Определение № 1081 от 05.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1081 гр. София, 05.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Драгомир Драгнев Касационно гражданско дело № 20258002104432 по описа за 2025 година приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на Република България и на К. К. Н. срещу решение № 110 от 12.6.2025 год., постановено по в. гр. д. № 144 по описа за 2025 г. на Пловдивския апелативен съд, 3-ти граждански състав. Страните обжалват решението в неизгодните за тях части относно обезщетението за неимуществени вреди с твърдението, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Прокуратурата на Република България обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 1514 от 13.12.2024 г., постановено по гр.д. 286/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, IV състав, за осъждане на касатора на основание чл.2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на К. К. Н. 60 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на неоснователно повдигнато обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2 във вр. ал.2 от НК по ДП № 513- ЗМИП-5129/25.03.2016 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 172/2016 г. на Специализираната прокуратура, разглеждането на което е продължено от ГД “НП“-МВР под № 3286-ЗМ-170/2019 г. и e прекратено на 21.1.2021 г. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Счита, че по въпроса за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши след задължителна преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства, с оглед точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, въззивното решение не съответства на т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., а освен това на т. 3 и т. 11 на ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК, защото част от твърдените неимуществени вреди 1 не са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и на т. 19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и решения № 127 от 21.5.2019 г.по гр.д. № 1881/2018 на III ГО и № 146 от 07.10.2020 г.по гр.д. № 4129/2019 на IV ГО. Поддържа противоречие на въззивното решение с приетото в решение № 762 от 19.12.2024 г. по гр. д. № 856/2024 г. на ІII ГО по въпроса дължи ли Прокуратурата на Република България обезщетение за вреди, които не са в причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение – тоест носи ли отговорност за вреди ответникът, когато органът по назначаването действа при условията на оперативна самостоятелност и има право на самостоятелно установяване на фактите по случая.

К. К. Н. не взема становище по касационната жалба на Прокуратурата на Република България. На свой ред обжалва въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за осъждане на Прокуратурата на РБ да й заплати обезщетение за разликата над 60 000 лв. до 130 000 лв. и е постановено друго, с което искът е отхвърлен за тази разлика, както и в частта, с която е потвърдено това решение в частта за отхвърляне на предявения иск за разликата над 130 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв. Желае решението в тези части да бъде допуснато до касационно обжалване поради неговата очевидна неправилност и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е съдът, при оценяването на моралите вреди да обсъди всички доказателства от значение за изхода на спора, в това число да обсъди и други сходни казуси, за да определи правилно подходящото обезщетение „по справедливост“, като извърши проучване на релевантната съдебна практика, за да сравни поставения пред него случай с подобни дела?

2. Отговаря ли държавата за последиците от разгласяване на факта на повдигане на обвинение по медиите и възможно ли е да има причинна връзка между необоснованото наказателно преследване и вредите от широкото разгласяване в обществото на започването и протичането му?

3. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства във връзка с доводите на страните и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението по делото?

4. Длъжен ли е въззивният съд да посочи всички конкретни обстоятелства, които са обусловили извод за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, като ги разгледа поотделно и в тяхната съвкупност?

По първия въпрос се сочи противоречие между въззивното решение и ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и решения № 40 от 08.05.2019 г. по гр.д. 1938/2018 г. на III ГО, № 532 от 24.06.20210 г. по гр. д. 1650/2009 г. на ІII ГО, № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. 1381/2009 г. на IV ГО, № 832 от 10.12.2010 г. по гр. д. 593/2010 г. на ІI ГО, № 448 от 14.07.2025 г. по гр. д.

2342/2024 г. на ІV ГО, № 164 от 18.03.2025 г. по гр. д. 1134/2024 г. на ІV ГО и др. По втория въпрос поддържа противоречие с решение № 233 от 18.05.2012 г. по гр.д. 104/2012 г. на IV ГО. По третия и четвъртия въпрос противоречието е с решения № 77 от 17.03.2015 г. по гр.д.

2040/2014 г. на IV ГО, № 228 от 01.10.2014 г. по гр.д. № 1060/2014 г. на I ГО, № 22 от 02.07.2019 г. по т.д. № 587/2018 г. на I ТО, № 134 от 30.12.2013 г. по т.д. № 34/2013 г. на I ТО 2 и № 13 от 12.02.2021 г. по т.д. № 2896/2019 г. на II ТО и др.

Прокуратурата на Република България не е подала писмен отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

На 28.3.2016 г. разследващи органи на МВР са извършили действия по претърсване и изземване в лекия автомобил и в къщата на ищцата К. К. Н. в [населено място], тя е била задържана за 24 часа, след което й е извършен личен обиск. На 29.3.2016 г. със заповед на инспектор при СДВР – София ищцата отново е била задържана за срок от 24 часа и й е извършен личен обиск. С постановление от 29.3.2016 г. на старши разследващ полицай при СРИП - СДВР Н. е била привлечен като обвиняема по образуваното ДП № 5129/2016 г. по описа на СДВР – София, пр. пр. № 172/2016 г. на Специализираната прокуратура за извършено престъпление по чл.321,ал.3, пр.2 и пр. 4, т.2, вр. с ал.2 от НК, за това, че в периода от месец януари на 2014 г. до 28.3.2016 г. на територията на страната в качеството си на длъжностно лице съдия по вписванията при Агенция по вписванията, заедно с М. И.

А. и Н. В. С. участвала в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на три лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления против собствеността – Раздел четвърти, измама по смисъла на чл.212 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел и в нея участва длъжностно лице. На същата дата ищцата е била разпитана в качеството на обвиняема и е била задържана за 72 часа и до довеждането й пред съда. С прокурорско постановление от 01.4.2016 г. по отношение на ищцата е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 4 000 лв., чийто размер е бил намален на 1 000 лв. с определение на Специализирания наказателен съд по НЧД № 1247/2016 г. Със заповед от 14.4.2016 г. на министъра на правосъдието, издадена на основание чл.288, ал. 1 от ЗСВ, ищцата е била отстранена от длъжност като съдия по вписванията в Служба по вписванията – [населено място]. В мотивната част на заповедта е посочено, че в министерството е получено уведомително писмо от СП, че Н. е привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл.321,ал.3, пр.2 и пр. 4, т.2, вр. с ал.2 от НК. С ЕР на ТЕЛК от 18.10.2016 г. на ищцата е определена неработоспособност 94 % без чужда помощ, като впоследствие са издадени и други ЕР на ТЕЛК от 10.11.2017 г., 11.11.2019 г., 20.12.2021 г. и тя е получавала пенсия за инвалидност. С прокурорско постановление от 22.1.2021 г., влязло в сила на 23.4.2021 г., наказателното производство срещу ищцата е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т.

2 от НК – поради недоказаност на обвинението. Със заповед от 04.6.2021 г. на министъра на правосъдието ищцата е била възстановена на длъжността и е разпоредено да й се заплати трудово възнаграждение за периода на отстраняване.

Според заключението на съдебномедицинската експертиза ищцата страда от заболяването Systemic lupus erythematosus, за което е диагностицирана през 1988 г. За него няма дефинитивно лечение и то постоянно присъства в живота й, като при ищцата заболяването се изразява основно със ставно засягане с болки и оток на пръстите на ръцете и коленни 3 стави и хематологично с лек анемичен синдром. След 2016 г. при ищцата се наблюдава минимална активност, за която стресът е провокиращ фактор, но няма тежко обостряне.

От събраните свидетелски показания е установено, че ищцата тъкмо била изписана от болница, където претърпяла гинекологична операция с оглед предприемане на ин-витро процедура, когато в края на месец март 2016 г. в дома й изненадващо дошли две коли с полицейски служители. След като била освободена от ареста, състоянието на ищцата се обострило, започнала да се схваща, да има болки в ставите, сринала се психически, откъснала се от света и не искала да се вижда и да разговаря с никой, изпаднала в депресия и започнала да ходи на лекари във връзка със заболяването й, както и при психиатри и психолози. Ищцата била отчаяна, не можела да спи спокойно, много се променила - станала нервна, потисната, изпитвала срам, притеснение и се страхувала за бъдещето, а след преживяванията през петте години, в които продължило наказателното производство, вече не можела и да мисли за дете.

Прието е, че в публикациите в сайтовете „А..бг“ от 02.7.2021 г. и „provaton.bg“ от 26.7.2021 г. са изнесени данни относно воденото срещу ищцата наказателно производство, но акцентът е върху неговото прекратяване и са изложени хипотези относно причините за неговото образуване, както и относно основанията за неговото прекратяване.

Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на Прокуратурата на Република България за причинените неимуществени вреди от неоснователно повдигнато обвинение на ищцата в извършване на престъпление по чл.321,ал.3, пр.2 и пр. 4, т.2, вр. с ал.2 от НК по ДП № 5129/2016 г. по описа на СДВР – София, пр. пр. № 172/2016 г. на Специализираната прокуратура. Присъдено е обезщетение за тези вреди в размер на 130 000 лв., а над тази сума до пълния предявен размер от 150 000 лв. искът е отхвърлен. Въззивният съд, след частично потвърждаване и частична отмяна на първоинстанционното решение, като краен резултат е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на ищцата 60 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение.

За да приеме за справедлив този размер на обезщетението, въззивният съд е счел, че на ищцата са причинени болки и страдания със значителен интензитет и последици. От заключението на назначената във въззивното производство съдебно-психиатрична и психологична експертиза е установил, че задържането на ищцата в хода на образуваното досъдебно производство й е причинило психоемоционален стрес, който е повлиял и върху нейното емоционално състояние, настъпило е ситуативно обусловено тревожно депресивно разстройство с продължителност на времето за отстраняването й от работа, като в първите часове е настъпила остра стресова реакция, а след това състоянието се определя като посттравматично стресово разстройство. Не е настъпило състояние на последваща житейска дезадаптация и не са настъпили промени в психичното здраве. Съдът е съобразил също, че ищцата е била привлечена като обвиняема за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, извършено от нея като длъжностно лице, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 5 години. Взел е предвид, че спрямо нея е взета само една мярка за неотклонение – парична гаранция в размер на 1 000 лв., както и че процесуалните 4 действия, проведени в хода на разследването с нейно участие са с изключително ниска интензивност – предявяване на обвинението и разпит в качеството на обвиняема, поради което ищцата не е имала допълнителни притеснения и разходи с оглед участие в тях. Счел е, че към момента на предприетите спрямо ищцата процесуални действия на 28 и 29.3.2016 г. обиск, претърсване, задържане, привличане като обвиняема и разпит в това качество, ищцата е била особено физически и психически уязвима, тъй като на 25.3.2016 г. е била оперирана в акушеро-гинекологична болница, от където е изписана на 27.3.2016 г. и е била в период на възстановяване. Отчел е, че наказателното производство срещу ищцата е проведено само в досъдебна фаза и е продължило 5 години и 25 дни, като, макар този срок да не е неразумен предвид особеностите на случая, е твърде продължителен и през това време ищцата е преживяла тежък период от живота си, през който й е причинено значително накърняване на професионалния и личния живот. Към момента на привличането й като обвиняема ищцата е била на 46 г. с кариера като юрист от дълги години, работела е на престижна длъжност като съдия по вписванията, към която обществото има завишени очаквания и изисквания за почтеност, високо правосъзнание и професионализъм, поради което незаконното обвинение засяга в по-голяма степен личния и професионалния живот на лицето. Особено тежко се е отразило на ищцата обстоятелството, че за дълъг период е била отстранена от длъжност, не е могла да работи като съдия по вписванията и да получава доходи, като за времето от 14.4.2016 г. до 18.10.2016 г.е останала напълно без доходи, а след това до 04.6.2021 г. е разполагала само със средствата от инвалидната пенсия. Оставането без доходи е предизвикало сериозни притеснения в битов и емоционален аспект, начинът й на живот е бил в сериозна негативна степен променен – бил е увреден професионалният й авторитет, ограничени са били социалните й контакти, влошен е статусът й пред колеги и познати. Въззивният съд е взел предвид, че фокусът в двете статии, публикувани след прекратяване на производството, е именно върху прекратяването на наказателното производство и са изложени хипотези относно причините за неговото образуване, както и относно основанията за неговото прекратяване, поради което е направил извод, че разследващите органи не са дали повод за увреждащи ищцата публикации. Съобразена е и обществено-икономическите условия в страната в периода от 29.03.2016 г. до 23.04.2021 г., в който размерът на минималната работна заплата за страната нараства от 420 лв. през 2016 г. до 650 лв. през 2021 г.