Решение № 4152 от 30.06.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4152 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100501080 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20812/18.11.2024 г., постановено по гр.д. № 36844/2024 г. по описа на СРС, ГО, 33 състав, е признато за установено по предявения от В.

Б. К., ЕГН ********** срещу „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, установителен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143, ал. 2, т.

13 ЗЗПотр., че клаузата по т. 9 от Приложение № 1 към договор № 505954374/27.05.2021 г., предвиждаща едностранна промяна на МАТ от страна на мобилния оператор чрез индексиране със средногодишния индекс на потребителски цени за предходната година, само в случаите, че същият е равен или по-голям от 1 %, е нищожна като неравноправна клауза в потребителски договор. Със същото решение е отхвърлен предявеният от В. Б.

К., ЕГН ********** срещу „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, иск по чл.

124 ГПК за установяване недължимост на сумата от 311,35 лева, претендирана по три броя фактури, издадени на 28.03.2024 г. по договор № М6716826 поради нищожността на договор № 505954374/27.05.2021 г. С решението е признато за установено по отношение на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, че ищецът В. Б. К., ЕГН ********** не му дължи сумата от 311,35 лв., претендирана по три броя фактури, издадени на 28.03.2024 г. по договор № М6716826 като неустойка за едностранно прекратяване по вина на абоната на услуги договор за мобилни услуги № 505954374/27.05.2021 г.

1

Срещу решението в частта, в която предявените искове са уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „А1 България“ ЕАД, в която се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че е неверен изводът на съда, че клаузата за индексация в договора на абоната е нищожна на основание чл.143,ал.1 ЗЗП и на основание чл.143,ал.2,т.13 ЗЗП. Сочи се, че липсва анализ на приложимата практика на СЕС по въпроса за приложението на Директива 93/13ЕИО, като единствено е посочено, че увеличението на цената по договора е значително.

Твърди се, че увеличението е с 9,5 % /3/ лева не се явява значително, а клаузата за индексация била написана по разбираем начин и с ясен метод за изчисляване. Поддържа се, че клаузата за индексация е част от индивидуалния договор за потребителя, който е можел да възрази за нейното съдържание, респ. не следва да се изследва евентуална нейна неравнопоставеност. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че тъй като нямало клауза, предвиждаща намаляване на цената, клаузата била неравноправна. Твърди се, че при инфлационен индекс до 1% не се предвижда индексация на цените, тоест операторът приема за своя сметка увеличените вследствие на инфлацията цени. Отделно се сочи, че през последните 12 години в само 3 от тях е имало дефлация. Въззивникът оспорва изводът на първоинстанционния съд, че прилагането на клаузата за индексация представлява едностранно изменение на договора, поради което и искът за признаване недължимост на начислената неустойка е неоснователен. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, като бъдат присъдени и сторените разноски.

Въззиваемият В. Б. К. оспорва подадената въззивна жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано, поради което и моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решение е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 2

ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в решение в обжалваната част, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението в обжалваната част следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

По делото е представено Приложение № 1 към договор № 505954374/27.05.2021 г. с предмет на договора – предоставяне на ползването на домашен интернет с тарифен план „А1 Нет 50“. В т. 9 от посочения договор между страните е уговорено, че „А1 България“ ЕАД има право да променя МАТ веднъж годишно, но не по-рано от 3 месеца от датата на влизане в сила на договора по отношение на услугите в това приложение, като я индексира с обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година, ако същият е равен или по-голям от 1%, като индексирания МАТ е основа за извършване на индексация през следващата година. Посочено е, че информация за индексираната такса се включва в първата месечна фактура на абоната след извършване на индексирането.

Аналогична уговорка се съдържа и в чл. 8 от Приложение № 1 към договор № 505954374/13.05.2023 г. относно предоставяне на ползването на мобилен номер ***. Видно от представено като доказателство по делото копие от СМС съобщение от 21.02.2024 г. 10:54 ч., операторът „А1 България“ ЕАД е уведомил ищеца, че считано от 01.03.2024 г. ще индексира месечните такси с 9,5% – средногодишния индекс на потребителските цени на НСИ, като към съобщението е приложен и хиперлинк с повече информация за индексирането.

Спорно пред въззивната инстанция е дали клаузата по т. 9 от Приложение № 1 е неравноправна и като такава нищожна. Съгласно константна практика на ВКС, обективирана в решение № 77/22.04.2015 г. по гр. дело № 4452/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 424/02.12.2015 г. по гр. дело № 1899/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 51/04.04.2016 г. по т. дело № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/13.09.2016 г. по т. дело № 240/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 205/07.11.2016 г. по т. дело № 154/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 165/02.12.2016 г. по т. дело № 1777/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 201/02.03.2017 г. по т. д. № 2780/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, договорна клауза е неравноправна при наличието на следните предпоставки: 1 клаузата да не е индивидуално уговорена; 2 да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3 да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4 да е сключена във вреда на потребителя. Прието е, че основният критерий за приложимост на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП е изменението на цената да се 3 дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/ или от държавния регулатор. Само тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията, макар и едностранно, не зависи пряко от неговата воля.

По делото липсват доказателства за индивидуално договаряне условията на договора извън конкретните за случая /вид на поисканата услуга, адрес на доставка на услугата/, поради което и същият се явява типов. Характерното за този вид договори е, че отнапред са предвидени отделните клаузи от една от страните по него, а индивидуално се уговаря единствено същественото съдържание на договора, за да може той да породи правно действие.

Останалите типови клаузи, влизат в сила за страните и регулират отношения между тях като общи условия.

Според чл. 143, ал. 1 ЗЗП не отговаря на изискването за добросъвестност клауза която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Клауза, при която е предвидено единствено възможност за нарастване на цената на финансовата услуга, без да включва възможността за намаляване на същата, би могла да доведе до значително неравновесие между правата на потребителя и тези на търговеца. При силни инфлационни процеси индекса на потребителските цени би могъл да нарасне значително, с което да се увеличи значително и цената на услугата по сключения договор за мобилни услуги и дължимата от потребителя МАТ. Ако тази цена бъде запазена при последващо намаляване на цените, то това би довело до несправедливо обогатяване на търговеца за сметка на потребителя /решение № 95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 236 от 20.12.2016 г. по т. д. № 3082/2015 г. на ВКС, ТК, решение № 236 от 20.12.2016 г. по т. д. № 3082/2015 г. на ВКС, ТК и др./ Ето защо и доколкото оспорената клауза предвижда единствено възможност за индексира чрез увеличение с обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година, но не и намаление, то клаузата е сключена в нарушение на принципа за добросъвестност. Ирелевантно за спора е обстоятелството, че през повечето години НСИ отчита инфлация, а не дефлация – действителността на клаузата се преценява към момента на сключването и е без значение какво впоследствие ще е изменението на факторите, които обуславят евентуално изменение на договорната цена.

Въззивният съд намира, че клаузата създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията на страните във вреда на потребителя предвид възможността потребителят да бъде задължен да заплаща необосновано висока цена за договорената услуга през продължителен период от време. По изложените съображения и предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗПотр се явява основателен.

4

Основателен е и искът по чл.124,ал.1 ГПК за недължимост на сумата предвид факта, че потребителят е подал на 27.02.2024 г. възражение до „А1 България“ ЕАД, в което дружеството е поканено да възстанови първоначалното съдържание на договора и да не прилага неравноправната клауза. След отказа на оператора да прекрати противоправното неизпълнение на договора, за ищеца е възникнало потестативното право да развали на основание чл.87,ал.1 ЗЗД облигационното правоотношение поради неизпълнение от страна на ответника, което е и направено. Договорът е развален по вина единствени на доставчика на услугата, поради което и същият няма право да получи претендираната неустойка.

По разноските:

С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдените сторените разноски. В полза на процесуалния представител на възззиваемия, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 400 лв. на основание чл.38 ЗА вр. чл.78,ал.1 ГПК.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20812/18.11.2024 г., постановено по гр.д.

№ 36844/2024 г. по описа на СРС, ГО, 33 състав в частта, в която е признато за установено по предявения от В. Б. К., ЕГН ********** срещу „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, установителен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 146, ал.

1, вр. с чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗП, че клаузата по т. 9 от Приложение № 1 към договор № 505954374/27.05.2021 г., предвиждаща едностранна промяна на МАТ от страна на мобилния оператор чрез индексиране със средногодишния индекс на потребителски цени за предходната година, само в случаите, че същият е равен или по-голям от 1 %, е нищожна като неравноправна клауза в потребителски договор, както и в частта,в която е признато за установено по отношение на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, че ищецът В. Б. К., ЕГН ********** не дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, сумата от 311,35 лв., претендирана по три броя фактури, издадени на 28.03.2024 г. по договор № М6716826 като неустойка за едностранно прекратяване по вина на абоната на услуги договор за мобилни услуги № 505954374/27.05.2021 г.