Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4997 от 03.11.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2311/2025
Вид
Определение № 4997
Подписан
03.11.2025
В сила
03.11.2025
Състав
Мария Кирилова Терзийска, Диана Колева Стоянова, Елина Пламенова Карагьозова

Цитирани разпоредби

  • чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4997 гр. Варна, 03.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. С.а

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Диана К. С.а Въззивно гражданско дело № 20253100502311 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 755011/04.02.2025г. от „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 111П срещу решение №2587/08.07.2025г. постановено по гр. дело №20243110102930/2024г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, в която е отхвърлен предявения от въззивника иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК да бъде прието за установено по отношение на С. А. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост“ бл. 147, вх. 1, ет. 6, ап. 15, че дължи по издадената по ч.гр.д. № 9278/2023г. на ВРС заповед № 6529/25.10.2023г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК сумата от 2314.52 лв., представляваща падежирала главница по Договор за потребителски кредит № 014LD-R002888/13.06.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 20.07.2023г.

В жалбата е изложено становище за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението. Счита се, че неправилно е приложен материалния закон – чл.10, ал.3, и чл.11, ал.1, т.9 от Закона за потребителския кредит. Редакциите на Закона за потребителския кредит ДВ бр.58 от 30.07.2010г. са допускали както уговорка за променлива лихва, така и 1 изменение на фиксирания в договор размер на лихвения процент, ако това е било уговорено право на кредитора да го определя едностранно. Клаузите в договора са уговорени индивидуално, ясни и разбираеми са клаузите за ГПР и за лихва. Не е налице неравноправност на клаузата на чл.4 от договора по отношение на възнаградителната лихва, като не е извършено едностранно изменение на лихвата. Дори и приетата от първоинстанционният съд частична нищожност на чл.4, б.“в“ от договора не освобождава кредитополучателят да заплаща лихва по кредита в първоначално уговорения размер при сключване на договора. Развити са доводи за свободата на договаряне по отношение на договорната лихва.

Счита се, че неправилно районният съд е отхвърлил изцяло предявените искове. В хода на производството е установено, че съществува вземане в размер на 2314.52лв. главница, при съобразяване на извършените доброволни плащания без тези, които са събрани по принудителен ред.

По изложените съображения въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи иска за главница в посочените размери.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата С. А. А., в който се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност, и законосъобразност на атакуваното решение. Посочва се, че обосновано е прието наличието на неравноправни клаузи досежно договорната лихва. Въззиваемата страна е направила обстоен анализ за неравноправността, като е цитирана съдебна практика. Прави се възражение за погасяване на вземането по давност, в случай, че съдът приеме искът за основателен. Моли да отхвърляне на подадената жалба.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, включително доказателство за платена държавна такса, с оглед на което производството по нея подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.

Няма искания за събиране на нови доказателства.

Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА

ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.

№

755011/04.02.2025г. от „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 111П срещу решение

№2587/08.07.2025г. постановено по гр. дело

№243110102930/2024г. по описа на Районен съд – Варна.

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 20253100502311 по описа за 2025г. за 16.12.2025 год. от 13.30ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивницата да се връчи препис от отговора на въззивната жалба.

Съдът приканва страните към спогодба като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното производство. При спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца, респективно страните ще заплатят държавни такси от 2%, вместо от 4%.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3