Акт от 18.11.2020, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 821/18.11.2020г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Ива Байнова при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова….………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 973 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2 вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от А.Н. - гражданин на А., с адрес: Транзитен център – с.П. към ДАБ при МС, срещу Решение № УПП-211/07.10.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. При издаването му били нарушени нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на чужденеца.

Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Излагат се съображения, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази насока се твърди, че решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно било от съдържанието на обжалваното решение, че са обсъдени въпросите, свързани с обстановката в А., с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които бил обект в А., но това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата на оспорващия по същество. Навеждат се доводи, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че оспорващият се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение за преследване. Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган.

Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се твърди, че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. На следващо място, неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган от ДАБ чужденецът добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в А., както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата му. Административният орган приемал в своите мотиви, че чужденецът не бил обект на репресии и нямало риск за неговия живот и сигурност в А.. Оспорващият сочи, че бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Животът му бил в опасност и както заявил многократно пред ДАБ, искал да живее в България. В случай, че обжалваното решение било с отрицателен диспозитив, а именно налице бил отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган следвало да изложи подробни аргументи относно сигурността на държавата по произход на оспорващия. Мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната на произход било от съществено значение за спазване на принципа /non-refoulement/ забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която е застрашена неговата свобода или живот, който принцип бил уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и реципиран в българското законодателство в нормата на чл.4 ал.3 от ЗУБ. Заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в А., ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в А.. Моли се да се има предвид и факта, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Оспорващият счита, че обжалваното решение противоречи на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.

Ответникът -

Интервюиращ орган при ДАБ, ТЦ- Пъстрогор (М. К.), не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх.№105450-1413/10.08.2020г. в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името А. Р. О. от А., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №100 от 12.08.2020г., с рег. №УП 6523/12.08.2020г. на ДАБ, подадена с името А.Н.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП 6523/12.08.2020г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А.Н., гражданин на А., роден на ***г. в С. А., пр. Т., гр. Ш., неженен. На същата дата лицето е регистрирано с имената А.Н., роден на ***г. в С. А., пр. Т., гр. Ш. ал Ш., с постоянен адрес А., пр. С., гр. А., с. Х., гражданин на А., етническа принадлежност – .., религия – …, професия .., образование - …, …., без документи за самоличност.

С писмо с рег.№УП 6523/12.08.2020г. на ДАБ, Директор на ТЦ – с. П. е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че на границата чужденецът се представил като А. Р. О., роден на ***г. в А..

В писмо рег. №М-5253/26.08.2020г. на Директора на Специализирана дирекция „М” при ДАНС, е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на настоящия оспорващ, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 14.08.2020г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП 6523/14.08.2020г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че всичко, казано от него при попълване на регистрационния лист, било вярно. Имал други използвани имена – когато бил в Е., се представил като А. М. в Г., също се представил и като А. У.. Имал роднини в държава-членка на ЕС – вуйчо във Ф.. Имал първи братовчед, също във Ф.. Заявил, че напуснал А. преди 9 месеца, легално, с афганистански национален паспорт и иранска виза заминал за И.. Паспортът го загубил в Т.. В И. работил като общ работник.

Напуснал И., защото визата му свършвала и се страхувал да не го депортират. След това нелегално тръгнал за Т. с трафикант и група от 20 човека. Отишъл в И.. Работил в предприятие за производство на детски играчки. Решил да напусне Т., защото няколко пъти турската полиция го задържала, тъй като нямал документи и го предупредили, че ще бъде депортиран в А.. Приятел го запознал с каналджия и срещу 2500 евро щял да го заведе в С..

От И. се качили в един автомобил 4 човека и стигнали българската граница.

Вървели няколко часа пеш, преминали река и после преминали телена мрежа и така влязъл в Б.. Продължили пеш около 8 часа, стигнали една точка, взели ги с кола и с нея стигнали в С.. Искали да стигнат румънската граница с автобус. На ГКПП с Р. ги задържали, свалили ги от автобуса. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС.

На 10.04.2014г. подал молба за закрила в Г.. Минал цялата процедура, регистрация, интервю, пръстови отпечатъци в гр. Б. В., близо до Ш. и Ф..

Получил отказ за закрила и обжалвал. Съдът потвърдил отказа и му казали да си извади паспорт от афганистанското посолство.

Не му издали, защото нямал лична карта. Отишъл в Г. от С. А., но го предупредили това да не го казва. Казал, че дошъл от А. и затова през 2018г. германците го депортирали в К.. В С. А. го задържали, защото визата му била изтекла. Заявил, че не е осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Родителите му заминали за С. А. преди 36-37 години и затова бил роден там. Там посещавал училище, учил до 11 клас.

Родителите му разказвали, че избягали от войната в А. и там са отишли като бежанци. Всяка година им подновявали престоя. Чужденецът пребивавал там с 5 годишно постоянно разрешение за пребиваване, като родителите си. Цялото семейство били така. Два пъти си вадил афганистански паспорт – веднъж от афганистанското посолство в гр. Д., С.

А., а втория – от К., МВР. В С. А. живял до 16-17 си година, допуска, че било 2013г., когато заминал за Г.. Разказал, че напуснал А., защото имали вражда с един разбойник, чичо му и баща му. Враждата била може би повече от 10 години. Чичо му бил настойник на братовчед на чужденеца в С. А. и се скарали. Тогава чичо му се отказал от настойничеството и братовчедът на чужденеца бил депортиран от С. А. обратно в А.. Чужденецът постоянно бил под заплаха и преследване. В пров. С., А., където живял, имало командир-разбойник и тормозел населението, притеснявал хората и имал много врагове заради недостойното си поведение в обществото. Този човек правел всичко възможно да изнуди бащата и чичото на чужденеца да се върнат в А., да подпишат документите за техни земи и да ги отстъпят на него. Не отстъпили земята и не подписали документ. Близките на чужденеца не искали да ги отстъпят. Докато бил в С., разбрал от хората, че този разбойник подготвил фалшиви документи за техните земи и земите на чичото на чужденеца, че са негови и започнал да ги продава на хората. Много продал. Доста от земите били продадени и чужденецът допуска, че ако баща му и чичо му се върнат някога в А., ще се стигне до физическа саморазправа, може и престрелки с този разбойник. Разбойникът обаче имал сила, влияние и пари в А. и можел да се отърве от правосъдието, докато родителите и чичото на чужденеца били в С. А. и били далеч и без познати. Чужденецът пряко не бил заплашван, не бил и засегнат физически. Но се притеснявал, защото веднъж пътувал в маршрутка и в него били документи – личната му карта и тази на баща му. Слязъл и маршрутката дала газ и потеглила, а в маршрутката останали документите му. Опасявал се, че разбойникът можел да използва документите му и тези на баща му. Слязъл от маршрутката, защото било много горещо и чакали отвън. Оставил документите в торбата на седалката. Мислел, че е под заплаха в А., защото няколко пъти депортираният му братовчед се обаждал на чичо му и баща му по телефона да се върнат в А. и да му напишат пълномощно, за да може да си върнат земите. Депортираният братовчед не бил на тяхна страна и по този начин искал близките му да се върнат. Той имал връзка с разбойника. На въпроса какво мисли, че ще му се случи, ако беше останал в А., отговорил, че мисли, че разбойникът ще го отвлече, като по този начин ще накара близките му да се върнат в А.. Не се оплаквал по този случай на властите, защото разбойникът имал голямо влияние. Това била причината да напусне А.. Конкретното му искане към Б. било да остане тук, да получи закрила и документи. Искал да живее далеч от враговете си и проблемите. Не членувал в политическа партия или организация в А. или в С. А.. Не е имал неприятности с властите в А. или в С. А., нито контакти с въоръжени ислямистки групировки. Заявил, че не би се завърнал в държавата си по произход , защото се страхувал от разбойника.

Разпечатката съдържа 26 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10216c70-7037-41ac-bcc2-4ea8a9642349