Решение № 1718 от 22.03.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1718 гр. С.я, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С.ЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20231100103356 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

С.йският районен съд е сезиран с искова молба от Й. Р. В. , с ЕГН ********** срещу Е. Т. К. - В.а, с ЕГН **********, с която се предявява иск за признаване за установено по отношение на ответника, на основание чл.21, ал.3 СК, че ищеца Й. Р. В. е индивидуален собственик на Жилищна сграда - многофамилна с идентификатор №***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед с peг. № РД 18 -35 / 09.06.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение 09.10.2020г., с адрес на поземления имот: гр. С.я, район Младост, кв. Горубляне, ул. ****, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, със застроена площ от 125 кв. м, брой етажи 4, брой самостоятелни обекти в сградата: 6, съгласно скица на сграда № 15 - 169664 -/ 14.02.2023г. на СГКК гр. С.я, включваща Имот с идентификатор №***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед с peг. № РД 18 -35 / 09.06.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляваща самостоятелният обект на етаж 1 в жилищната сграда с идентификатор №***, с предназначение:

Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, ***, под обекта: няма, над обекта ***; Имот с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед с peг. № РД 18 35 / 09.06.2011г.. на Изпълнителния директор на АГКК, представляваща аамостоятелният обект на етаж 1, в сградата с идентификатор № ***, с предназначение: Гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, под обекта: няма, над обекта ***.; Имот с идентификатор No ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед с peг. № РД 18 -35 / 09.06.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, намиращ се на етаж 1, в сграда с идентификатор №***, с предназначение: Гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, под обекта: няма, над обекта

***.; Имот с идентификатор

№***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със 1 заповед с peг. № РД 18 -35 / 09.06.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, намиращ се на етаж 2, в сграда с идентификатор № ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта ***,***,***, над обекта

***; Имот с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед с peг. № РД 18 -35 / 09.06.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, намиращ се на етаж 3, в сграда с идентификатор № ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта ***, над обекта ***; Имот с идентификатор №

***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед с peг. № РД 18 -35 / 09.06.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, намиращ се на етаж 4, в сграда с идентификатор №***, с предназначение: ателие за творческа дейност, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта ***, над обекта: няма.

Посочва се, че с Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 10.08.1992г., родителите на ищеца - Р.Й. В. и М.К.Ч. продали на сина си едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. С.я, кв. Горубляне, ул. ****, застроена със сграда около 60 кв. м, състояща се от кухня, стая, хол и сервизни помещения и заедно с мазе под хола, заедно с дворно място, в което е построена с пространството от 621 кв. м, съставляващо парцел XV, за имот с планоснимачен №1228, по плана на гр. С.я, кв.

Горубляне. След продажбата ищецът съборил част от сградата и започнал строеж на нова такава, през м.11.1993г. сградата била завършена на груб строеж – с поставен покрив и дограма. Твърди се, че страните по делото, сключили гражданския брак на 12.11.1995г., като към тази дата сградата била изградена до степен груб строеж, партерния етаж бил обзаведен и обитаем, а останалите два етажа и таванското помещение били на замазка.

Посочва, че процесната жилищна сграда е била изградена до степен „груб строеж", по смисъла на пар. 5, т. 46 на ДР на ЗУТ преди датата на сключването на гражданския брак между страните, поради което същата не е резултат на взаимен, съвместен принос между тях и се изключва приносът на съпругата в придобиването на жилипщата сграда. Поради това, че в случая строежът на етап „груб строеж" бил извършен от ищеца, с негови собствени средсгва, в собственото му дворно място и ответницата нямала материално съдействие при изграждането на жилишната сграда, нямала и косвено съдействие за придобиване на процесното имущество, доколкото нямало доказателства за какъвто и да е, макар и минимален, неин принос, счита, че по аргумент за противното от чл.21, ал.1 СК, имота не представлява съпружеска имуществена общност.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от Е. Т. К. - В.а, с който иска се оспорва. Твърди се, че единствено дворното място е лична собственост на ищеца, но не и построената в него сграда, доколкото същата е изградена и въведена в експлоатация по време на брака с Акт за узаконяване през 1999г. Заявява, че процесната сграда е изградена и въведена в експлоатация с труда на ответницата, с финансиране от нейна страна и от страна на нейните родители, както и при общ принос на съпрузите по време на брака (по специално при съвместен принос от страна на ответницата, изразен във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството). Посочва, че към момента на сключване на брака ищецът не бил работил и не разполагал с финансови средства и първите години от тяхното общо съжителство били изключително трудни най-вече за ответницата, която 2 общото им дете в трудни и неблагоприятни условия. Твърди, че ищецът взимал заеми от приятели, които след това семейството е връщало именно от общия семеен бюджет, а значителна част от финансовите средства, с които са разполагали страните, идвали като безвъзмездна финансова помощ - дарения от родителите на ответницатаи. Заявява, че именно поради даренията на финансови средства, труда на ответницата и това, че тя се е грижела изцяло за домакинството, въобще е построена жилищната сграда, което по презумцията на чл.21, ал.1 СК правело същата общо съпружеско имущество.

Прави изрично възражение за изтекла в полза на ответницата придобивна давност, а именно, че ако съдът счете, че процесната къща е лична собственост на ищеца, то ответника е придобила 1/2 идеална част от къщата по давност, тъй като е декларирала същата 2006 г. като своя, като е демонстрирала собственически намерения както пред ищеца, така и пред всички други трети лица, живее и владее цялата къща като своя наравно с ищеца и в тази връзка моли за уважаване на възражението й за придобиване на ½ ид.ч. от къщата по давност.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения към исковата молба Нотариален акт от 10.08.1992 г, родителите на ищеца - Р.Й. В. и М.К.Ч. са продали на сина си едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. С.я, кв. Горубляне, ул. ****, застроена с окол 60 кв. м., състояща се от кухня, стая, хол и сервизни помещения и заедно с мазе под хола, заедно с дворно място, в което е построена с пространството от 621 кв.м, съставляващо парцел XV, за имот с планоснимачен номер 1228, по плана на град С.я, кв. Горубляне . Видно от НА продавачът М.К.Ч. е запазила за себе си право на ползване вурху продаваемата ½ идеална част от недвижимия имот, реално ползване на стаята от стрдата, докато е жива.

Представени са Работни проекти, част Конструктивна за всеки отделен етаж на сградата от 1993г. и Работен проект част Отоплителна инсталация от м.юни 1994г.

Представена е Молба от Й. Р. В. до Главен архитект на Район „Младост“ на СО за узаконяване на сградата от 30.04.1996г., но от представените последващи документи е видно, че заявителя е следвало да представи още документи, което не е направил.

От ответника е представена с отговора на исковата молба, неоспорена Обяснителна записка относно узаконяване на построена жилищна сграда, от която е видно, че към 07.07.1997г. сградата е била в незавършен вид, с частично монтирана дограма, частично измазана и обитаема само в жилището на партерния етаж, констатирано е наличие на скатен дървен покрив с керемиди.

От Констативен акт по чл.160 ЗТСУ от 10.10.1997г., Акт №94 от 16.10.1997г. и Наказателно Постановление от 20.10.1997г. се установява, че към м.10.1997г. в посочения по-горе имот е изградена жилищна сграда, без разрешителни документи по ЗТСУ и ППЗТСУ, състояща се от зимнично помещение, партер, първи и втори етаж и тавански етаж, от монолитен стоманобетон със скелетно гредова конструкция /колони, греди, плочи, стълбища/ с отвори за врати и прозорци, които са монтирани, със собствено топлозахранване, електро и ВиК инсталации.

Сградата е узаконена с Акт за узаконяване №08 от 05.04.1999г.

Видно от Удостоверение за сключен граждански брак Й. Р. В. и Е. Т. К. – В.а са 3 сключили такъв на 12.11.1995г.

По делото за установяване момента на построяване на сградата са депозирани свидетелски показания от четирима свидетели. Свидетелят Г.М.Т., съсед на процесния имот, посочва, че строителството на сградата, която той нарича „новата къща“, доколкото в имота имало къща, част от която била съборена от Й. Р. В., започнало през пролетта, май месец на 1993 г. Посочва, че последната плоча била поставена късната есен на 1993г., като м. октомври-ноември 1993 г. Свидетелят заминал за Франция и когато се върнал къщата била покрита. Твърди, че къщата била изградена, включително с поставен покрив за 6 месеца.

Когато свидетеля заминал за Франция къщата имала изградени долен и приземен етаж със стаи, гаражи, два етажа и таван; имала външни и преградни стени, стълбище и поставена плоча на последевн етаж. Свидетелят е категоричен, че към края на 1993г. къщата имала покрив. Посочва, че след като Е. и Й. сключили брак, заживели на приземния етаж, но свидетеля е влизал само когато била монтирана спалнята и не може да даде сведения как и доколко е бил обзаведен този приземен етаж. Посочва, че и към настоящия момент първия етаж не е годен за живеене, а към момента на сватбата им приземния етаж бил единствения годен за обитаване. Свидетеля посочва, че сградата е строена от бригада, с помощта и на съседи, като и той самия е помагал за дребни неща – поливал е плочите с вода. Пояснява, че от своята къща вижда тяхната северна страна и малко о т източната страна, като от тези страни покрива бил завършен. Свидетеля посочва, че по-късно са ковали сачак на покрива, но не помни кога.

Свидетелят К. С. И., приятел на Й. В., посочва, че ищеца бутнал през 1993 г. част от старата къща, защото мястото не позволявало да се бутне цялата и на 1 май 1993 г. започна л да строи новата къща, която се намира в момента в дворното място. Потвърждава, че строежа на къщата се извършвал от строителна бригада от 6 човека, които не били от селото. Посочва, че и той е помагал при строежа на къщата, както и друг техен приятел, за извършване на общи дейности – махане на кофраж. Виждал е плана за къщата. Не е виждал разрешително за строеж, защото доколкото е запознатм, за Горубляне не бил готов градоустройствения план и на практика се е строяло незаконно, а узаконяването се извършвало след изготвянето на плана на Горубляне. Заявява, че къщата била построена много бързо, защото всичко било механизирано и края на октомври - началото на ноември 1993г, къщата била с покрив, изградено таванско помещение, с дограма – вътрешна и външна, с врати, с В и К и ел. инсталация, имала вътрешни преградни стени. Къщата не била измазана отвън. Къщата включвала приземен етаж – партер, с два гаража, два етажа и таванско. Посочва, че през 1993г. превозвал със служебния си камион дограмата за къщата от Асеновград. Както и предишния свидетел, св.И. смята, че строежа и закупуването на материали били финансирани изцяло от Й. В., който бил работил в Ирак в края на 80те години. Свидетелят е виждал как Й. В. плаща за бетона на бетоновия възел. Твърди, че Й. и Е. не се познавали към момента, в който бил започнат строежа на къщата. Посочва, че след като сключили брак, Й. и Е. започнали да живеят в приземния етаж, който бил напълно пригоден за живеене и даже имал подово отопление. Къщата имала нужда от довършителни работи – измазване, ковал се сачак на покрива и етажите не били годни за живеене.