Решение № 263 от 05.08.2019, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е № 263 гр. ВРАЦА, 05.08.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение ,в публичното заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател:Рената Г. Мишонова- Хальова

Членове:Мария Аджемова

Иван Никифорски-мл.с. при участието на секретар Лилия Горчева като разгледа докладваното от съдия

Мишонова- Хальова въз. гр. дело N`318 по описа за 2019 год.,за да се произнесе взе предвид:

И. Б. И. *** с ЕГН **********, е подал въззивна жалба против решение №253/22.03.2019 г по гр.д.№ 4794/18 г по описа на ВРСъд, с което решение предявения от него против В.Ш. иск за сумата от 2000 лв дадена на основание договор за заем , е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В жалбата се навеждат доводи ,че решението на

ВРСъд е неправилно, тъй като решаващият съдия неправилно бил възприел фактите по делото, а именно ,че в тежест на ответника Ш. било да докаже ,че на въпросната дата 18.10.2017 г не е бил във Враца, за да подпише процесната запис на заповед за сумата от 2000 лв, което не било сторено.

Според жалбоподателя безспорно било доказано по делото ,че ответникът е пребивавал във Враца в деня на подписване записа на заповед и че неправилно ВРСъд бил приел,че записа на заповед е диспозитивен частен документ, тъй като това е свидетелстващ частен документ имащ доказателствена сила само когато с него автора удостоверява неизгодни за себе си факти.

Освен това ВРС бил нарушил чл. 164 ал.1 т.4 и 6 от ГПК като бил допуснал свидетелски показания относно опровергаване на процесната запис на заповед.

Моли се решението на ВРСъд да бъде отменено изцяло и се постанови друго с уважаване изцяло исковата претенция от 2000 лв, законната лихва и разноски за двете съдебни инстанции.

С жалбата не се правят нови доказателствени искания. Приложено е за сведение решение на ВКС от 2015 г В срока за отговор на въззивната жалба такъв не е постъпил от страна на ответника- въззиваем.

Съд. състав приема ,че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с правен интерес на обжалване ,срещу акт от категорията на обжалваемите. Разгледана по същество жалбата е о с н о в а т е л н а.

Пред ВРСъд И.Б.И. с ЕГН ********** ***,със съдебен адресат адв.Р.Т. *** ,е предявил против В.Н.Ш. с ЕГН ********** *** иск за сумата от 2000лв,която бил дал в заем на ответника с падеж 18.10.2018 г, за която Ш. му подписал запис на заповед.

В срока по чл. 131 от ГПК адв. О.К. като проц. представител на Ш. , е оспорил иска, заявявайки ,че такъв договор за заем не бил сключван между страните по делото, но доколкото това е подписа на ответника бил подписал празен лист.

По делото са били представени писмени доказателства- епикризи за лечение на ответника и др. Разпитани били и двама свидетели Ц.Ц. от страна на ищеца и св. М.Х.- от страна на ответника.

С оглед доказателства ВРСъд е приел

, че иска е неоснователен и неоказан и като такъв е отхвърлен със законните последици.

Въззивният състав от фактическа страна приема следното: по делото е приложен запис на заповед,издаден на 18.10.2017 г. в гр.Враца,с който ответникът се е задължил да изплати сумата от 2 000 лв. на ищеца,на 18.10.2018 г. на посочен адрес в гр.Враца до 21ч. както и 4 бр. епикризи от Многопрофилна болница за активно лечение по неврология и психиатрия ”Св.Наум” гр.София, видно от които ответникът е постъпвал за лечение от 09. до 30.05.2017 г.,от 18.10. до 07.11.2017 г.,от 08. до 22.05.2018 г. и от 26.10. до 07.11.2018 г.,с водеща диагноза ”смесено личносно разстройство”.

Приложено е и експертно решение

№0251/030/23.03.2018 г. на НЕЛК по психични болести,с което на ответника е определена трайно намалена работоспособност в размер на 75% за срок от 3 г.,с водеща диагноза ”смесени и други разстройства на личността;

Към доказателствата е приобщен и договор за продажба на МПС от 2017 г.,с нот. заверка на подписите от нотариус с район на действие ВРС Е.С. на 26.10.2017 г. в 16.20 ч.,с който ответникът е продал на ищеца лек автомобил Мерцедес Б 180 ЦДИ за сумата от 200 лв както и дубликат на приходен касов ордер от 11.08.2017 г., видно от който ответникът е заплатил данъка на автомобила.

Разпитан е като св. Ц.Ц.- приятел на ищеца И.И. и на лицето Д.Т. ,която също в негово присъствие дали и двамата по 2000 лв на Ш., а той извадил подготвена запис на заповед, която дал като парите били за негово лечение, тъй като имал рак и умирал.

Св. М.Х. познавал Ш. от дете .На 18.10.2017 г. ответникът имал записан прием за постъпване/по негово желание/ в болницата ”Св.Наум” в гр. София .На тази дата твърди , че от 7.45 ч. до 14 ч. били заедно в клиниката.Докторката казала,че ответникът не е в тежко състояние и че ще го остави на дневен стационар - сутрин да отива и да стои по 2-3 часа и на следващия ден отново да идва.

На 22.10.2017 г вечерта ответникът се обадил от София на свидетеля Х. във гр.Враца, ,защото забравил някакви документи.На 23.10.2017 г около 10.30 ч. ищецът и лицето Д.Т. го докарали обратно в гр.София.

След 4-5 месеца,ответникът се бил стабилизирал,бил споделил,че бил измамен седна сума пари, с друга сума от продажба на колата, а на 23.10.2017 г всъщност бил отишъл да даде документите и ключовете на колата, като останал с впечатление,че подписва документ за 10 000 лв. цена на продажба на ЛА. Бил споделил още,че от Д.Т. му бил поднесен документ с надпис ”амбулаторен лист”.Тя го повдигнала леко,отдолу другите листове ги подписал без да знае какво има на тях.

Сега имало дело в Прокуратурата.Вече при следователя Ш. бил видял записа на заповед ,после и втори запис на заповед.

Свидетелят твърди ,че ответникът винаги бил имал достатъчно пари,даже давал на заем,не вземал в заем.Бил лекуван от 5-6 заболявания,но разходите били покривани от Здравната каса.Страдал по починалата си майка и изпадал в депресии.В такова състояние бил лесен за манипулиране.С ищеца се бил запознал чрез Д.Т. ,с която всъщност се бил запознал при нейната майка,която била адвокат.

С отговора е приложено и постановление на ВрОПрокуратура от 20.11.2018 г от което е видно, че по жалба на Ш. е имало отказ за образуване досъдебно производство, но отказа е отменен и няма данни дали са изпълнени указанията на ОП-Враца към РП-Враца и как е приключило досъдебното производство.

С оглед гореизложеното се налагат следните правни изводи:

1.От представения по делото запис на заповед е видно,че ответникът В.Ш. се е задължил да изплати на И.И. сумата от 2000 лв на 18.10.2018 г в гр.Враца на посочения адрес: *** до 21 ч./безусловно и без протест/.Според жалбоподателя каузалното отношение между издателя и поемателя на процесната ценна книга е като обезпечение на даден паричен заем в размер на 2000 лв. Ш. не отрича ,че това е неговия подпис върху записа на заповед и факта ,че лично е изписал трите си имена.

Не се доказват твърденията на Ш.

,че се е подписал на празен лист и не е знаел какво е написано после върху него.

2. От приложените епикризи по делото и решения на ТЕЛК е видно ,че ответника страда от заболяване"налудно разстройство" и е диагностициран с решение на ТЕЛК на 17.10.2017 със 71% НТР, а на 23.03.2018 г със 75% НТР.

Наистина има епикриза по делото от

МБАЛ по неврология и психиатрия "Св.Наум"-София, в която е посочено ,че Ш. е постъпил в болницата на 18.10.2017 г,т.е. деня на подписване записа на заповед, но без отразяване в колко часа? Видно е ,че през м. май 2017 и през 2018 г Ш. отново е бил на лечение няколко пъти в същата болница, от която са приложени епикризи по делото. От св. Ц. се установява ,че до 14 ч. със сигурност Ш. е бил на 18.10.2017 г в от МБАЛ по неврология и психиатрия "Св.Наум"-София,но за амбулаторно лечение т.е. за няколко часа на ден.С оглед на това ВОС не споделя тезата на решаващия районен съди, че Ш. *** през целия ден на 18.10.2018 и не е могъл да подпише процесната запис на заповед.

3. От показанията на св.Ц.- приятел на Ш. се констатира ,че той е бил с него в болницата в София на 18.10.2017 г от 7 45 до 14 ч,когато са го приели на лечение амбулаторно , но не и след това, което не доказва че целия ден ответника е бил в София.Свидетелят е приятел на Ш. от дете, а Св.М.Х. пък е бил свидетел как И. и лицето Д.Т. са му дали по 2000 лв, когато в офиса им казал, че е болен от рак и умира и показал буца на гърдите си под носената от него тениска. Св.Х. заявява ,че след като е взел парите , Ш. веднага им е дал и на двамата запис на заповед.

4. В КАЗУСА ИЩЕЦЪТ Н. Т. ДА ДОКАЖЕ САМО ,ЧЕ ЗАПИСА НА ЗАПОВЕД

Е РЕДОВЕН ОТ ВЪНШНА СТРАНА, А УСТАНОВЯВАНЕ НА КАУЗАЛНАТА ПРИЧИНА ЗА ИЗДАВАНЕТО

МУ Е САМО В СЛУЧАЙ, ЧЕ ОТВЕТНИКА Т. Н. Д. Т.Е. ЧЕ НЕ МУ Е БИЛ НУЖЕН

ЗАЕМ И НЕ Е ПОЛУЧИЛ ТАКЪВ.А Ш. твърди точно обратното, че не е получавал заем от И.И..

Ищецът въвежда още с ИМ каузалното правоотношение между него и ответника , че със записа на заповед се обезпечава дадения на Ш. паричен заем, поради което Ш. трябва да докаже твърдението си ,че издадения запис на заповед няма връзка с договор за за паричен заем,което не е направил по делото.

Записът на заповед по същността си е писмено обещание на длъжника, че ще заплати на кредитора си, служи като доказателство, че менителничното задължение съществува и е в обращаемост без да се сочат причините и основанията за това. С въвеждане на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличие на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, следва да се разкрие основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителният характер на ценната книга, като не бива да се смесва с обезпеченията на вземанията по смисъла на глава VII от ЗЗД.

Обезпечението /менителничният документ/ може да бъде издаден преди, едновременно или след възникване на обезпеченото задължение, поради което е без значение дали записа на заповед е бил издаден на 18 октомври 2018 г или преди 18.10.2018 или на друга дата.

Въз. състав се позовава и на практиката на ВКС, /Решение № 248 от 23.01.2015 г. по т. д. № 3437/2013 г., Т. К., І Т.О /според която недоказването от ищеца на сключено с ответника каузално правоотношение по договор за заем, посочен като причина за издаване на менителничния ефект, не съставлява основание за отхвърляне на иска при констатирана редовност на записа на заповед и независимо от предмета на защитата на ответника. В случая каузалното правоотношение е доказано от св. Ц. и не се опровергава от св.Х. и епикризата на МБАЛ "Св.Наум" ,че на 18.2017

Ш. е бил непрекъснато там, а не и в офиса на И. ***, където е подписал и дал на И. записа на заповед.

С оглед гореизложеното поради несъвпадение в изводите на въззивния съд и на първоинстанционния, решението на ВРС следва да бъде отменено , а предявения иск уважен със законните последици. При този изход ответникът дължи на жалбоподателя направените от него разноски за двете съдебни инстанции в размер на 910 лв. Внесената гаранция не се присъжда в разноски, тъй като се връща при поискване от вносителя след приключване на делото с влязло в законна сила решение.

Водим от горното съд. състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 253/22.03.2019 г по гр.д.№ 4794/18 г по описа на ВРС и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА В. Н.Ш. *** да заплати на И.Б.И. *** сумата от 2000 лв /две хиляди/, представляваща заем ,по запис на заповед от 18.10.2017 г , ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба /6.11.2018 г/ до окончателното изплащане на сумата както и сумата от 880 лв/осемстотин и осемдесет / разноски за двете съдебни инстанции.