Решение № 7174 от 20.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7174 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110143128 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „*** срещу „***, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1483,20 евро (2900,88 лв.), представляваща регресно вземане за платено *** за *** настъпили от пътнотранспортно произшествие на *** г. в гр. ***, причинени виновно и противоправно от водача на МПС „***“, с рег. № ***, чиято „***“ към датата на събитието е била *** при ответника, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда –*** г., до окончателното плащане, както и сумата от 567,47 евро (1109,87 лв.), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от *** г. до *** г.

Ищецът твърди, че на *** около *** в гр. *** е настъпило ПТП по вина на водача на МПС „***“, с рег. № ***, който при извършване на маневра, е реализирал удар в МПС „***“, модел „***“, с рег. № ***, вследствие на което на последния са причинени *** ***. Твърди, че към датата на ПТП лек автомобил „***“, модел „***“, с рег. № ***, е имал сключена ***“, обективирана в *** полица № ***, валидна към датата на *** събитие. Сочи, че в причинна връзка с това ПТП са нанесени *** на *** при него автомобил. Твърди, че щетите са отстранени в сервиз, като за извършения ремонт *** е платил *** в размер на 2900,88 лв., поради което сочи, че в негова полза е възникнало регресно вземане за платеното *** в размер в посочения размер спрямо ответника като *** на ***. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за заплащане на процесната сума, но претенцията останала неизплатена. Посочва, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира *** за забава в размер на 1109,87 лв. за периода от *** г. до *** г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „***, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, наличието на причинно – следствена връзка между процесното ПТП и твърдяните ***, както и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на увреждащия автомобил. Оспорва доказателствената стойност на двустранния констативен протокол. Твърди виновен за причиняването на щетите да е водачът на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, евентуално – твърди съпричиняване.

1

Оспорва и размера на ***те, като счита същият за прекомерно завишен. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, наличието на валидно сключен договор за *** между него и собственика на увредения автомобил, в срока на *** покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято *** е *** при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на *** ***но *** в размер на действителните ***, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на *** при него автомобил, както и да докаже възраженията си, в това число възражението си за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като докаже в условията на пълно и главно доказване противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, което е в причинна връзка с уврежданията на този автомобил.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства: наличие на валидно правоотношение по договор за ***“ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *** към момента на реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по договор за *** „***“ между ответното дружество и собственика на МПС „***“, с рег. № ***; изплащане от страна на ищцовото дружество на ***но *** по процесната *** „***“ в сочения в исковата молба размер От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол за ПТП от *** г. се установява, че на посочената дата в гр. *** е настъпило ПТП с участието на лек автомобил *** „***“, с рег. № ***, управляван от С. П. С., и лек автомобил „*** ***“, с рег. № ***. Отразена е схема на произшествието, с което е обозначена зоната на удара, както и видимите щети по МПС, като за *** „***“, с рег. № *** е посочено задна лява част на платформата, а за лек автомобил „*** ***“, с рег. № *** – заден ляв панел, вежда PVC.

Протоколът е подписан от водача на *** „***“, с рег. № ***, като в частта „забележка“, е посочил, че вината за настъпването на ПТП е негова. Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т. е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти. Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях.

Процесният протокол е подписан от водача на *** „***“, с рег. № ***, като съдържа и изричното му признание относно неговата вина за настъпване на процесното произшествие и механизма според отразената схема. В случая се касае за извънсъдебно признание на неизгоден факт, което следва да бъде преценявано от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.

Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира изцяло с показанията на разпитания свидетел С. П. С., водач на *** „***“, с рег. № ***. От показанията му се установява, че при извършване на маневра за движение на заден ход, ударил паркирания лек автомобил „*** ***“. Посочва, че било тъмно вечерта. Добавя, че и 2 двата автомобила са собственост на фирма „***.

Съдът възприема като достоверни показанията на разпитания свидетел, тъй като са основани на преки и непосредствени впечатления, същите са ясни, последователни, логични и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

В синхрон със събраните по делото писмени доказателства и гласни такива, е и експертното заключение по съдебно-автотехническата експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че на *** г. *** „***, с рег. № *** се движи в района на паркинг на ул. „***“, и срещу № ***, водачът предприема маневра за движение на заден ход, при което реализира ПТП с намиращия се зад него лек автомобил „*** ***“, с рег. № ***. Според експертното мнение от техническа гледна точка причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на *** „***, с рег. № ***, който е предприел маневра за движение на заден ход, без да се съобрази с местоположението на лек автомобил „*** ***“, с рег. № ***. Съгласно експертното заключение всички увреждания по лек автомобил „*** ***“, с рег. № ***, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.

От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че по делото е доказано, че именно действията на водача на *** „***, с рег. № ***, съставлява граждански деликт за това, че е извършвайки маневра назад водачът не е изпълнил задължението си да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, респективно по време на движението си назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад него, в който случай би предотвратил своевременно настъпването на процесното ПТП, с което е нарушил разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП.

Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоностния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът намира за недоказано и като такова се явява неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на ***те или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите *** /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното становище в трайната практика на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по описа на II т. о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и др. /, че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.

В случая от събраните по делото доказателства, не се установява, поведението на водача на лек автомобил „*** ***“, с рег. № *** обективно да е способствало за вредоносния резултат, като е създало условия или е улеснил неговото настъпване. Напротив, от заключението на съдебно-автехническата експертиза се установява по категоричен начин, че водачът на лек автомобил „*** ***“, с рег. № *** не е имал техническа възможност да предотврати произшествието, тъй като е бил паркиран. Предвид гореизложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за платеното ***но ***.

Увреденият има срещу виновния водач взе мане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. *** е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е платил *** за причинените с деликта *** и за него е възникнало регресно право срещу делинквента, респективно срещу неговия *** по *** „***“.

3

Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на ***я по имуществената *** спрямо прекия причинител на ***те, респ. срещу неговия *** по *** „***“, са изрично определени в чл. 411 КЗ, според който *** по имуществена *** встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното ***но *** и обичайните разходи за определянето му. ***то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на *** събитие, като то не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва в размера на платимото по регресен път *** обичайните разноски, направени за определяне на заплатеното ***. Според споделяната от настоящия състав константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция за заплащане на ***но *** съдът следва да определи ***но *** по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на *** събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № *** г. на ***.