Акт от 06.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- 15012/2025
- Подписан
- 06.06.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 139, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.63 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 10, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
- чл. 42, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1995 гр. София, 06.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20251110215012 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от П. П. П., с ЕГН **********, с адрес ГР. *** срещу Електронен фиш за налагане на глоба № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобраност на издадения електронен фиш поради съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят поддържа, че към момента на подаване на фиша е изтекла абсолютната давност за налагане на административно наказание. Твърди, че липсва информация относно действия, които да спират или прекъстват давността. Сочи липсата на уведомление или предходна кореспонденция като лишаващи го от възможността да оспори своевременно. Моли за отмяна на електронния фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, не сочи уважителни причини.
Въззиваемата страна - Агенция „Пътна инфраструктура“ – редовно призована, не се явяват, представляват се от юрк. Д. с пълномощно по делото.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства и обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за установена следната фактическа обстановка:
На *** г., в 11:10 часа било установено нарушение №
DA53BFF496774814E053031F160A912D, с ППС лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег № ***, с технически допустима максимална маса 2655, в община Столична, за движение по път А-1 към 0+472, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Посоченото било установено с устройство № 20012, 1 представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път към А-1 към 0+472. Видно от направената справка в отдел „УИСИ“, НТУ, крайната дата на действие на заплатената винетка, предхождаща нарушението, била 10.02.2022 г., а начална дата на последващата – 17.12.2022 г. От справка за регистрация на автомобила се установило, че същият е регистриран като собственост на жалбоподателя – П. П..
За нарушаване на правилото на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, съгласно което: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице“, бил издаден обжалваният електронен фиш, с който на жалбоподателя П. П. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП. Процесният ЕФ бил връчен на жалбоподателя на 31.07.2025 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал: ЕФ № № **********, Известие за доставяне с ИД № PS 1618 OP0EER T, Извлечение от доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения на чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП, Справка за собственост на МПС, Статично изображение във вид на снимков материал, Справка по системата относно подсъдността за извършване на нарушението, Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г. на Председателя на УС на АПИ, Протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуващата стационарна контролна точка от 07.02.2022 г., Извлечение от Електронната система с географски координати на устройството, Становище от отдел УИСИ, НТУ, ведно с таблица с валидните електронни винетки, Становище от отдел УИСИ, НТУ от 05.11.2025 г., Пълномощно № П- 137/14.05.2024 г. от инж. Й. В. председател на УС на АПИ, Пълномощно № П-145/14.05.2024 г.
Съдът кредитира в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност. От същите се установяват както факти от процесуално значение, така и такива свързани с обективната и субективната страна на нарушението.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН след връчване на препис от електронния фиш на 31.07.2025 г., а жалбата е депозирана на 01.08.2025 г., след приемането на делото, изпратено от РС-Ямбол в съответствие с правилата чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 42, ал. 2 от НПК. Подадена е от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол на основание чл. 189ж ал. 5 от ЗдвП, поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На първо място, при нарушения от вида на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП се прилагат специалните правила на чл. 189ж, ал. 1 от ЗдвП, а не общите правила на чл. 42 и чл. 52 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав счита, че доколкото в специалната уредба няма изрично уреден срок за издаване и връчване, същият не противоречи на императивни норми и се явява законосъобразен на това основание.
Според Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, постановено по т.д. № 1/2013 г. издаването на електронен фиш, въведено в ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП.
Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, като от това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, 2 сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. С оглед систематичното й място, разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН установява срокове за съставяне на актове за установяване на административния нарушения и издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по санкциониране на нарушение посредством издаването на електронните фишове. Относно формата, съдържанието, реквизитите и процедурата по издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и спазването на давностните срокове. /в този смисъл: Решение № 10808 от 28.03.2025 г. по адм. д. № 12349/2024 г. на Административен съд – София/.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че към момента на постановяване на съдебния акт на СРС, НО, 105-ти състав не е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл.
11 от ЗАНН, вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал.1, т.5 от НК. Относителната давност по чл. 11 от ЗАНН, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е неприложима, тъй като електронната система автоматично е генерирала ЕФ. ЕФ, който е приравнен на НП съгласно чл 189, ал. 11 от ЗДвП представлява правораздавателен акт. Следователно с автоматичното издаването на ЕФ наказателната отговорност е била реализирана, а последващото връчване на ЕФ има само оповестително действие за нарушителя, но не и преследвателно.
По отношение реквизитите на Електронния фиш има специални изисквания в чл.
189ж, ал. 1 и сред тях не е да фигурира физическото лице - издател на Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в §6, т.63 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. В Електронния фиш е записано, че той е издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" и това /с оглед нормативната уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът по спазването на правилата, разписани в ЗДвП и ЗП.
На следващо място, съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. В обжалвания Електронен фиш тези реквизити фигурират.
Според чл. 179, ал. 3 отЗДвП водач, който управлява МПС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т.
1 от ЗП се наказва с глоба в размер 300 лева. За такова нарушение, установено и заснето от електронна система по смисъла на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП може да се издаде Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Видно от събраните по делото доказателства осъществяването на състава на нарушението е установено чрез устройство № 20012, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, от което е съставена снимка, идентифицираща устройството, датата и часа на нарушението и превозното средство, а именно – *** г., 11:10 часа, ППС лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“ ***. Мястото на нарушението е идентифицирано чрез разположението на устройството като община Столична, за движение по път А-1 към 0+472, с посока Намаляващ километър.
Допълнително свидетелства за липсата на платена електронна винетка и Становище от „УИСИ“, НТУ, според което такава е фигурирала в системата като валидна от 10.02.2021 г. до 10.02.2022 г., а впоследствие от 17.12.2022 г. до 17.12.2023г, като датата на нарушението остава в неплатения период.
Относно авторството на деянието, правилно е приложена разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, като за водач е счетен собственикът на ММП-то, доколкото не са посочени данни за управляването му от трето лице и това обстоятелство не се оспорва.
Доколкото санкцията отговаря на фиксирания в закона размер и органът няма право на преценка по отношение на нея, тя е правилно наложена като административно наказание 3
„глоба“ в размер от 300 лв.
С оглед изхода на делото, а именно – потвърждаване на акта на въззиваемата страна, присъжда изплащането на разноски за юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27 "е" от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 130, 00 до 190, 00 лева.
Съобразявайки продължителността на производството и неговата сложност, съдът намира, че на АПИ следва да се присъди възнаграждение в размер на 130, 00 /сто и тридесет/ лева.
С оглед изложеното съдът намира, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения и отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за деяние, което е доказано по безспорен начин, с оглед на което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на- основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 105-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя П. П. П., с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 153,38 евро /сто петдесет и три евро и 38 евроцента/, левова равностойност на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН и ПРАВИЛЕН.
ОСЪЖДА П. П. П., с ЕГН ********** на да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 66, 46 евро /шестдесет и шест евро и 46 евроцента/, левова равностойност 130, 00 /сто и тридесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.