Определение № 1314 от 11.09.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1314 гр. Плевен, 11.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500735 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 278 вр. с чл.129, ал.3 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба, депозирана от П.

Д., ЕГН: ********** срещу Определение №3828/25.07.2025г., постановено по гр.д.№4208/2025г. по описа на РС-Плевен, с което на осн. чл.129, ал.3 от ГПК е върната исковата молба, депозирана от ищеца, и производството по делото е прекратено.

В частната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Прави се искане съдът да отмени акта и да постанови нов, с който да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Плевенски окръжен съд, като прецени като прецени доводите в частната жалба и представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна с право на обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да прекрати производството по делото, ПРС е изложил съображения, че производството е образувано по искане от П. Х. Д., ЕГН ********** за „обявяване на лице в Община Плевен по военна гражданска регистрация за изчезнало без компетентно лице да го замести“. Съдът е изложил мотиви, в които приема, че в исковата молба липсва смислено изложение на конкретни фактически твърдения, респективно – ясно и точно формулирано искане, съответно на изложените твърдения, като фактическото изложение на обстоятелствата, направено от молителя, е неясно, като от него не може да се 1 изведе нито съдържанието на спорното право, нито вида на търсената защита, което според първоинстанционния съд прави невъзможно извеждане на границите на решаващата дейност на съда. Съдът е приел, че от наведените доводи в молбата от една страна не става ясно по какъв начин П. Д. обосновава правния си интерес от сезиране на съда по този ред, а от друга страна не става ясно и какъв е конкретният правен спор - касае ли исково или охранително производство. С оглед изложеното, с разпореждане от 08,07,2025 г. молбата е оставена без движение за отстраняване на констатирани нередовности – да конкретизира дали подава молба по реда на охранително производство, респективно по реда на общия исков процес; да изложи фактическите обстоятелства, на които основава искането си към съда по начин, годен да се определи петитума на молбата.

В изпълнение на указанията ищецът е депозирал Уточняваща молба.

Първоинстанционният съд е приел, че въпреки положените усилия от страна на молителя, за съда остава неясно на какви обстоятелства обосновава искането си молителя, и съответно какво е искането на същия, което е абсолютно необходимо с оглед даване на правна квалификация на предявения иск и съответно – разпределяне на доказателствената тежест в процеса.

Според първоинстанционния съд твърденията и исканията на молителя са хаотични, без връзка помежду си и съставляват думи, подреден в изречения, които няман никакъв смисъл.

Поради изложеното, съдът е върнал исковата молба на осн. чл.129, ал.3 от ГПК и е прекратил производството по делото.

Според настоящия въззивен съдебен състав обжалваното определение на Плевенски районен съд е правилно, законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено на осн.чл.278 ал.4 във вр.с чл.271 ал.1 ГПК.

Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК изисквания. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, съдът трябва да процедира по начина, указан в чл.129, ал.2 ГПК като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК. В случая в дадения му от първоинстанционния съд срок ищецът е депозирал уточняваща молба, в която фактическите твърдения и петитума на предявения иск продължават да са неразбираеми, като неяснотите и противоречията са се задълбочили, поради това, че ищецът излага нови факти и твърдения. Нито от първоначалната, нито от уточняващата я молба може да се индивидуализира предмета на спора, не е ясно изложеното в обстоятелствената част, както и в петитума на иска.

Въззивният съд също счита, че ищецът не е съумял да направи ясно и логически последователно изложение на обстоятелствата, на които се 2 основава исковата му претенция отправена за разрешаване Плевенски районен съд. Не е формулиран и ясен петитум. Предвид пълната невъзможност да се изложат относими факти и обстоятелства, не може да се прецени каква е търсената с иска защита, какъв е вида на иска и кои лица са надлежна страна по него. Съдът е в невъзможност да установи нито вида на иска – конститутивен, установителен или осъдителен, нито ответната страна, нито конкретния спор, който следва да бъде решен.

Плевенски районен съд е изпълнил задължението си по чл.129, ал.2, изр.1 от ГПК и в Разпореждане №9199/08.07.2025г. е указал на ищеца, който очевидно изпитва затруднения да изпълни указанията на съда и се нуждае от правна помощ, че има възможност да ползва такава, от което право ищецът не се е възползвал.

Предвид гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че в този случай следва да се приложи правилото, релевирано в разпоредбата на чл.129, ал.3 от ГПК, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено на осн.чл.278 ал.4 във вр.с чл.271 ал.1 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл.278 ал.4 във вр. с чл.271 ал.1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №3828/25.07.2025г., постановено по гр.д.№4208/2025г. по описа на РС-Плевен, с което на осн. чл.129, ал.3 от ГПК е върната исковата молба, депозирана от ищеца, и производството по делото е прекратено.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3