Решение № 447 от 30.06.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Благоевград, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Н.а при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Н.а Административно наказателно дело № 20231210200031 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Л “ЕООД, с ЕИК , с адрес на управление в Б , представлявано и управлявано от А Д Л , против Наказателно постановление (НП) № 42-0004067 от 23.11.2022г., издадено от и.д. Директора на РД „Автомобилна администрация“ - София, с което на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози, на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000.00 /три хиляди лева/ лева, във връзка с административно нарушение по чл.57 ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

С жалбата се навеждат доводи за назаконосъобразност на атакуваният административен акт. Твърди се, че не е доказано извършването на описаното в НП административно нарушение от обективна страна . Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган, надлежно призован, не ангажира процесуален представител и становище по жалбата. В придружително писмо 1 до съда при изпращане на процесната преписка, се прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя по чл.63д от ЗАНН.

Заинтересованата страна по аргумент на чл.63д от ЗАНН-РД „Автомобилна администрация“ –гр.София, редовно и своевременно призована, не ангажира свой процесуален и законен представител и становище по делото./За конституирането на тази заинтересована страна съдът отчете ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК. Същевременно настоящият състав съобрази и въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която, страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и право на жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са :Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.

№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.

№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д.

№1219/2021г. В светлината на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително, тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените разноски, ако счете, че неоснователно са 2 определени от съда. При различно тълкуване на нормата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице / длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов негатив за него. /

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН ./НП е връчено на жалбоподателя на 19.12.2022г., а жалбата срещу него е подадена на 29.12.2022г. /

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по категоричен и безспорен начин, че на 04.10.2022г., длъжностно лице при санкционният орган – св.Г. /инспектор/, в присъствието на колегата си – св.Я., е съставил на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение №329392 за това, че на същата дата, около 11.00 часа, в Б , на ул.“Д С “ № /в сградата на ОО“АА“/, при извършена тематична проверка за дейността на дружеството /обществен превоз на товари/, съгласно Лиценз на ЕО№23328/11.05.2021г., е констатирано, че в Б , на ул.“И “№ , офис№ , превозвача е допуснал управление на МПС/ влекач с рег.№ /, с водач С К , с което МПС е осъществил международен превоз на товари за периода :04.10.2021г.-01.02.2022г., на територията на РИ , без водача Кириазис да отговаря на изискването за психологическа годност и без да притежава УПГ за превоз на товари . В акта е посочено, че тези обстоятелства са 3 констатирани от извършена на водача крайпътна проверка и справка в системата на ИО“АА“. Това поведение на жалбоподателя е квалифицирано с акта като негово административно нарушение по чл. 57, ал.1 от Наредба №11/31.10.2022г. на МТС. АУАН е връчен на упълномощено за това лице от жалбоподателя на датата на съставянето му. За проверката е изготвен и нарочен Констативен протокол, в който са материализирани аналогични фактически обстоятелства като тези в акта. /За посоченото в акта упълномощено лице, по делото е представено и нарочно пълномощно, издадено му от жалбоподателя и с нотариална заверка от 30.03.2021г. Видно от съдържанието на това пълномощно, пълномощника К има делегирани правомощия от процесното дружество да го представлява именно пред ИА“АА“, в това число и като да подписва и получава всякакви документи от негово име./

Въз основа на АУАН, на 23.11.2022г., и.д. Директора на РД“АА“гр.София, е издал обжалваното НП№42-0004067, с което за посоченото в акта нарушение, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози, е определил да се наложи на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 3000.00лв. НП е връчено лично на законният представител на жалбоподателя на 19.12.2022г.

Изложените в акта фактически обстоятелства се потвърждават и при разпита на свидетелите Я. и Г., които заявяват, че лично са установили вмененото на жалбоподателя нарушение в рамките на проверката и след справка в базата данни на ИА“АА“ за издадените удостоверения за психологическа годност на водачите. Тази справка е приложена и по делото и от нея е видно, че за водача К , не е вписано психологическо изследване и издаване на удостоверение за такова като водач на МПС към 04.10.2022г. От своя страна, свидетелите установяват, че данни за извършения от жалбоподателя международен превоз в РИ в процесният период и с описаните МПС и водач, констатирали и въз основа на служебно изпратено им писмо от компетентните италиански органи, което е приложено също по делото и прието като доказателство в процеса. Видно от съдържанието на въпросното писмо и приложението към него, при извършена крайпътна проверка от компетентните италиански власти на 05.10.2021г., е констатирано извършено нарушение, от страна на водача С К , във връзка с международен превоз , осъществен от процесното дружество.

4

Страните нямат спор и относно обстоятелството, че жалбоподателят е извършил международен превоз на товари в периода посочен в НП и именно с описаното МПС и негов водач в постановлението. Нямат спор също така, че водача С К е притежавал в процесният период валидно издадено му СУМПС от компетентните органи на РГ, чийто гражданин е той, с дата на издаването му 18.08.2019г. и срок на валидност до 18.08.2027г.

От легализиран превод на Президентски указ №51/2012г.-Държавен вестник, том А101 относно свидетелствата за управление на МПС се установява, че той е издаден за хармонизиране на законодателство с европейското такова и конкретно с Директива 2006/126 /ЕО. За целта, с Указа се приема, че следва да се удостоверява от водачите на МПС, покриване на минималните изисквания за физическа и психическа годност само в две хипотези-при издаване и при подновяване на СУМПС.

По делото е представена и приета като доказателство Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на МТИТС и Заповед № 355 от 19.09.2022г. на Директора на ИА „АА“, ведно с длъжностна характеристика за длъжността „Инспектор, в отдел Контрол на РД „АА“ – София“, с които се удостоверява материалната компетентност както на издателя на НП, така и на съставителя на АУАН.

При така направените фактически констатации, районният сьд счита, че жалбоподателя незаконосъобразно е санкциониран за нарушение по чл.

57, ал.1 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС.

Атакуваното НП е издадено от компетентен орган по ЗАНН, като същото е и надлежно връчено на законният представител на жалбоподателя. АУАН и НП са съставени и в сроковете по чл.34 на ЗАНН, като в тях са включени всички задължителни реквизити за такива документи по смисъла на чл. 42 от ЗАНН/за АУАН/ и респ. по чл.57 от ЗАНН/ за НП/, а именно: дата и място на съставянето им, съставител, дата и място на твърдяното нарушение, респ. период, фактическо описание на начина на извършване на нарушението, правна квалификация на нарушението, както и доказателства, които го обосновават. При тези констатации, съдът приема, че обжалваното НП е процесуално законосъобразно.

От друга страна обаче, съдът счита, че със събраните по делото гласни и писмени доказателства не се доказа, че жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 57, 5 ал.1 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС.

Съгласно нормата на чл. чл.57, ал.1 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС, лицето по чл.2, ал.1 допуска до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни. Съгласно чл. 2, ал.1 от Наредбата, м еждународен превоз на пътници и товари може да извършва всеки едноличен търговец или търговско дружество, което притежава лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице.

В този контекст, по делото се доказа, че водача С К , който не е спорно, че е бил назначен като шофьор на товарен автомобил при процесното дружество в периода 04.10.2021г.-01.02.2022г. и за извършване на международен превоз, на практика в целият този период, е имал валидно издадено му СУМПС от компетентните за това власти в РГ , след като такова му е било издадено в гр.Б РГ на 04.09.2019г., със срок на валидност до 18.08.2027г. и същото е било валидно за категориите А, В, С, D,ВЕ, СЕ,DE. В такава хипотеза, с пар.9 от Преамбюла към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно свидетелствата за управление на МПС, изрично се предвижда, че притежателят на такова свидетелство се счита за физически и психически годен да управлява МПС /в това число и товарен автомобил за превози/ в срока на валидност на свидетелството му за управление на МПС и за това, не се предвиждат други допълнителни изисквания за водачите при извършване на ППС, включително и издаване на отделно удостоверение за психологическа годност в срока на валидност на СУМПС. Пар.9 от Преамбюла към цитираната Директива, сочи също, че прегледите за психическа и физическа годност на водачите на МПС поради причини свързани с прозрачността, следва да съвпадат с подновяването на тези свидетелства и поради това да се определят от срока на валидност на същите.