Решение № 467 от 13.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 467 гр. Пловдив, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20215300502703 по описа за 2021 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във вр. чл.127, ал.2 във вр. чл.59, ал.2, ал.3 и ал.5и чл.143, ал.2 от СК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от М. А. Д., с която изцяло се обжалва решение №262205 от 10.08.2021 г., постановено по гр.дело №15891/2020 г. по описа на РС - Пловдив, І бр. състав, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето А. М. Д. на майката Л. Д. П., като се определя местоживеене на детето при майката във ***, определен е режим за лични отношения между детето А. М. Д. и бащата М. А. Д., както следва: десет дни през месец декември всяка година по взаимно съгласие на страните; ако такова не бъде постигнато - от 10 часа на 14 декември до 16 часа на 24 декември; десет дни по Великденските празници всяка година по взаимно съгласие на страните, ако такова не бъде постигнато - от 10 часа в четвъртък седмица преди Великден до 16 часа на Великден; един месец през лятото всяка година по взаимно съгласие на страните, ако такова не бъде постигнато - от 1 до 31 юли, като на основание чл. 59 ал.8 т. 3 от СК ответницата да доведе детето до дома на бащата за осъществяване на режима на свои разноски; осъден е М. А. Д. да заплаща на А. М. Д. чрез нейната майка и законен представител Л. Д. П., месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от постановяване на решението – 10.08.2021 г. до настъпване на законоустановена причина за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна 1 вноска; осъден е М. А. Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 288 лева, представляващи дължими държавни такси по производството и е постановено предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242 ал.1 от ГПК в частта относно присъдената издръжка.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, както и за противоречие със съдебната практика. Не е уважено искането на страната за отвод на съдията - докладчик.

Въззиваемата не е полагала продължителен период от време грижи за детето, определено е местоживеене на детето извън страната, което е недопустимо, липсва и социален доклад от страната, в която е определено местоживеенето на детето, като по този начин жалбоподателят се лишава от възможността да осъществява взаимоотношения с детето. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, като на Д. се предостави упражняването на родителските права, определи се местоживеене на детето при него, а майката да бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на 200 лв., да се определи режим на лични отношения между детето и майката, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 17:30 часа в петък до 8:30 часа в понеделник с преспиване при майката; всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17:30 часа във вторник до 19:30 часа в петък с преспиване при майката; Коледните празници - всяка четна -нечетна година, считано от 10:00 часа на 25.12. до 20:00 на 27.12 да се редуват между родителите;

Великденските празници (съобразно православния календар) всяка четна нечетна година, считано от 10:00 часа на Разпети петък до 20:00 часа на първия ден след Великден да се редуват между родителите; Новогодишните празници всяка четна-нечетна година, считано от 10:00 часа на 30.12 до 20:00 часа на 01.01. да се редуват между родителите; 30 дни през лятото и 10 дни през зимата, несъвпадащи с платения годишен отпуск за всеки от родителите, за което се дължи уведомление един месец по-рано; рождения ден детето - от 18:30 часа на предходния ден до 14:00 часа съвместно от двамата родители или по единично, но всеки да има право да е с детето на празника му; имен ден на детето - за времето от 18:30 часа на предходния ден до 14:00 часа съвместно от двамата родители или по единично, но всеки да има право да е с детето на празника му.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Л.

Д. П. чрез адв. Д.Б., като се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Иска се потвърждаване на обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ 2 на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Във въззивната жалба се правят доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, тъй като при поискан от страната отвод съдията докладчик не се е отвел. Доводите са неоснователни. Видно от приложеното заверено копие от искова молба (л.99 от първоинстанционното дело), е предявен иск от М.Д. срещу съдията докладчик М., пред Административен съд Пловдив, като е посочено, че е с правно основание „ЗОДОВ“. В посочения закон е предвиден специален ред, по който се разглеждат този вид искове. Цялата искова молба не е приложена. Видно от датата на подаването в Административен съд Пловдив (18.06.2021 г.), това е направено с оглед на насроченото на 23.06.2021 г. съдебно заседание по делото. По този начин страната е направила опит да заобиколи съдебен състав, определен по метода на случайния подбор. Според ЗСВ (чл.214), съдиите, прокурорите и следователите при или по повод изпълнение на техните служебни функции не може да бъдат ответници в административно производство, освен ако е предвидено в закон. Ето защо съдията докладчик правилно не се е отвел.

Видно от отразеното в протокола за съдебно заседание, не е демонстрирано предубеждение или заинтересованост от докладчика. Делото е разгледано в разумен срок, постановен е и съдебен акт. Възражението в тази насока за допуснато процесуално нарушение е неоснователно.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. В случая е налице спор между родителите за упражняването на родителските права по отношение на малолетно дете. В този случай съдът служебно следи за интересите на детето.

Пред въззивната инстанция са изслушани обясненията на въззиваемата страна, като е налице изявление, че вече се е установила в България, като няма да заминава с детето за ***. В този смисъл не следва да се разглеждат доводите във въззивната жалба, касаещи липсата на социален доклад от страната, в която е определено местоживеенето на детето.

Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните 3 съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Пред районния съд производството е образувано по иск с правно основание чл.127, ал.2 във вр. чл.59, ал.2, ал.3 и ал.5и чл.143, ал.2 от СК, предявен от М. А. Д., ЕГН **********, против Л. Д. П., ЕГН **********.

Твърди се, че страните са родители на детето А. М. Д.. Родителите не се разбирали и през декември 2017 г. взели решение да живеят разделени.

Детето живеело с майката, като бащата ги подпомагал финансово и прекарвал свободното си време с А.. През септември 2018 г. Л.П. заминала за ***с цел трудова реализация и придобиване на висше образование. Грижите за детето били поети от ищеца и разширеното семейство. В края на 2019 г. А. заминала за ***с баба си по майчина линия и останала там за два месеца. През 2020 г. бащата виждал дъщеря си само през уикендите, което не било достатъчно.

Прави искане родителските права да му бъдат предоставени, както и местожителството на А.Д. да бъде определено при него. Майката да заплаща минимална месечна издръжка, като се иска определяне на разширен режим на лични отношения между детето и нея.

В отговора се оспорва основателността на исковата молба.

Ответницата сочи, че ищецът не е полагал дължимите грижи на родител спрямо А. в първата година от живота . В резултат на множество фактори в началото на месец октомври 2017 г. настъпила фактическа раздяла между родителите. Детето растяло под грижите на майката и бабата по майчина линия с малко помощ от бабата по бащина линия. Ответницата твърди, че след този период ищецът систематично не помагал за отглеждането на А..

Майката се устроила в ***. При едно от пътуванията на детето и бабата по майчина линия до България, бащата оттеглил декларацията и детето не могло да се завърне при майка си. За оттеглянето на декларацията научили на летището. П. имала в ***работа, добри жилищни условия. Учела по бакалавърска програма. Прави се искане родителските права да се упражняват от нея, като се определи местожителство на А. във ***.

Претендира издръжка за детето в размер на 200 лева и предлага режим на лични отношения.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено следното:

От приложеното по делото удостоверение за раждане се установява, че страните са родители на малолетната А.Д.. Съдът е изложил в мотивите си показанията на свидетелите С.Д. – майка на ищеца, и В.С. – съжителстваща с бащата на ответницата, които установяват заминаването на майката Л.П. за ***, установяването там, посещения на детето и баба му по майчина линия при нея, влошаване на отношенията между страните, полагане на грижи за А. от двете баби, основно от тази по бащина линия, след заминаването на майката в чужбина.

Свидетелката Д. установява поемане на разходи за детето от баща 4 му, както и заплащане на издръжка. Говори и за отказ на майката да предостави възможност на бащата да се срещне с детето в ***при посещението му там. Впоследствие бащата бил ограничаван при срещите си с детето. Д. бил грижовен и детето било щастливо с него.

Свидетелката С. посочва, че бащата е оттеглил съгласието си за пътуване на детето в чужбина, като за това разбрали едва на летището, като се провалило пътуване до майката през юни 2020 г. От 2 юни 2020 г. до октомври 2020 г. бащата осъществил по негово желание пет срещи с дъщеря си. Други два пъти му било отказано поради заболяване и пътуване на детето.

От обявяване на извънредното положение до юни 2020 г. ищецът не се обадил нито веднъж. Това се повторило и при втората ковид вълна през октомври ноември 2020 г. На 5 февруари бащата пресрещнал бабата по майчина линия и поискал детето, като му е дадено от бабата. На 21.03.2021 г. майката се завърнала от ***и А. била предадена на четвъртия ден след завръщането й.

Бащата имал свободен достъп и когато поиска се виждал с дъщеря си.

Свидетелката гледала момичето 14 дни, когато бабата по майчина линия била с ковид. Майката имала добри условия във ***.

Съдът е приел за обективни и достоверни показанията на двете свидетелки.

От социалния доклад е видно, че основни грижи за детето се полагат от майката. Потребностите са адекватно посрещнати. Жилищните условия и при двамата родители са добри. Ищецът е заявил, че работи на длъжност работник – паркинг и получава 650 лева заплата. Контактът с бащата не е прекъснат. Момичето е привързано и към двамата родители, спокойна и общителна е. Посещава Детска градина „***“.