Решение № 3795 от 15.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3795 гр. Пловдив, 15.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20225330112332 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК 1211718407 срещу АПИ чрез Областно пътно управление- Пловдив, с която е предявен иск с правно основание чл. 410 КЗ, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 144,39 лева, от която изплатено застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Каско +” във връзка с щета № ** в размер на 129,39 лева и ликвидационни разходи в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /15.06.2022 г./ до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът поддържа, че МПС марка и модел „**” рег. № ** е застраховано при него по силата на договор за имуществена застраховка „Каско+” с период на валидност 22.02.2021 г. – 21.02.2022 г. На дата 08.08.2021 г., при движение на републикански път № ** между селата ** и **, при участък с приблизителни кооридинати **, водачът на посоченото МПС преминал през необозначена и необезопасена неравност на пътното платно. В резултат на настъпилото произшествие, по лекия автомобил били увредени предна дясна гума и предна дясна джанта. Щетите били описани в Уведомление по щета и опис – заключение по преписка **. Цената на описаните щети била определена по методика на застрахователя и възлизала на сумата в размер на 129,39 лева, която сума била изплатена на застрахованото лице въз основа на ликвидационен акт от 01.10.2021 г.

Ищецът сочи, че след като е удовлетворил увреденото лице, то встъпва в неговите права и разполага с регресен иск за заплатеното срещу ответника, който стопанисва пътната отсечка- Агенция пътна инфраструктура, ОПУПловдив. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Агенция пътна инфраструктура чрез ОПУ Пловдив, с който се оспорва предявеният 1 иск като неоснователен. Възразява се, че не е настъпило описаното в исковата молба ПТП, като не е представен документ от контролните органи на МВР, удостоверяващ същото. Предвид липсата на протокол за ПТП или констативен протокол, то според ответника липсва основание за изплащане на сумата от ищеца на застрахованото лице. При условията на евентуалност, ако се установи, че описаното в исковата молба ПТП е реализирано, се възразява за наличие на съпричиняване на водача на автомобила, който не е съобразил поведението си с правилата на чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, а именно: за осъществяване на контрол на автомобила и за управляване на МПС със съобразена скорост.

Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на кумулативност, проявлението на следните материалноправни предпоставки: сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователното покритие по договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; в изпълнение на договорното задължение, застрахователят да е изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение. В тежест на ищеца е да установи и конкретния механизъм на настъпване на ПТП, вследствие на което са нанесени увреди по застрахованото имущество ( в случая МПС, с рег. № **), както и размерът на дължимото обезщетение .

От приетите по делото доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение между „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД и собственика на МПС рег. № ** за застраховка „Каско +”, обективирана в полица №**/л.12 от гр.д. № 32353/2022 г. по описа на СРС/ , с период на валидност от 22.02.202 1 г. до 21.02.2022 г. Същата е била валидна към момента на настъпване на твърдяното застрахователно събитие - 08.08.2021 г.

Съобразно заключението по приетата по делото ССчЕ /л. 48/ , на 02.10.2021 г. по сметка на застрахованото лице – В. А. Д., е постъпила сумата в размер на 129,39 лева от ищцовото дружество с основание: „щета **опис ***

В хода на съдебното дирене е изготвена и САТЕ /л. 67 – л.75/, като съобразно заключението на вещото лице на 08.08.2021 г. лек автомобил марка и модел **, с рег. № **, управляван от водача В. А. Д., по републикански път № ** между селата ** и **/ прибл. координати **/ преминава през необозначена и необезопасена дупка на пътната настилка. Следствие на контакт – удар с изхода на негативната нередовност, настъпват материални щети по автомобила – предна дясна гума в степен за подмяна и предна дясна джанта в степен за ремонт и боядисване. При осъществяване на механизма на ПТП увреда и необходимост от подмяна и ремонт на всички авточасти в степен, посочена от ищеца, са технически възможно. С оглед изложеното вещото лице е достигнало до извод за наличие на причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и увредата на сочените от ищеца автомобилни части. Общата стойност на части, материали и труд, необходими за възстановяване на автомобила от увреди в причинно-следствена връзка с изследваното ПТО по пазарна стойност възлиза на 157,54 лева с ДДС.

Съдът кредитира заключениията по изготвените ССчЕ и САТЕ в цялост, 2 като счита същите за пълни, обосновани и кореспондиращи с останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

По делото, в качеството на свидетел е разпитан В. Д./ л. 53 – л. 54/.

Същият си спомня, че през 2021 г. е управлявал лек автомобил марка и модел „**“. По отношение на същия свидетелят имал сключена застраховка „Каско“ с ищеца. През лятото на 2021 г. свидетелят управлявал автомобила по пътя между с. ** и с. **. Когато достигнал до с. **, предприел маневра вдясно на пътното платно с 30 – 40 км/ч, доколкото към него се приближавал автомобил. След предприемане на маневрата, автомобилът попаднал в дупка на пътното платно. Същата не била обезопасена или сигнализирана по някакъв начин. Свидетелят слязъл от автомобила, свалих гумата, поставил резервната такава и се прибрал. На следващия ден посетил офис на „ДЗИ“, където подал уведомление за щета. Свидетелят закупил нова гума и отремонтирал джаната на същата, за което му била заплатена сума от ищцовото дружество.

Съдът кредитира в цялост изложеното от свидетеля, като счита поднесената от него информация за обективна и логически последователна.

От приложените към исковата молба писмени доказателства, се установи, че на 09.07.2021 г., в изпълнение на задълженията си по КЗ, водачът на автомобила, е съобщил на ищцовото дружество за настъпилото застрахователно събитие, като е представил автомобила за оглед. В изпълнение на задълженията си по сключения договор за имуществено застраховане, ищецът е обезщетил нанесените вреди върху застрахования автомобил, като заплатил по сметка на увреденото лице от 157,54 лева с ДДС (видно от заключението по изготвената ССчЕ ). От представените по делото общи условия е видно и че настъпилото събитие представлява покрит риск съгласно клауза „Пълно каско“, приложима за настоящия договор ( договор Автомобилна застраховка „Каско +“ ).

След извършването на плащането, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.

Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г .

Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.

От приетата по делото САТЕ се установи , че пътят, на който е реализирано произшествието, е републикански по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал.

1 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.

Агенцията като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая, именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя /вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до завършването им/ е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените 3 при процесното ПТП вреди.

Налице е основание за суброгация срещу ответника. Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ, вследствие на настъпилото ПТП, по автомобила са причинени увреди, чиято възстановителна стойност възлиза на 157,54 лева. Съдът счита за нужно да посочи, че доколкото се касае до частична увреда на процесното МПС, а не до пълна такава (тотална щета - чл. 390 КЗ ), то меродавна за определяне размера на застрахователното обезщетението е именно възстановителната стойност.

Горепосочената възстановителна стойност ( 157,54 лева), не съответства на изплатеното застрахователно обезщетение от ищеца, което възлиза на сума в размер от 144,39 лева. Ищецът претендира именно сумата в размер от 144,39 лева, предвид което и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, така предявеният иск следва да се уважи изцяло до претендирания размер.

Не може да се сподели възражението на ответникът, че водачът на увреденото МПС не се е съобразил с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Същата предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. По делото обаче не се установява, а не се и твърди от страна на ответника, че препятствието на пътя е било сигнализирано или обозначено по какъвто и да е начин, за да може да попадне в хипотезата на правната норма, която се отнася до задължението на водача да спре „пред всяко предвидимо препятствие”. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на неравностите по пътя или презюмиране за наличие на такива.

Задължението да се поддържа процесната пътна отсечка в добро състояние, годно за безопасно придвижване е в тежест на АПИ- Областно пътно управление Пловдив. Съобразно изложеното, то съдът не счита за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносното събитие от страна на водача на МПС.

Предвид гореизложеното, предявената претенция с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло за претенцираната сума от 144,39 лева. Върху посочената сума се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /15.06.2022 г./ до окончателното й погашение.

По разноските:

С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищцовото дружество разноски в настоящото производство в размер на 538 лева за държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозити за ССчЕ, САТЕ и свидетел.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК 000695089, чрез Областно пътно управление- Пловдив, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ- Общо 4 застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, сумата от 144,39 лева /сто четиридесет и четири лева и тридесет и девет стотинки/, от която изплатено застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Каско +” във връзка с щета № ** в размер на 129,39 лева и ликвидационни разходи в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /15.06.2022 г./ до окончателното изплащане на сумата.