Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 491 от 08.10.2020, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно търговско дело 457/2020
Вид
Определение № 491
Подписан
08.10.2020
Състав
Магдалена Кръстева Недева, Ванухи Бедрос Аракелян, Даниела Илиева Писарова

Цитирани разпоредби

  • чл.113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.19 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • §1, т.41б · Закон за енергетиката
  • чл.55 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.3 ал.4 · Закон за защита на потребителите
  • §13, т.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.8 ал.1 · Закон за международния търговски арбитраж

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 491

08.10.2020 г.

Апелативен съд – Варна

Град Варна

II състав

На 08.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Магдалена К. Недева

Даниела И. Писарова като разгледа докладваното от Магдалена К. Недева Въззивно частно търговско дело № 20203001000457 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от „ЙОСА“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Стефаново, община Добричка, ул.“Първа“ № 64 – фурна, ЕИК 200507411, представлявано от С.А.С. против определение № 550/15.07.2020г. на Добричкия окръжен съд, постановено по в.ч.гр.д.№ 384/20г., с което е потвърдено определение № 681/04.03.2020г. на Добричкия районен съд по гр.д. № 158/2020г. С потвърденото определение районният съд е прекратил производството по делото на осн.чл.8 ал.1 ЗМТА вр.чл.19 ал.1 ГПК, като е зачел действието на съдържащата се в процесния договор между страните по спора арбитражна клауза. Според частния жалбоподател атакуваното определение е неправилно и издадено в противоречие с материалния закон. Същото е и необосновано. Изразено е несъгласие с разбирането на съдебните състави, че ищецът не е потребител по смисъла на закона. Според частния жалбоподател легалната дефиниция, инкорпорирана в пар.13 т.1 ДР на ЗЗП следва да се тълкува във връзка с разпоредбите на пар.1, т.41б от ДП на ЗЕ, според които последните ищецът се явява потребител на електроенергия. Освен това легалното определение на потребител, дадено за целите на ЗЗП не ограничава кръга от лица – физически или юридически, имащи качеството „потребител“ по смисъла на чл.113 ГПК. Тъй като потребител на енергийни услуги може да бъде както физическо, така и 1 юридическо лице следва да бъде направен извода, че дружеството –ищец притежава качеството „потребител“. А качеството на ищеца на потребител в широк смисъл определя исковете като такива на потребител, поради което арбитражната клауза е неприложима по смисъла на чл.19 ал.1 ГПК.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения :

Ищецът „ЙОСА“ ЕООД претендира от ответника „ЧЕЗ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ“ ЕАД заплащане на сумата от 1 728,55лв като неоснователно начислена и заплатена по недоставени по процесния договор услуги, въз основа на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД. В чл.27 ал.2 от договора страните са уговорили арбитражна клауза, съгласно която всеки възникнал между тях спор, който не може да бъде уреден по пътя на преговори, ще бъде отнесен за разрешаване пред АС при БТПП. В отговора на исковата молба ответникът се е позовал на тази клауза, релевирайки отвод за неподведомственост на спора на съда. В този случай съгласно чл.8 ал.1 ЗМТА съдът е длъжен да прекрати производството по делото.

Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че като „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на пар.1, т.41б, б“а“ от ЗЕ се ползва от разпоредбата на чл.19 ал.1 ГПК и потребителската защита, установена в ЗЗП. Съдът счита, че ищецът е „потребител на енергийна услуга“ по смисъла на §1, т.41б от ДР на Закона за енергетиката, но не е „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, какъвто може да бъде само физическо лице, а не и търговец. Следователно за него не важи забраната по чл.3 ал.4 от ЗЗП, нито тази по чл.19 ал.1 ГПК и няма пречка спорът да бъде отнесен пред арбитраж при наличието на уговорена валидна арбитражна клауза / опр.144/21.02.19. на ВКС по ч.т.д. № 190/19г., ІІ т.о.

2

По изложените съображения обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 550/15.07.2020г. на Добричкия окръжен съд, постановено по в.ч.гр.д.№ 384/20г., с което е потвърдено определение № 681/04.03.2020г. на Добричкия районен съд по гр.д. № 158/2020г. за прекратяване на производството по делото на осн.чл.8 ал.1 ЗМТА вр.чл.19 ал.1 ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3