Решение № 300 от 17.03.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Русе, 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Галя М. Георгиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20214520103268 по описа за 2021 година

Предявен е иск от ЗАД ”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУЪРЪНС ГРУП”– София срещу Агенция Пътна Инфраструктура, с правно основание чл.410, ал.1 КЗ (в сила от 01.01.2016г.), съединен с иск по чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 08.02.2021г., Ем. Д. Анг. управлявал лек автомобил “Мерцедес” с рег.№ ВТ 6363 КС, като се движел по републикански път III-5101 от с.

П. К. в посока към разклона за гр. Б. и с. К. На около 1км. от разклона за гр. Б. и с. К. А. преминал през дупка на пътното платно, вследствие на което настъпило ПТП с материални щети.

На 28.05.2020г. между ЗАД ”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУЪРЪНС ГРУП” и „ЕКО КОШЕР“ ЕООД - собственик на увредения в описаното по-горе ПТП автомобил бил сключен договор за застраховка “Каско” под формата на застрахователна полица № 4704200510001305. По подадено от собственика на увредения автомобил заявление в ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ била образувана застрахователна преписка № 470420212106499. След извършен оглед на посочения лек автомобил, било установено, че вследствие на настъпилото на 08.02.2021г. пътно - транспортно произшествие била увредена предна лява гума “Michelin 265/40 R 19”. Общата стойност на причинените от длъжника имуществени вреди на застрахования лек автомобил “Мерцедес” с рег.№ ВТ 6363 КС, представляваща сбор на стойностите на вложените за възстановяването им консумативи и труд възлязла на 408,66лв., които ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ изплатило на 17.02.2021г. на собственика на лекия автомобил „ЕКО КОШЕР“ ЕООД, чрез превод по посочена от 1 него банкова сметка.

Пътят, на който било настъпило ПТП, е част от републиканската пътна мрежа, а съгласно чл.8, ал.2 от Закона за пътищата - републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Според нормата на чл.30, ал.1 от Закона за пътищата Агенцията осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.2 от Наредба № РД-0220-19 от 12.11.2012г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата текущият ремонт на пътищата включва работите, свързани с отстраняването на локални повреди вследствие нормалната експлоатация на пътя и на повреди по пътната настилка, пътните съоръжения и принадлежности, с които не се променят конструкцията и техническите характеристики на платното за движение. Счита, че собственикът на пътя, а именно ответната Агенция, е проявила бездействие, изразило се в бездействие на служителите й, които не само не са отстранили образувалото се препятствие, но и не са изпълнили задължението си да го сигнализират. Техните задължения се изразяват в това да сигнализират за неизправности на пътя и да го поддържат в изправност. Те не са изпълнили задълженията си по чл.3, ал. 1 ЗДвП и чл. 167 ЗДвП, като не са сигнализирали препятствието и не са организирали движението по начин, осигуряващ безопасността му по реда, предвиден в чл.3, ал.2 ЗДвП чрез съответни светлинни сигнали, пътни знаци и т .н. Според § 1, т.19 ППЗДвП, „препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В настоящия случай, намиращата се на пътното платно дупка, представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, което е създавало опасност за движението. Проявеното в случая бездействие на служителите на ответника е в пряка причинна връзка с настъпването на вредите по автомобила. Предвид обстоятелството, че посоченото пътно-транспортно произшествие е настъпило по пътен участък, който е част от републиканската пътна мрежа и Агенция „Пътна инфраструктура” не е изпълнила задължението си да осъществява дейностите по текущ ремонт, то тя следва да понесе отговорността за причинените при произшествието имуществени вреди, тъй като с виновното си бездействие е създала предпоставки за настъпването му.

Съгласно чл.410, ал.1 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 ЗЗД, или 3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл.50 ЗЗД. В качеството си на застраховател по застраховка „Каско” на увредения автомобил, 2 изплатил застрахователно обезщетение и по изричната правна норма на чл.410, ал.1 КЗ, ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, се суброгира в правата на „ЕКО КОШЕР“ ЕООД и има право да насочи претенцията си срещу виновния за настъпилото ПТП.

С писмо, получено на 12.04.2021г . ответникът бил поканен от ищеца чрез препоръчана кореспондентска пратка за страната да възстанови заплатеното застрахователно обезщетение, което до настоящия момент не е сторил. Предвид разпоредбата на чл.108, ал.1, изр.2 ГПК, намира, че настоящия спор е възникнал от преки отношения с поделение на Агенция „Пътна инфраструктура”, а именно Областно пътно управление гр.Русе, поради което местно компетентен да разгледа спора е Районен съд гр.Русе.

Претендира да бъде осъдена Агенция „Пътна инфраструктура" да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” сумата от 408,66 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка “Каско” за виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил “Мерцедес” с рег.№ ВТ 6363 КС при ПТП на 08.02.2021г., при движение по републикански път III-5101 от с. П. К. в посока към разклона за гр. Б. и с. К. на около 1км. от разклона, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на настоящия иск и до нейното окончателно изплащане. Претендират се и направените в производството разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът изразява становище за неоснователност на предявеният иск. Оспорва същия изцяло по основание и размер. Счита за недоказано твърдението в исковата молба за неравност, намираща се на процесния път. Липсвали конкретни данни за километричното разположение на твърдяната неравност. Нямало съставен протокол за ПТП и същото не било посетено от органите на реда. Липсвали категорични доказателства, които да докажат безспорно твърденията на ищеца. Не била налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените вреди на автомобила. Също така липсвали доказателства и за изправността и техническата годност за управление на пострадалия автомобил. На следващо място ответникът счита, че поведението на водача на моторното превозно средство не е установено какво е било. Нямало информация дали той е преценил правилно моментната пътна среда; че е поддържал скорост, съобразена със състоянието и условията на пътя и указаните табели; че внимателно е следял пътната обстановка и е положил всички необходими усилия за нормалното преминаване на автомобила над или покрай твърдяното препятствие. Твърди се, че в към датата на процесното пътнотранспортно произшествие в описания участък не са съществували дупки, които биха могли да причинят описаната от ищеца увреда. Дори и да имало такива, то водачът би следвало да съобрази поведението си със въведената сигнализация. Твърди се, че констативен протокол за монтаж на пътни знаци от 26.05.2015г. установявал, че 3 на процесния републикански път са били поставени знак А12, сигнализиращ за наличието на неравности на платното за движение: републикански път III-5101 П. К. Б. –км ляво 3+550; републикански път III-5101 П. К. - Б. –км дясно 3+083 и републикански път III-5101 П. К. - Б. –км ляво 2+580 и В 26 („забранено е движение със скорост по-висока от означената“ – 50 км). Това задължавало водачът да намали скоростта и в случай на необходимост да спре от движение автомобила. Ответникът счита, че водачът е следвало да възприеме отдалече наличието на препятствие на пътя и да предотврати преминаването през нея.

В условията на евентуалност ответникът счита, че ако искът бъде приет за основателен оспорва неговият размер. Счита, че настъпилите вреди са в резултат от вината на водача на моторното превозно средство, че същият се е движил с несъобразена скорост, над допустимата противно на правилата за движение по пътищата.

По искане на ответника по делото е конституирано като трето лице помагач "Пътинженеринг“ АД, срещу който е предявен и обратен иск, в които ответникът твърди, че на 17.03.2020г. между Агенция „Пътна инфраструктура", в качеството си на възложител и "Пътинженеринг" АД, изпълнител е сключен договор за възлагане на обществена поръчка №РД-38-1/17.03.2020г. по ТРП и ЗП за извършване на дейности по поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища на територията та Областно пътно управление Русе. По силата на чл.28 от договорът страните са предвидили, че след като са възложени определени дейности на изпълнителя, същият в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение е допринесъл за причиняване на ПТП и/или възникване на щета, същият следва да носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди.

С оглед на което се иска по обратния иск

"Пътинженеринг" АД да бъдат осъдени да заплатят на Агенция "Пътна инфраструктура" причинените вреди – сумата 408,66 лв., заедно със законната лихва, както и сторените по делото разноски.

В срока за становище по предявения иск, такова е постъпило от третото лице „Пътинженеринг“ АД. В същото се излагат аргументи за неоснователност на предявеният иск. Липсвали доказателства за това дали произшествието е посетено на място от органите на полицията, както и такива за правилното изясняване на механизма на самото произшествие и неговото място. Оспорва се и размерът на регресната претенция доколкото от представените доказателства не се установявало как точно е формирана тя и на последно място се изразява становище, че от представените по делото доказателства не се установява да са им били дадени устни разпореждания през м.декември 2020г. и м.януари 2021г., а поставените месечни задания – доказателства, за които са представени от ищеца по обратния иск , са 4 изпълнение и приети, което се установява и от представените сертификати от ищеца.

По тези съображения се моли предявеният от ЗАД „БУЛСТРАД ВИГ" иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

От събраните в производството доказателства е установено, че със застрахователна полица № 4704200510001305 между ЗАД „Булстрад Виена иншуранс груп“- гр.София и „Еко кошер “ ЕООД, на 28.05.2020г. е сключен валиден застрахователен договор „Каско“ за лек автомобил “Мерцедес” с рег.№ ВТ 6363 КС .

Водачът на застрахованият автомобил Е.А. е подал заявление на 10.02.2021г. до застрахователното дружество, в ко ето е заявил, че на 08.02.2021г. при управление на застрахованото МПС на пътя от с. П. К. в посока разклона за гр. Б. и с. К.автомобилът попаднал в необезопасена дупка в следствие на което се е скъсала предна лява гума марка Мишелин грийн, размер 265/40 R19.

Въз основа на заявлението застрахователят е съставил опис на претенция №5006010-00290/21/10.02.2021 г. и на 17.02.2021 г. с платежно нареждане на „Еко кошер “ ЕООД е била изплатена сумата 408,66лв.

По делото е установено, че пътят, на който е станало събитието, е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл.30 от ЗП и чл.48, т.1, б.”а” от ППЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на този път се осъществява и е задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“.