Решение № 161 от 17.12.2019, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 576/2019
- Вид
- Решение № 161
- Подписан
- 17.12.2019
- В сила
- 17.12.2019
- Състав
- КРАСИМИР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ, СТРАТИМИР ДИМИТРОВ, МИЛУШ РУМЕНОВ ЦВЕТАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 279, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 318 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
161 17.12.2019г. град Хасково
Хасковски окръжен съд наказателен състав
На трети декември година: 2019г.
В открито заседание в състав:
Председател: Стратимир Димитров
Членове:
Красимир Димитров
Милуш Цветанов
Секретар: Веселена Караславова
Прокурор: Павел Жеков
Като разгледа докладваното от съдия
Кр.Димитров В.н.о.х.д. № 576 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 41/05.09.2019 г., постановена по
НОХД № 609/2019 г., Районен съд – Свиленград е признал подсъдимия Р.А., ******** гражданин за виновен в това, че на 31.08.2019 г. в района на *** и *** гранична пирамида, землището на с. М., община С., област Х., влязъл през границата на страната от Република Гърция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл. 279, ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл.
54 от НК му наложил наказания: „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за изпитателен срок от 3 години и „глоба“ в размер на 150 лв.
Недоволен от присъдата останал служебния защитник на подсъдимия, който я обжалва в срок, с оплаквания за явна несправедливост на наказанията. В жалбата се твърди, че наложената глоба не е съобразена с имущественото състояние на подсъдимия, а наказанието „лишаване от свобода“, било завишено, с оглед проведеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК производство, като се иска изменение на присъдата в наказателната й част, чрез и намаляване размерите на наказанията.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбата за неоснователна, а наложените наказания справедливи, като пледира присъдата да бъде потвърдена.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи, служебно и прецени събраните пред първата и пред настоящата инстанция доказателства, приема за установено следното:
Производството пред районният съд, е протекло по реда на глава ХХVІІ при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът разяснил на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и последния направил самопризнание, като признал фактите в обстоятелствената част на обвинителният акт и се е съгласил, да не се събират доказателства за тях. След като отчел съгласието и на защитника, съдът намерил, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение по чл. 372, ал. 4 от НПК обявил, че при постановяване на присъдата ще го ползва, без да събира доказателства за фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт. От събраните при проведеното съкратено съдебно следствие доказателства е установено, че през пролетта на 2019г. подсъдимият се придвижил от ******, през Иран до Истанбул – Турция за да отиде до Франция нелегално. В Истанбул се запознал и свързал с каналджии от **** произход, които срещу сумата от 3 000 евро обещали да го отведат до Сърбия, а след това срещу сума от 3 100 Евро и до Франция, понеже нямал необходимите документи за легално придвижване. От Истанбул, подсъдимият заедно с още двадесет и девет лица бил транспортирани до границата между Турция и Гърция. Групата била придружавана от трима каналджии, с ******** произход. След като преодолели река, разбрали че са в Гърция, чиято територия преодолели за ден и половина. На 31.08.2019г. пресекли границата между Гърция и България в района на *** и *** гр. пирамида, в землището на с. М. След като вървели известно време пеш, мигрантите се отзовали в близост до асфалтов път С. – с. С. р. Там били оставени от каналджиите, с предупреждението да чакат автомобили за извозването им във вътрешността на страната. Непосредствено след тръгването на каналджиите в близост до храстите, които групата ползвала за укритие, спрял микробус, а шофьорът му слязъл от колата, без да гаси двигателя. Деветнадесет от групата се качили в автомобила, други трима останали навън до момента, в който дошъл патрул на Гранична полиция и заловил нелегално преминалите през границата лица.
Видно от справката за съдимост подсъдимия не е осъждан, в личната си декларация е посочил, че *** ****** и ******. При така установените и признати от подсъдимия факти, е постановена присъдата предмет на настоящата проверка.
Районният съд е постановил обжалваната присъда при напълно изяснена фактическа обстановка и след анализ на събраните на досъдебното производство доказателства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия. Правилно е прието, че той е осъществил от обективна и субективна страна, при условията на пряк умисъл като форма на вината установен от действията му, престъплението по чл. 279, ал. 1 НК, за което е признат за виновен. Тези изводи са правилни и се споделят от въззивния съд , а и по фактите и правото спор, между страните в производството няма.
Спорът е единствено относно размерите на определените наказания, доколкото за престъплението по чл. 279, ал. 1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 5 години, без долен минимум и кумулативно „глоба“ от 100 до 300 лв.
При определяне на наказанието, първоинстанционния съд отчел степента на обществена опасност на деянието и дееца и намерил, че отегчаващи вината обстоятелства се явяват престъпната упоритост и незачитане на държавните граници, а смекчаващи са - оказаното съдействие и чисто съдебно минало на подсъдимия и наказанията са определени при условията на чл. 54 от НК, в размер на 9 месеца
„лишаване от свобода“ , редуцирано по чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета, като е наложено наказание от 6 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години и „глоба“ в размер на 150 лв. Настоящият състав на ОС намира, че твърденията в жалбата, за наличието на предпоставки, налагащи определяне на наказанията в по-ниски размери са несъстоятелни и определените от РС санкции - „лишаване от свобода“ и глоба от 150 лева са справедливи, защото съответстват на обществената опасност на деянието и дееца. Последният, макар да няма данни да е осъждан в страната ни, е осъществил престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК, което е с висока степен на обществена опасност. Това е така защото с него се засягат в значителна степен, обществените отношения и законов ред, изискващи преминаване през границата на страната ни, единствено на определените за целта места и от лица, притежаващи необходимото разрешение. Не са налице основания за приложението на чл. 55 от НК, съответно, липсва възможност за замяна на наказанието „лишаване от свобода“ с „пробация“, респ. отпадане на по-леката санкция „глоба“ на основание чл. 55, ал. 3 от НК. В тази насока, предвид изложеното до тук жалбата е неоснователна, защото съдът се е съобразил и с разпоредбата на чл. 58а от НК приложима в случая, предвид преминалото при условията на чл. 371, т. 2 от НПК съдебно следствие. Размерът на наложеното наказание „глоба“ е законосъобразно определен. На практика съдът в мотивите си е приел, че е налице превес на смекчаващи вината обстоятелства, при което е определил глобата към минималния размер, предвиден за престъплението, а именно 150 лева. В резюме ОС Хасково прие, че присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна, следва да се потвърди.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 41 от 05.09.2019г., постановена по НОХД № 609/2019г. по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: Членове: