Решение № 323 от 05.08.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Ботевград, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.П.П. при участието на секретаря като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело № 20241810200281 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.

Предмет на обжалване е Електронен фиш серия К № 8350244 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР-София, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Г. Н. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *, е наложена „глоба” в размер на 200,00 (двеста) лева, за извършено от не го нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В подадената жалба от Г. Н. Г. се иска отмяна на така издадения Електронен фиш като незаконосъобразен поради допуснати процесуални нарушения.

Въззивният жалбоподател, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и в писмено становище наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на ЕФ и прекомерност на разноските в съдебното производство, като претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

От фактическа страна:

1

На 21.10.2023 г., в 11,02 часа, в обл. Софийска, общ. Правец, гр. Правец, п ъ т I-3/Варна-София/, км 192+800, п р и въведено ограничение от 50 км/ч /населено място, сигнализирано с пътен знак Д11/, с автоматизирано техническо средство № АТСС ARH CAM S 1, приспаднат толеранс минус 3 км от измерената скорост, е била установена скорост на движение от 72 км/ч, т.е превишаване с 22 км/ч над разрешената скорост, при движение на лек автомобил „*“ с рег. № *.

След изтичане времето за контрол, е попълнен протокол за използване на АТСС от 21.10.2023 г., рег. № 322р-11689/23.10.2023 г. /приложение към чл.

10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /, подписан от съответното длъжностно лице.

При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били въведени данни за това, че на 21.10.2023 г., в 11,02 часа, в обл. Софийска, общ.

Правец, гр. Правец, път I-3/Варна-София/, км 192+800, при въведено ограничение от 50 км/ч /населено място, сигнализирано с пътен знак Д11/, с автоматизирано техническо средство № АТСС ARH CAM S 1, приспаднат толеранс минус 3 км от измерената скорост, е била установена скорост на движение от 72 км/ч, т.е превишаване с 22 км/ч над разрешената скорост, при движение на лек автомобил „*“ с рег. № *. Нарушението било извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5695942 на 09.11.2022 г.

От представената от административнонаказващият орган справка от ЦБД КАТ – МВР за собствеността на превозното средство, с което е извършено нарушението, е видно, че л.а. „*“ с рег. № *, е собственост на жалбоподателя Г. Н. Г., ЕГН **********. Поради това бил издаден процесният електронен фиш № К 8350244, издаден от ОДМВР-София, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя Г. Н. Г., ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 200,00 (двеста) лева.

По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: ЕФ серия К № 8350244, протокол № 52-СГ-ИСИС/10.05.2022 г. от проверката на мобилната система за видеоконтрол АТСС ARH CAM S 1; заповед № 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г., и двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата 21.10.2023 г., справка от 2

АИС АНД на сектор Пътна полиция при ОДМВР София относно ел.фиш № К 8350244, справка за собственост на МПС, справка от АИС АНД на сектор Пътна полиция при ОДМВР София относно ел.фиш № К 5695942, писмо от АПИ, ОПУ софия относно действалото на 21.10.2023 г. на км 192+800 ограничение на скоростта, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

По пътя на служебното начало и на осн. чл. 107, ал. 2 от НПК, въззивният състав е поискал и получил писмена справка от Директора на Областно пътно управление – София, от която се установява, че към датата на извършване на нарушението /21.10.2023 г./ в обл. Софийска, общ. Правец, гр.

Правец, на път I-3/Бяла-Плевен-Ботевград/, в района на км 192+800, е действало ограничение на скоростта на МПС на 50 км/ч /въведено с пътен знак Д11- начало на населено място и селищно образувание/, монтиран на км 190+220 дясно, с обхват на действие до пътен знак Д12 – край на населено място и селищно образувание, монтиран на км. 193+150 – дясно.

Ограничението на скоростта е съгласно раздел IV, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за населено място – 50 км/час.

Снимката на автомобила е с ясно виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили, чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

От правна страна:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния четиринадесетдневен срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в редакцията към датата на връчване на НП), доколкото видно от приложената справка от ОДМВР София, сектор Пътна полиция, ЕФ е връчен на жалбоподателя на 04.12.2023 г., а жалбата е депозирана на 15.12.2023 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

3

В тежест на административнонаказващия орган е да докаже законосъобразността на всички действия, извършени при установяване на нарушението. В ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС е потвърдено принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административно нарушения, се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. Тази процедура е уредена в Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използването на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като по-конкретно използването на мобилно средство за видео контрол трябва да отговаря на следните изисквания: използваното техническо средство да е от одобрен тип; да е вписано в БИМ; да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка от Държавния институт по метрология; да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип; местата за контрол с АТСС се определят въз основа на предварителен анализ; да са спазени изискванията на чл. 10 от наредбата, като надлежно е попълнен Протокол за използване на АТСС.

В конкретния случай не всички от изброените по-горе изисквания за използване на АТСС са спазени, и по-конкретно: не е надлежно попълнен протокола за използване на АТСС, поради което е нарушена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата. Разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от Наредбата постановява „след изтичане на времето за контрол служителят изключва автоматизираното техническо средство или система, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокола по чл.

10“, в образеца на протокола по чл. 10 – Приложение към чл. 10, е налице част, в която трябва да бъде отбелязана информация за името, както и подпис на служител на съответната структура на МВР, приел протокола за използването на техническото средство и съхранил записите от паметта ву в компютърна конфигурация или сървър, а също и данни за структурното взено, където е съхранявана информацията от записите. В конкретния случай, в съставения Протокол за използване на АТСС Ури № 322р-11689/23.10.2023 г. на ОДМВР София, РУ Правец, такава информация липсва, като в съдържащият се в утвърдения с Наредбата образец текст, вместо да бъдат отразени тези данни и тази част да бъде подписана от съответния служител, е записано „автоматично“, т.е. информацията не е свалена и съхранена от служител на ОДМВР София, а автоматично. Съставен по този начин, Протокола за използване на АТСС се различава от образеца – приложение към чл. 10 от Наредбата, а това представлява съществено нарушение и ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй като липсата на надлежно удостоверяване на спазването на процедурата, обезпечаваща достоверността на отчетените с техническото средство резултати, води до невъзможност на жалбоподателя да научи, а съда да провери фактическото основание на претендираната отговорност за извършено административно нарушение – процесуално 4 нарушение, налагащо винаги отмяна на постановеното наказване.

Ненадлежно попълнения протокол по чл. 10 от Наредбата за използване на АТСС представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото съгласно трайната съдебна практика този протокол представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява използването на АТСС съобразно нормативните и техническите изисквания, което в настоящия случай може да се приравни на липса на протокол по чл. 10 от Наредбата, поради което води до незаконосъобразност на издадения електронен фиш.

При извършена служебна проверка съдът констатира и нарушение на материалния закон, а именно, че административно наказващият орган неправилно е подвел жалбоподателят Г. Н. Г. под административна отговорност за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която разпоредба гласи, че „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

В случая обаче жалбоподателят е бил санкциониран за извършено нарушение, изразяващо се в превишаване на максимално допустимата скорост в населено място от 50 км/ч, тъй като в диспозитива на процесния електронен фиш е описано, че нарушението е извършено в населенето място – гр. Правец, на път I-3, км. 192+800, т.е. процесното нарушение е извършено в населено място, за което важи ограничението от 50 км в час, без да е необходимо то да бъде сигнализирано с пътен знак, поради което правилната правна квалификация на нарушението е само чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а не чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. В случая, е налице противоречие между фактическото описание на нарушението и правното основание за налагане на наказанието, което съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй като не може да разбере каква е волята на администравно наказващия орган и за какво е наказан – за това, че е управлявал МПС в или извън населено място и имало ли е знак, който е въвеждал оганичение в скоростта на движение, или е важало общото ограничение от 50 км в час за населено място.