Решение № 690 от 22.08.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1182/2025
- Вид
- Решение № 690
- Подписан
- 22.08.2025
- В сила
- 13.02.2026
- Състав
- Албена Янчева Зъбова Кочовска, Радостина Петкова Иванова, Веселка Георгиева Узунова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 310, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 328, ал.1, т. 2, предл. второ · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 220, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 222, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 326, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 329 · Кодекс на труда
- чл. 329, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 333 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 4 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, предл. първо · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл.8, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 8, ал. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 690 гр. Бургас, 22.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:
Веселка Г. Узунова
Радостина П. Иванова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20252100501182 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. с чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е постъпила въззивна жалба, подадена от ответника Основно училище „П.Р. Славейков“- гр. Бургас, код по БУЛСТАТ 000042597, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I” № 23, подадена чрез пълномощниците му адв.
Мариана Бузова и адв. Ангел Йорданов, двамата от БАК против решение № 1042 от 12.05.2025г. по гр.д. № 950/2025г. по описа на РС-Бургас, в частите, с които съдът: 1/. е признал за НЕЗАКОННО на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, предл. първо от КТ, прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата Г. И. Ж., ЕГН **********, с адрес:
***, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ, извършено със заповед № ЗП-11-317/16.12.2024 год. на директора на ответния работодател – Основно училище „Петко Рачев Славейков“, с адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I” № 23 и е ОТМЕНИЛ е на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, предл. второ, КТ, незаконното прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата Г. И. Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ, КТ със Заповед № ЗП-11-317/16.12.2024 год. на директора на ответника – Основно училище „Петко Рачев Славейков” , с адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I” № 23; 2/. ВЪЗСТАНОВИЛ е ищеца Г. И. Ж. на предишната работа – на длъжността „Заместник-директор учебна дейност”, заемана от нея до незаконното прекратяване на трудовото й правоотношение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ, КТ със саповед № ЗП-11-317/16.12.2024 год. на директора на ответника – Основно училище „Петко Рачев Славейков”, с адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I” № 23‘;
3/ ОСЪДИЛ е ответника Основно училище „Петко Рачев Славейков”, с адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I” № 23, на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3, КТ, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на ищцата Г. И. Ж., сумата от 5548.48 лв., представляваща обезщетение за периода от 17.12.2024 г.- 17.06.2025 г. за оставането й без работа в резултат от незаконното прекратяване на трудовото й правоотношение, извършено на основание чл.
1
328, ал. 1, т. 2, предл. второ, КТ със заповед № ЗП-11- 317/16.12.2024 г. на директора на ответника /след съдебно прихващане с насрещни вземания на ответника за платените в полза на ищцата обезщетение по чл. 220, ал. 1, КТ в размер на 5190,50 лева, и обезщетение по чл. 222, ал. 1, КТ в размер на 10 738.98 лева/, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от подаване на исковата молба – 10.02.2025 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищцата направените в първата инстанция разноски в размер от 2380 лв., както и да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Бургас държавна такса в размер от 296,94 лв., като е постановено предварително изпълнение на съдебното решение в частите му относно присъдените парично обезщетение за оставане без работа и лихва за забавата му.
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение с атакуваните му уважаващи исковете части с твърдения, че същото е неправилно, поради нарушения на маериалния закон и на съдопроизводствените правила, както и, че е необосновано. На първо място въззивникът счита за неправилни изводите на съда във връзка с извършения подбор, позовавайки се на цитирана в жалбата съдебна практика на ВКС, като счита, че трудовия стаж е елемент от комплексния законов критерий „професионална квалификация“, която се определя не само от образованието, но и от знания, умения, професионален опит и трудов стаж. По тези съображения излага аргументи в подкрепа на тезата си,че включването на трудовия стаж в конкретното учебно заведение като критерий за подбор не е незаконосъобразно, нито съставлява злоупотреба с право, а е част от правото на работодателя да прецени кой от служителите е с по-висока квалификация и кой работи подобре. На второ място се излага несъгласие с изводите на съда, че работодателят не е представил доказателства как стажа в ответното учебно заведение е повлиял върху квалификацията на ищцата, така, че тя е оценена по-ниско и какво е значението на този трудов стаж и отражението на продължителността му върху квалификацията, уменията и професионалната пригодност на съответния служител, с мотив, че по делото са представени доказателства за относими за съответната длъжност критерии, като се има предвид, че същата има управленски и контролни функции. В подкрепа на тези възражения в жалбата са наведени подробни съображения и се цитира приложимата според въззивника нормативна уредба. На следващо място се сочи, че без да е въвеждано с процеса и съответно да е било в доклада на съда съобразно разпределената доказателствена тежест в обжалваното решение е прието, че работодателят е злоупотребил с права, тъй като придадената тежест на продължителността на стажа в процесното училище не отговаря на обективния критерий по чл. 329 от КТ. В тази връзка моли за ангажиране на свидетелски показания чрез разпит на председателят на синдикалната организация в училището, който да установи как са били приемани критериите за подбор, включени в представената по делото карта за подбор за заеманата от ищцата длъжност „заместник директор по учебната дейност“. Досежно иска по чл. 225, ал. 1 от КТ се възразява, че съдът неправилно е постановил своето решение в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон без своевременно представена от ищцата трудова книжка или друг документ, установяващ оставането й без работа, като такава е представена с молба по хода на делото от 31.03.2025г. в препис, а в оригинал- на 29.04.2025г.- в последното по делото съдебно заседание, като с оглед вписаните в нея данни е доказала оставането си без работа само за периода от 31.03-29.04.2025г. Счита, че правото на ищцата да представи доказателства за изминалия период от време след 29.04 до 17.06.2024г. е преклудирано, основавайки се на цитирана в жалбата съдебна практика. По подробно развитите в жалбата съображения моли за отмяна на обжалваното решение в атакуваните му уважаващи исковете части и постановяване на ново, с което исковете да бъде отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на разноските по делото и пред двете инстанции. В съдебно заседание въззвника, чрез адвокатските си представители поддържа въззивната си жалба, като счита, че критерият „стаж в училището“ е 2 законосъобразен и е взет предвид, доколкото длъжността на ищцата не е техничека, а е с управленски и контролни функции. Претендира се присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата-ищца,в който излага подробно своите съображения по съществото на спора, като счита, че правилно съдът е приел, че уволнението й е незаконно. Сочи, че не е спазено законовото изискване преди да пристъпи към процедурата по прекратяване на трудовото й правоотношение работодателят да информира председателя на синдикалната организация за това. Навежда подробни съображения по отношение на неспазване на процедурата за извършения подбор, който счита, че е формално осъществен без реална съпоставка между двамата заместникдиректори. Възразява също, че по делото е останало неизяснено кой е изготвил обща карта за подбор и конкретно критериите за подбор и има ли заповед за определяне на комисия за тази цел. Счита, че членовете на комисията, извършила подбора заемат длъжности, които не предполагат наличие на информация кой от двамата заместник-директори работи по-добре, като наред с това сочи, че е недопустимо като член в тази комисия да участва председателя на синдикалната организация. Оспорени са и въведените с общата карта за подбор критерии за оценка, с мотив, че те не съответстват на изискванията на чл. 329 от КТ, сочи, че нищо друго освен личните трудови досиета не е взето предвид, като е даден превес на другия зам.директор, който е с по-дълъг стаж, което според нея не е задължителен критерий по чл. 329 от КТ. Навежда доводи, че професионалната квалификация има много по -съществено значение при подбора, като подробно излага данни за своята и осъществените по време на нея дейности и счита, че в случая неправилно е дадена еднаква оценка по този критерий и на двамата участници, а същевременно е даден превес на трудовия стаж в процесното училище. Излагат се доводи, свързани с твърдения за неточности в документите, издадени от директора, посочени в писмения отговор. Възразява против оплакванията в жалбата, свързани с представените доказателства за оставането на ищцата без работа, като излага подробно своите аргументи, посочвайки, че от 17.03.2025г. до подаване на настоящия писмен отговор е регистрирана в ДБТ, като в подкрепа на това твърдение е представила и моли да се приеме копие от издадена й на 27.06.2025г. служебна бележка от Агенцията по заетостта – ДБТ-Бургас, че е регистрирана като безработна, считано от 17.12.2024г.
Противопоставя се на доказателственото искане в жалбата за ангажиране на свидетелски показания по съображения, че за доказване на соченото от ищеца обстоятелство в първата инстанция е представен писмен документ – протокол РД-52 от 22.11.2024г., с което е описано подробно как са били приемани критериите за подбор, включени в представената „Карта за подбор на учителите“, като наред с това счита, че това доказателствено искане за просрочено. По подробно изложените в писмения отговор съображения моли за потвърждаване на обжалваното решение. В съдебно заседание, въззиваемата чрез упълномощения си процесуален представител поддържа писмения си отговор и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноските След извършена на основание чл.267, ал. 1 от ГПК проверка, съдът намира, че въззивната жалба е депозирана в законоустановения двуседмичен срок по чл.259, ал. 1 от ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.
Страните не са направили доказателствени искания по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 и чл.
267, ал. 2 от ГПК.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от 3
КТ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за незаконосъобразно на уволнението на ищцата и отмяна на обективиращата го заповед № ЗП-11-317/16.12.2024 г. на директора на ответника – Основно училище „Петко Рачев Славейков” за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, считано от 16.05.2024г. н а основание чл.328, ал.1, т. 2, предл. 2 от КТ – поради съкращаване в щата, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението д л ъ ж н о с т „Заместник-директор учебна дейност” в отвеното учебно заведение и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 21477.96 лв. - главница, представляваща обезщетение оставането й без работа вследствие уволнението в размер на шест месечни брутни заплати от по 3579.66лв. всяка, за период от 17.12.2024г. до 17.06.
2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 10.02.2025 г. до окончателното и изплащане.
Ищцата счита уволнението си за незаконно по съображения, че заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение е немотивирана, поради липса на фактически мотиви, поради което сочи, че от нея не може да се направи извод за извършените от директора действия, съгласно задълженията му. Възразява, че работодателят не е поискал от синдикалната организация, в която тя членува становище и даване на предварително съгласие за извършване на съкращението, ъвпреки, че е осведомен за това, че ищцата попада под действието на КТД, но не не членува в КТ „Подкрепа“, а е член на общинската организация на СРСНПБ, тъй като е заместник-директор и в това си качество членува в работодателската организация, която е страна по КТД. Оспорва се и извършения от работодателя подбор с мотив, че същият е следвало да се извърши между лицата, заемащи нейната или сходни длъжности, като подборът не е споменат нито като фактически извършено действие, нито като юридическо основание в обжалваната заповед. Излага, че ако подбор изобщо е бил извършен, то ищцата счита, че тя отговаря по образование, квалификация и начин на работа, за да бъде оставена на работа, поради което възразява, че съкращаването в щата е извършено формално и без да е налице фактическо основание за това. Сочи, че работата в училището, влизаща в правомощията на заместник-директора по учебна дейност не е намаляла към 21.11.2024г., за да се обоснове премахването на едната бройка, поради счита, че това е направено тенденциозно и дискриминационно, само с цел да бъде уволнена ищцата от ответното училище. По подробно изложените в исковата молба съображения и допълнителните такива в допълнителната молба, депозирана съгласно чл.
Разпечатката съдържа 25 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1026890f-4ffa-4a83-85f6-6c46eeb5dc81