били собственост на ищеца, и които продал на ответника. Твърди се, че въпреки, че ответникът е собственик само на сградите, ползва цялото дворно място без правно основание. Направени са искания: за определяне на прилежащата площ от поземления имот към сградите по смисъла на чл. 64 от ЗС; за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху останалата реална част от поземления имот, на осн. чл. 108 от ЗС; за осъждане на ответника да заплаща на ищеца обезщетение за ползване на реалната част от имота в размер на 1000,00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до предаване на владението, представляваща неоснователно обогатяване, на осн. чл. 59 ЗЗД.

С необжалваната част на първоинстанционното определение е съединено за общо разглеждане в едно производство с гр.д. № 971/2025 г. по описа на Районен съд – Провадия и гр.д. № 767/2025 г. по описа на Районен съд – Провадия, което е образувано по искова молба от „Поли Агро“ ООД с ЕИК 203999398 срещу „Комунално стопанство“ ООД с ЕИК 103065351 с искане да бъде обявен за окончателен сключеният между страните предварителен договор с предмет същия недвижим имот.

Прекратявайки производството в частта, предмет на обжалване, първоинстанционният съд е приел, че предявената претенция с правно основание чл. 59 ЗЗД е недопустима, тъй като вземането за лишаване от право на ползване почива върху неоснователно обогатяване, което е извъндоговорен източник на задължения и поначало няма повтарящ се характер, защото правопораждащият факт не е един, а различни – използването на имота за всеки отделен ден. Със заявената претенция за периода от подаване на исковата молба до предаване на владението не се индивидуализира ликвидно вземане, установено по основание и размер, а се търси вземане, което още не е възникнало, не е сигурно нито, че ще възникне, нито в какъв размер.

Въззивният съдебен състав споделя изложените мотиви от първоинстанционния съд относно недопустимостта на така предявената претенция.

В допълнение, следва да се посочи, че на първо място претенцията на ищеца е била ясно формулирана като иск за неоснователно обогатяване и не е изисквала допълнителни указания от страна на първоинстанционния съд.

На следващо място, съобразно чл. 124, ал.2 ГПК, може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната 2 изискуемост да настъпва след постановяване на решението. Процесният случай не попада в тази хипотеза, тъй като не се касае за повтарящи се задължения, които да са изначално определени по основание и размер и заложени като периодични, а се присъждат след установяване на фактическия състав на института на неоснователно обогатяване, който винаги е за изминал период.

Така заявена, претенцията не може да бъде разгледана и като привременна мярка, каквато е допустима само в изрично предвидени в закона хипотези – например чл. 344, ал.2 ГПК и в каквито хипотези претенцията също не попада.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, първоинстанционният съдебен акт следва да се потвърди в обжалваната част.

Воден от горното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 762/06.08.2025г. по гр.д. № 971/2025г. по описа на Районен съд - Провадия, в частта, с която е прекратено на осн. чл. 130 ГПК производството по делото по предявения иск от “Комунално стопанство“ ООД, ЕИК 103065351, срещу „Поли Агро“ ООД, ЕИК 203999398, за осъждане на ответника да заплаща на ищеца обезщетение в размер на 1000 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до предаване на владението за ползване на реална част от недвижим имот, находящ се в гр. Д. – ПИ с идентификатор №********* с площ от 5015 кв.м.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3