Определение № 1858 от 17.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1858 гр. София, 16.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело № 20238002101711 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от „МБАЛ Д-р Атанас Дафовски“ АД, гр.Кърджали, чрез пълномощника адв. Н. М., против решение № 260003 от 19. 12. 2022 г. по в. гр. д. № 300/2020 г. на АС – Пловдив в частта му, с която, след частична отмяна на решение № 32 от 12. 02. 2020 г. по гр. д. № 204/2018 г. на ОС – Кърджали, е осъдено „МБАЛ Д-р Атанас Дафовски“ АД, гр. Кърджали, на основание чл. 49 ЗЗД, да заплати на Р. А. А. сумата 40000 лв. обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и психични страдания от влошен здравословен статус, заради предоставена некачествена здравна помощ, ведно със законните лихви върху тази сума, считано от 22. 11. 2016 г. до окончателното й изплащане.

Твърди се неправилност на решението поради постановяването му при необоснованост на фактическите изводи, в нарушение на чл. 49 ЗЗД и при допуснати съществени процесуални нарушения – неанализиране на всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, отмяната му в същата и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски за трите инстанции.

Подаден е отговор на касационната жалба от ищцата Р. А. А., чрез пълномощника й адв. А.

М., с който се изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение в частта му, уважаваща иска по чл. 49 ЗЗД за сумата 40000 лв., правилност на същото и неоснователност на касационната жалба.

Претендират се разноски за касационната инстанция.

При извършване на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане 1 касационно обжалване на решението, настоящият състав съобрази следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 284 ГПК.

Не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта му, уважаваща иска по чл. 49 ЗЗД за присъждане на сумата 40000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 10. 11. 2016 г. ищцата е посетила личния си лекар д-р Р. Н., с оплаквания от болки в корема, като след извършени кръвни изследвания, установили завишени левкоцити, й е поставена диагноза „остър апандисит – неустановен“ и същата е насочена към специалист – хирург, който посетила на 11. 11. 2016 г. и който потвърдил диагнозата на общопрактикуващия лекар и насочил ищцата към спешен кабинет. На 11. 11. 2016 г., в 18, 20 ч., и на 12. 11. 2016 г., в 03,50 ч. сутринта, ищцата е посетила спешен кабинет в ответната болница, с оплаквания от болки в дясната половина на корема. Направена й е била пълна кръвна картина, установила завишени левкоцити, което е симптом за наличие на възпалителен процес, констатирана е и кръв в урината. Ищцата не е била насочена за консултация с хирург, поставена й е диагноза „бъбречна колика“ и назначени медикаменти. Независимо от приема на медикаментите, болките в дясната част на корема продължили и на 18. 11. 2016 г. ищцата била приета в „МБАЛ Д-р Атанас Дафовски“ АД, „Хирургично отделение“, с диагноза „камък в уретера“, като отново не е извършена консултация с хирург. От 18 до 21. 11. 2016 г. е направена консултация с уролог и гинеколог, две рентгенови снимки, ехографско изследване, пълна кръвна картина, установяваща завишени левкоцити и изследване „сукасио реналис“ с отрицателен резултат. Назначено е лечение с антибиотици и обезболяващи медикаменти.

Според заключението на вещото лице, посочените данни създават съмнения за бъбречна патология, но се припокриват и със симптоматиката на остър апандисит. На 21. 11. 2016 г. вечерта болките станали нетърпими, ищцата била прегледана от дежурния лекар, включително и посредством „сукусио реналис“, който дал отрицателен резултат, и са дадени обезболяващи. Ищцата се притеснила от това, че състоянието й се влошава и нищо не се прави, обадила се на съпруга й да я вземе и напуснала по собствено желание здравното заведение в 03,30 ч. сутринта на 22. 11. 2016 г. На 22. 11. 2016 г. е хоспитализирана, със същите оплаквания, в болнично заведение в гр. Одрин, където й е поставена диагноза „перфорация на апендикс и наличие на абсцес“ и е оперирана по спешност. Състоянието й било животозастрашаващо. Заради абсцес на околните тъкани е била извършена и резекция на черво.

Според вещите лица, причината за настъпилия възпалителен процес в околните тъкани около апандисита и произтичащите от това усложнения е ненавременното оперативно лечение на апендикса. Тези усложнения не биха настъпили при ранно хирургично лечение на неусложнен остър апандисит.

В констативен протокол от 17. 04. 2018 г. за извършена проверка от ИА „Медицински одит“ към Министерство на здравеопазването, по жалба на ищцата, е описана посочената фактология и е направен извод, че при прегледите на ищцата в спешното отделение на 2 ответната болница и двамата дежурни лекари не са назначили и осъществили консултация с хирург, което е в нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 3 ЗЗ и медицинската помощ не е осъществена при прилагане принципите на своевременност, достатъчност и качество.

Съдът не е кредитирал, като необосновани, становищата на експертите, че състоянието на ищцата не е налагало консултация с хирург, по съображения, че тези изводи не отчитат следните обстоятелства: че ищцата е имала засилващи се болки в дясната част на корема, въпреки антибиотичното лечение и приема на обезболяващи медикаменти в продължение на няколко дни; че е имала увеличено ниво на левкоцити в кръвните изследвания на ищцата; че е имала двустранно отрицателен резултат при извършения на 18. 11. 2018 г. преглед „сукусио реналис“; че не са съобразени поставените от общопрактикуващия лекар д-р Н. и от хирурга д-р Я. непотвърдени диагнози „остър апандисит“; становището на вещото лице – уролог, че при съмнения е необходима консултация с хирург и гинеколог; констатациите и заключенията на извършения медицински одит.

Възстановителният процес е бил тежък и продължителен. Пет месеца след операцията ищцата е имала нарушена резорбция на червата, синдром на раздразненото черво, не усвоявала храната, много отслабнала, нямала сили. Състоянието „нарушена резорбция на червата“ е потвърдено и констатирано в амбулаторни листове от 12. 04. 2017 г. и 15. 11.

2017 г., както и в епикриза от 07. 08. 2018 г. Психическото й състояние било влошено – плачела, била отчаяна и обезверена за пълното си възстановяване.

При тези фактически изводи въззивният съд е приел от правна страна, че искът по чл. 49 ЗЗД е основателен. Неизвършената своевременна консултация с хирург от ответната болница, ненавременната и неправилна диагноза и непровеждането на своевременно оперативно лечение на възпаления апандисит са причинили перфорация на апендикса, абсцес, негативни усложнения в здравословното състояние на ищцата. Прието е наличие на причинно-следствена връзка между некачествено предоставената медицинска помощ и породеното от това влошено здравословно състояние на ищцата, довело до опасност за живота й, както и до търпените физически и психични болки и страдания. Съобразявайки вида на нарушеното здравословно състояние на ищцата, тежестта на негативните последици за здравето й, породеното животозастрашаващо състояние, интензитета на търпените болки и страдания, тяхната продължителност, възрастта на ищцата, съдът е приел, че сумата 40000 лв. би репарирала причинените й неимуществени вреди.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:

1/. Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички приети по делото доказателства и медицински заключения.

2/. Дали при отказ на пациента от предложена медицинска помощ или от продължаване на започнатата медицинска помощ възниква отговорност за лекаря и за лечебното заведение при влошаване здравословно състояние на пациента.

Относно първия въпрос се твърди разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, посочени и представени от касатора, а относно втория въпрос се поддържа, че разглеждането му ще 3 допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Поддържа се и наличие на основанието чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване – очевидна неправилност на въззивното решение.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по първия въпрос. В съответствие с практиката на ВКС, включително и с посочената от касатора, въззивният съд, съобразявайки се с правомощията си по чл. 269 ГПК и с указанията, дадени с ТР № 1/2013 г., и като инстанция по съществото на спора, е анализирал събраните по делото гласни доказателства, писмени доказателства и заключения на съдебномедицински експертизи. Посочил е в кои части не кредитира заключенията на съдебномедицинските експертизи и е изложил съображенията си за това. Обсъдил е заявените от страните доводи и възражения. Направил е собствени фактически и правни изводи. Мотивите към решението отразяват осъществена правораздавателна дейност на инстанция, разглеждаща спора по същество. Несъгласието на страната с фактическите и правни изводи на въззивния съд не е сред основанията по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по втория въпрос. Въпросът не покрива критериите на общо основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно указанията по прилагане на тази норма, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, точка 1. На първо място, същият не съответства на установените по делото факти, а именно: че ищцата е напуснала болничното заведение в гр. Кърджали на 21. 11. 2016 г. вечерта, а на 22. 11. 2016 г., сутринта, била хоспитализирана, със същите оплаквания, в болнично заведение в гр.

Одрин, където й е била поставена вярната диагноза „перфорация на апендикс и наличие на абсцес“, и незабавно е предприето оперативно лечение; че от приемането й на 18. 11. 2016 г. до 21.11. 2016 г. вечерта (напускане на болничното заведение по собствено желание) не е била поставена вярната диагноза, състоянието й се влошавало, болките се засилвали, въпреки приема на обезболяващи и антибиотици; при това й състояние, на 21. 11. 2016 г. вечерта, била уведомена от дежурния лекар, че са й направени необходимите изследвания, че „нищо не се вижда“, че на следващия ден, на визитацията, ще решат какво да правят и следва да изчака. От горното следва, че не е налице коментираната от касатора хипотеза на усложнено здравословно състояние заради самоволно прекъснато от ищцата своевременно и правилно предприето лечение, а е налице хипотеза на усложнено здравословно състояние заради несвоевременно поставена вярна диагноза и несвоевременно предприето оперативно лечение на възпален апендикс. На следващо място, въпросът е фактически, а не правен, тъй като отговорът на същия предполага извършване на конкретна преценка на конкретни обстоятелства, установени по конкретно дело. А и касаторът не аргументирал становището си с какво обсъждането на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален 4 или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта.