Решение № 4431 от 30.04.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4431

Хасково, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА административно дело № 20257260700743 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.87, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на С. Х. А. И., [държава], непридружен непълнолетен, действащ чрез назначения си на основание чл. 25, от ЗУБ особен представител – адв. Л., насочена против Решение № 2075 от 28.02.2025г. на Председателя на ДАБ при МС.

В жалбата се твърди, че са налице основания за отмяна на оспореното решение по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и 5 от АПК .

Излагат се доводи, че фактическите основания посочени в оспорваното решение не обосновават извода, че са довели до изпълнението на законовите изисквания за издаването на акта. Издаденото решение не било съобразено с фактическото положение и не бил спазен основният принцип на истинност, прогласен в чл. 7, ал. 2 и ал. 3 от АПК, съгласно който административният акт не се основавал на действителните факти от значение за случая, като и на преценка на всички факти и доводи.

От решението и административната преписка не ставало ясно на кои доказателства административния орган се позовава, за да издаде оспорваното решение. Последното било лишено от мотиви и било неясно.

Наред с това се сочи, че от данните по делото може да се направи извод, че в [държава] продължават военните действия, които застрашават и поставят в опасност живота и здравето на жалбоподателя, който е от „уязвима група“, като непридружен непълнолетен.

Освен това при провеждане на процедурата по молбата за закрила на жалбоподателя, според последния, било допуснато нарушение на административно производствените правила, което представлявало самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение на основание чл. 146, т. 3 от АПК.

Административният орган бил игнорирал факта, че причините за напускане на жалбоподателя на страната му по произход били свързани с напрежение, породено от войната в [държава]. Оспорващия счита, че като не е обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства, административният орган е произнесъл своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В решението бил налице преразказ на известни факти, но изведените въз основа на тях изводи били напълно формални и не следвало да се приемат като надлежна мотивировка на постановения административен акт, което било достатъчно за отмяна на същия.

Решението противоречало и на материалноправни разпоредби на Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Преследването, както и рискът на едно лице не били абстрактни категории. Те следвало да се преценяват в контекста на конкретната ситуация, в конкретната държава на произход. Административният орган изобщо не бил направил изследване на настоящата ситуация с правата на човека и сигурността в [държава], поради което останало неизяснено на основата на какви критерии и какви източници е събрана информация, въз основа на която административният орган е формирал заключение, че за оспорващия не съществува опасност при завръщането му в [държава].

Неправилно административният орган преценил, че при проведеното с оспорващия интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя били заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които можело да се направи извод за опасение от преследване.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, същия твърди, че в държавата си по произход, е изложен на реална опасност от тежки посегателства. Обстановката в [държава] продължавала да е опасна и можело да бъде квалифицирана като обстоятелство за предоставяне на хуманитарен статут, попадащо в обхвата на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.

В случая се изисквала и преценка, дали търсещия закрила може да се окаже в състояние на крайна нищета в държавата по произход, без да може да задоволи своите потребности от храна, лична хигиена и дом, което би увредило физическото и психическото му здраве и би довело до влошаване на положението му, несъвместимо с човешкото достойнство, според критериите по т. 92 и т. 93 от Решение на СЕС от 19 март 2019г. по преюдициално дело С-163/17.Описаните характеристики на обстановката в [държава], обуславяли необходимостта от преценка за наличието на други хуманитарни причини по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. В тази връзка в обжалваното решение липсвали мотиви, като бланкетно било посочено, че не са налице предпоставки за приложението на посочената норма.

По подробно изложените в жалбата съображения моли за отмяна на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и връщане преписката за ново разглеждане.

Ответникът - Председател на Държавната агенция по бежанците към МС, не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и пледира същата да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, подадена с вх. № 44508 от 15.10.2024г. жалбоподателят под името С. Х. А. И. е поискал закрила от Република България. Тъй като молителят не разполагал с документи за самоличност, последната е била установена с Декларация по чл. 30, ал.1, т. 3 от ЗУБ, от 15.10.2024г. На същата дата лицето е регистрирано с регистрационен лист към молбата, в който търсещият закрила е бил записан като С. Х. А. И., [държава], роден на [дата]. в [държава], Т. А., провинция Х., със същия постоянен адрес, ***, религия – ***, етническа принадлежност – ***, ***образование , *** С писмо с рег.№УП-44508/22.10.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД, в РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила.

С писмо с рег.№М-93/08.01.2025г. на ИФ директора на специализирана дирекция “Миграция“ в ДАНС е посочено, че ДАНС не възразява на кандидата за закрила да бъде предоставена такава в Република България.

С Решение № 2612 от 21.10.2024г. на Председателя на НБПП за особен представител на детето по реда на чл. 25 от ЗУБ е назначен адв. Л..

На 12.12.2024г. с кандидата за закрила е проведено интервю, резултатите от което са отразени в нарочен протокол. По време на интервюто жалбоподателят е посочил, преди да напусне [държава] е живял в [населено място], област Х. Не е [семейно положение], учил е до девети клас в училище в родното си място, но не успял да вземе изпита. Имал сестра в [държава], не знаел дали има статут. Напуснал [държава] нелегално за [държава] на 20.09.2024г. Там останал около 20 дни, след което на 10.10.2024г. влязъл нелегално в България. Преминал през оградата със стълба, били група от 5 души. След това ги закарали с кола в [населено място], където се предали в полицейския участък. Не бил арестуван в [държава] или друга държава, нито бил осъждан, нямал проблеми заради това че е кюрд, нито заради религията му, нямал проблеми с официалните власти в страната си, не му било оказвано насилие, не бил заплашван, нито той нито членове на семейството му. В [държава] останали родителите му, двама негови братя и четири сестри. Живеели в Т. А. и нямали проблеми. Напуснал [държава] защото там нямало бъдеще. Имало расизъм, арабите мразели кюрдите и ги биели, но той лично нямал проблеми. Всичко било скъпо и имало война, нямало училища и работа. По време на интервюто с чужденеца са присъствали определеният му представител по реда на чл. 25 от ЗУБ, социален работник и преводач.

На 12.12.2024г. е изготвен и социален доклад от старши социален работник в ОЗД при ДСП , [населено място], представен в ДАБ на 03.01.2025г.

С решение № 2075 от 28.02.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците е била отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на С. Х. А. И. на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т.4 от ЗУБ.

Компетентният орган е приел, че в хода на производството не се установявало за кандидата за закрила да са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец, тъй като не се установява спрямо него да е било предприемано преследване по смисъла на ЗУБ. Административният орган е приел, че липсвали и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Не били налице и предпоставките за предоставяне на закрила по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ. Съобразен е и принципа за висшия интерес на детето, като е възприето, че в най-добър интерес на последното е да расте и да се възпитава в [държава].

По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореният акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 25.03.2025г. а жалбата е подадена на 31.03.2025г. (видно от поставения регистрацинен номер), следователно същата е депозирана при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Изхожда от активно легитимирана страна – адресат на решението, отправена е до местно компетентния административен съд и е насочена срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган - председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България. Съгласно чл.75, ал.1 от ЗУБ, в срок до 6 месеца от образуване на производство по общия ред Председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което (т.2) отказва статут на бежанец; (т.4) отказва хуманитарен статут.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което му отказва предоставяне на исканата международна закрила.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език. Не се установява нарушение на чл.58, ал.10 от ЗУБ. В случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това. Не се установява нарушение от категорията на съществените и касателно процедурните изисквания на Закона за закрила на детето. Спазени са изискванията на чл.25, ал.1 – ал.5 от ЗУБ.

Съдът намира за неоснователно оплакването за нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Напротив, обследвани са всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, същите подробно са анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по см. на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му на произход – [държава]. Ето защо съдебният състав намира за неоснователно оплакването, че административният орган не изпълнява задължението си при произнасяне по молбата за международна закрила да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход, което сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.

Разпечатката съдържа 40 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1027b5ce-61ab-4592-82e4-691db1616dd5