Решение № 789 от 27.07.2020, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 27.07.2020 г. Град Пазарджик

В И

М Е Т О Н А Н

А Р О

Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ХІІ - ти граждански състав

На двадесет и шести юни, две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

СЕКРЕТАР:

Стоянка Миладинова

Като разгледа докладваното от Районен съдия

Георгиев

Гражданско дело №4429 по описа за 2019 година.

Предявени е иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД от ищеца Л.С.Ф., ЕГН-********** ***, срещу „УниКредит Булбанк“АД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, пл. „Света Неделя“№7, представлявано от Л. К. Х. и Е. М.

, с цена на иска – 4950.00 евро.

В подадената искова молба се твърди, че на 04 ноември 2008 г. ищецът е сключил с „УниКредит Булбанк" АД, ЕИК: ********* /накратко Банката/ договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 124 /накратко Договор за банков кредит или Договора/. Съгласно уговореното в Договора, Л.С.Ф. е получил парична сума в размер на 40 000 (четиридесет хиляди) евро срещу задължението да върне банковия кредит на месечни анюитетни вноски в срок до 20.10.2033г. и да плаща възнаграждение на Банката, изразяващо се в уговорената по договора лихва.

Сочи се, че съгласно сключения между страните Договор за банков кредит (т. 4.1 .а), кредитополучателят дължи на Банката възнаграждение, определено като годишен лихвен процент /накратко ГЛП/ върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски. ГЛП по договора се определя от два компонента - „Базов лихвен индекс по Раздел III от Оу", изразяваш, се в обективния компонент - "EURIBORM" и надбавка от 5,901. Така уговорен, към датата на подписване па Договора, ГЛП е бил изчислен в размер на 10,38%.

Сочи се, че съгласно Раздел Първи

- от Договора - „Предмет и условия на Договора", договорът за банков кредит се сключва в съответствие с Общите условия па Банката. Начинът на изчисляване на лихвените размери е подробно определен в Общите условия, при които „Уникредит Булбанк" АД предоставя потребителски кредити па физически лица /накратко ОУ/. В Раздел Трети - "III", т. 9.1. от Оу, е уговорено, че „Годишният лихвен процент по усвоената част от кредитите се формира от сбора на базовия лихвен индекс (SOFIBOR, EURIBOR или LIBOR), приложим за съответния период на олихвяване (един месец), плюс надбавка за редовен дълг, определена в Договора." Точка 9.2. допълва, че: „За базов лихвен индекс в зависимост от валутата на кредита и периода на олихвяване се прилага:... При кредити в евро - едноседмичен или едномесечен EURIBOR, равен на индекса, публикуван на страницата "EURIBOR=" на REUTERS в 11.00 часа централноевропейско време два работни дни преди първия работен ден от всяка седмица или месец, и се прилага от първия работен ден на седмицата, съответно месеца до деня, предхождащ първия работен ден на следващата седмица, съответно месец включително." Твърди се, че от уговореното между страните, следва категоричния извод, че лихвата по банковия кредит на ищеца се определя ежемесечно само и единствено от два обективни и приети в договора компонента - 1. променливата величина на обективния компонент EURIBOR1M и 2. константната величина на надбавката от 5,901. След сключването на Договора за банков кредит, едномесечните стойности на EURIBOR значително се понижили.

Въпреки това обстоятелство, което е трябвало да доведе до голямо намаляване на лихвата по кредита, ищецът е продължил да заплаща силно завишена лихва, чиито размери не са били съобразени точно с уговорения начин на изчисляване на лихвата и с актуалните към датата на плащане месечни стойности на EURIBOR. По неофициална информация, за да компенсира големия спад в променливата компонента, банката едностранно и напълно незаконосъобразно е добавила някакъв нов, допълнителен компонент при формирането на лихвения процент, който не е бил предварително договорен между страните и за съществуването на който ищецът никога не е бил информиран, още по-малко е давал своето изрично съгласие. Поради тази причина, ответникът по делото се е обогатил за сметка на ищеца, като е получил парични суми, които не е имало правно основание да получи. Сочи се, че до датата на подаване на тази искова молба, Л.С.Ф. редовно и съгласно изискванията на Банката е заплащал своите месечни анюитетни вноски.

Твръди се, че освен неоснователното обогатяване па Банката, в Договора за банков кредит има недействителни клаузи. Съгласно т.9.5. от Оу (представляващи част от Договора), „При кредити, погасявани чрез Анюитетни вноски, при всяко нарастване на базовия лихвен индекс с повече от 0,5 (нула цяло и пет) процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната размер, Банката променя годишния лихвен процент в същия размер, като промяната влиза в сила автоматично с публикуване на новата стойност на съответния лихвен индекс и без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните. Банката може да промени размера на Анюитетната вноска по нейна преценка и в интерес на Кредитополучателя, включително и към момент, различен от промяната на лихвения процент. Кредиторът уведомява Кредитополучателя и третите задължени лица за извършената промяна чрез последващото промяната извлечение по кредита, предоставено по реда на т.24.1., но не по-късно от 45- дневен срок от промяната."

Сочи се, че по своята същност разпоредбите на ОУ към Договора за банков кредит (т.9.5. от ОУ), с които се предвижда възможност за банката: А. Едностранно и автоматично, без да се изисква съгласието на кредитополучателя, да увеличава лихвения размер по отпуснатия кредит; както и Б. Възможността лихвеният процент да бъде намаляван - в полза па кредитополучателят, само и единствено по усмотрение па банката, представляват неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителя /ЗЗП/. Моли се да се вземе предвид, че Договорът за банков кредит между ищеца и банката е сключен на 04 ноември 2008 година. По това време са действали разпоредбите на ЗЗП и те са били задължителни за възникналото правоотношение. В разпоредбите на ЗЗП са инкорпорирани нормите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Сочи се, че договорът за банков кредит е търговска сделка по смисъла на ад. 1, ал. 1 от Търговския закон /ТЗ/.

От своя страна тази търговска сделка е „финансова услуга" по смисъла на пар. 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Като търговска сделка за предоставяне на финансова услуга, банковият кредит попада под разпоредбите на ЗЗП включително, но не само, под изричните разпоредби на чл. 143 - 146 от ЗЗП.

Сочи се, че точка 9.5. е част от общи условия, а не индивидуално договорена клауза. До момента на подписването на Договора, ищецът не е получавал примерен образец и не е бил наясно дали към договора ще бъдат прилагани общи условия. Ищецът е разбрал за съдържанието на Договора и за обстоятелството, че към него се прилагат общи условия едва в деня на подписване на Договора за банков кредит. Поради тези причини, на кредитополучателят са наложени клаузи, с които не е имал възможност да се запознае предварително.

Предвид изложеното, точка 9.5. позволява на банката едностранно да преценява дали да намали или не лихвата по кредита, без да е поставила обективни критерии за това, тъй като банката не прави това автоматично, както трябва да бъде съгласно т. 4.1.а от Договора и т.9.1. от ОУ), а само ако банката прецени това за уместно. По този начин банката има възможност едностранно да изменя условията на договора; едностранно да изменя характеристиките на услугата; и да изменя цената по договора без да е предвидена справедлива възможност за кредитополучателя да се откаже (т. 10, 11 и 12 от ЗЗП).

Съгласно изложеното в исковата молба, банката не е имала основателна и обективна причина да задържи лихвения процент по договора на ищеца в толкова високи стойности. В периода на действието на договора за кредит обективният компонент, участващ във формирането на лихвата - 1-ЕURIBOR1M - значително се е понижил, но това не е довело до значително намаляване на ГЛП по Договора.

Счита се, че посочените в тази искова молба разпоредби противоречат и на чл. 26 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като определените в договора клаузи накърняват добрите нрави. Твърди се, че тези обстоятелства обуславят нищожността на клаузите, които предвиждат.

Моли се съдът, при условията на преюдициалност, а не като самостоятелен установителен иск, да установи недействителността на т.9.5. от общите условия по Договора за банков кредит, както и да осъди „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК: *********, да заплати на Л.С.Ф., ЕГН **********, сумата от 4 950 (четири хиляди деветстотин и петдесет) евро - представляваща неоснователно получено плащане по Договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба, както и всички направени по делото разноски.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, съгласно който, претендираните суми се отнасят предполагаемо за период от 2008 година до датата на предявяване на иска. Всякакви претенции за недължимо платено за период по-дълъг от 5 години преди датата на исковата молба са погасени по давност съгласно чл. 110 от ЗЗД. Сочи се, че цялата аргументация на ищеца, изложена в Раздел I - недействителност на клаузи поради противоречие със ЗЗП са неотносими към спора, тъй като по този договор ищецът не е потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Сочи се, че ако претендираната сума се отнася за периода от 28.02.2014г. до 28.02.2019г. (пет години назад спрямо датата на исковата молба) искът е неоснователен по същество по следните съображения.

Сочи се, че съгласно т. 4.1.а от договора лихвеният план е от 04.11.2008г. до 20.10.2033г. Договорения годишен лихвен процент (ГЛП) е 10.38 на сто. Съгласно т. 7 от договора срокът за погасяване е 20.10.2033г. Съгласно т.7.2. от договора кредитът е следвало да се погасява с 300 анюитетни вноски в размер на 392.08 евро. платими на 20-то число от месеца, считано от 20.11.2008г.

Твърди се, че при сключването на договора е договорена минимална фиксирана лихва.

Твърди се, че на 10.08.2010 г. и на 21.04.2011 г. ищецът е погасил предсрочно по 2500 евро. При посяването ищецът е отправил искане - в първия случай за промяна на размера на анюитетните вноски, а във втория за промяна на крайния срок. Поради промяната на непогасената част от главницата е подписан нов погасителен план. очевидно отново предвиждащ погасяване с анюитетни вноски. Съгласно т. 23 от договора, погасителният план е неразделна част от него. В този погасителен план страните са договорили възнаградителна лихва от 10.861 на сто и анюитетна вноска от 364.09 евро за периода до 20.09.2028г. и последна изравнителна вноска на 20.10.2028г. от 58.36 евро. Погасителният план е подписан от страните. С този погасителен план страните са изменили размера на вноската от 392.08 на 364.09 евро. И в този погасителен план размера на лихвата и вноските са фиксирани.

Твърди се, че ищецът няма правен интерес от служебното преюдициално установяване на недействителност на т. 9.5 от ОУ, защото през непогасения по давност период е заплащана договорената възнаградителна лихва. Твърди се, че договарянето на фиксирана лихва е действително. То не накърнява добрите нрави. В този смисъл има изобилна съдебна практика.

Цитира се съдебна практика.

Моли се съдът да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират се направените разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на получената без правно основание сума в размер на 4950 евро от ответното дружество.

За да се приеме, че предявената от ищеца искова претенция е основателна, следва да са налице следните материалноправни предпоставки, а именно: наличие на валидно облигационно правоотношение по договор за банков ипотечен кредит; уговореният между страните договорен лихвен процент да е завишен за процесния период, което да е довело до увеличаването на месечните вноски за лихва; процесните вноски от кредита да са погасени съгласно увеличените стойности; клаузата от договора, която предвижда възможност за едностранно увеличаване – т.9.5 от ОУ към Договора за банков кредит, да е неравноправна.