Определение № 55 от 03.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 55 гр. Пловдив, 03.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20265000500049 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№5599/22.12.2025г. от Ф. Г. К., чрез пълномощника адв.И. М-Б, против Определение №551 от 10.12.2025г., постановено по ч.гр.дело №93/2025г. по описа на Окръжен съд-Смолян, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молбата му за обезсилване на изпълнителен лист №11/27.02.2025г., издаден въз основа на Разпореждане №107/27.02.2025г. по същото дело и/или да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на посоченото разпореждане и издадения въз основа на него изпълнителен лист, като се имплементира точното постановяване и разпореждане на испанския съд, а именно: Ф. Г. К. следва да плаща издръжка за децата Л и М 30% от нетния му месечен доход до достигане на финансовата им самостоятелност, дължим преди първите пет дни на всеки месец и плащане на извънредните разходи с 50% при условие, че има предварително споразумение относно същите или декларативен съдебен акт за тяхната относимост в случай на несъгласие между двамата родители. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното определение, според които молбата не е за допълване или 1 изменение на разпореждането за издаване на изпълнителен лист в частта му за разноските по смисъла на чл.248,ал.1 от ГПК, а за отстраняване на допусната в него и издадения въз основа на същото изпълнителен титул очевидна фактическа грешка, твърдението за каквато, изхождащо от заинтересована страна, прави молбата процесуално допустима, тъй като подаването й, съгласно чл.247 от ГПК, не е обвързано със срок. Изложени са и съображения по същество относно наличието на твърдяната очевидна фактическа грешка.

Претендира се за отмяна на определението, както и за обезсилване на издадения изпълнителен лист и за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в разпореждането за издаването му и в самия него.

Ответникът по частната жалба И. К. К. е подала чрез пълномощника адв.Л Г.а писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност, според които жалбоподателят не е обжалвал разпореждането за издаване на изпълнителен лист, поради което е недопустимо искането му за обезсилване на същия, и не е налице твърдяната от него очевидна фактическа грешка. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да се остави в сила.

Частната жалба е подадена в указания от съда по-дълъг по смисъла на чл.62,ал.3 от ГПК като двуседмичен срок по чл.275,ал.1 от ГПК от легитимирано лице – молителя и касае подлежащо на обжалване, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие на производството по подадената молба характер, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира и за основателна по следните съображения:

По молба вх.№119419/01.11.2024г. от И. К. К. за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение №69/02.06.2021г. на Първоинстанционен и инструкционен съд №3 на Х., К. И., за присъдените с него задължения за издръжка на непълнолетните деца Л. Ф. К. и М. Ф. К., по реда на чл.627б във връзка с чл.406,ал.1 във връзка с чл.404,т.2 от ГПК във връзка с Регламент /ЕО/ №4/2009г. от 18.12.2008г., е постановено Разпореждане №107 от 27.02.2025г. за издаване на изпълнителен лист въз основа на това решение, с което Ф. Г. К. е осъден да заплаща издръжка на 2 децата си в размер на 30% от нетния му месечен доход до достигане на финансовата им самостоятелност, дължими преди първите пет дни на всеки месец, както и да заплаща до 50% от извънредните разходи на децата. Въз основа на разпореждането е издаден изпълнителен лист №11/27.02.2025г.

Разпореждането е връчено на ответника Ф. К. на 12.05.2025г. С молба вх.

№4903/17.11.2025г., подадена чрез куриер на 15.11.2025г., той е изложил обстоятелства за наличие на несъответствие между действителния диспозитив на изпълняемото решение на испанския съд и разпореждането за издаване на изпълнителен лист и издадения такъв въз основа на него досежно участието му с 50% в извънредните разноски за децата, което, съгласно решението, да е „при условие, че има предварително споразумение относно същите или декларативен съдебен акт за тяхната относимост в случай на несъгласие между двамата родители“. С оглед на подробно развитите в тази насока съображения е формулирал петитум за обезсилване на издадения изпълнителен лист и/или за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в разпореждането за издаването му и в самия него като се възпроизведе посоченото точно съдържание на съдебното решение. С отговора на молбата ответникът по нея И. К. е изложила доводи за неоснователност на искането за обезсилване на изпълнителния лист, тъй като такова може да бъде постановено при отмяна на разпореждането за издаването му в рамките на инстанционния контрол за законосъобразност, но ответникът не е обжалвал същото в преклузивния срок, както и при нищожност на разпореждането, каквато в случая не е налице. Изложила е и доводи за неоснователност на искането за поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителния лист, тъй като соченият от молителя текст на съдебното решение не касае условие за възникване на задължението за извънредните разходи, чийто размер се изчислява от съдебния изпълнител, а начина за неговото прилагане при наличен спор, който не изменя обема на задължението, а само урежда механизма за разрешаване на несъгласия, като в случая при постановяване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист съдът е преценил, че вземането е изпълнимо със способите на българския закон. В обобщение счита, че издаденият изпълнителен лист възпроизвежда точно и коректно подлежащата на изпълнение част от диспозитива на решението на испанския съд, а с молбата си ответникът цели да се освободи частично от задълженията си. С обжалваното определение съдът е приел, че 3 обезсилване на изпълнителен лист е допустимо при отмяна на разпореждането за издаване на такъв при обжалването му, каквото от ответника в преклузивния двуседмичен срок по чл.407,ал.1 от ГПК от връчване на поканата за доброволно изпълнение на 13.08.2025г. относно извънредните разходи не е предприето, както и при нищожност на същото, каквато не е налице, а искането за поправка на очевидна фактическа грешка е недопустимо, тъй като в издадения изпълнителен лист е възпроизведен диспозитива на решението на испанския съд без механизма за определяне на размера на извънредните разходи за децата, но на корекция в диспозитив на постановен съдебен акт подлежат само допуснати очевидни технически грешки, каквито са несъответствия на имената, ЕГН или адресите на лицата, размера на вземането и/или валутата, в която се дължи и пр., като в случая не е налице такава по смисъла на чл.247,ал.1 от ГПК, а се иска допълване на диспозитива на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, като се посочи механизма /начина/ на определяне на размера на извънредните разходи на децата, възможността за каквото да е преклудирана с изтичане на законоустановения едномесечен срок по чл.248,ал.1 от ГПК от постановяване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист.

Настоящата инстанция намира подадената от ответника молба да не е за допълване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист по смисъла на чл.248,ал.1 от ГПК и като такава да е недопустима поради просрочие, както неправилно е приел окръжният съд. Цитираната разпоредба касае допълване или изменение на съдебния акт в частта му за разноските, обстоятелства и петитум относно каквито разноски по производството в молбата на ответника липсват. Не се касае и за молба за допълване по чл.250,ал.1 от ГПК, за да се приеме за просрочена. Такава хипотеза е налице, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане, с разглеждането на което е бил сезиран. В случая искането е било за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение на испанския съд за издръжката на децата – месечната и за извънредни разходи. С разпореждането съдът се е произнесъл по цялото искане – и за месечната издръжка на децата и за извънредните разходи. Наведените от ответника обстоятелства за несъответствие между диспозитива на съдебното решение на испанския съд и разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на него, което счита, че трябва дословно да възпроизвежда същия относно извънредните разходи за 4 издръжката на децата, сочат на твърдения именно за допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 от ГПК в диспозитива на разпореждането, на каквато същият се позовава. Макар и непрецизно формулиран, заявеният петитум също е за поправка на сочената от молителя очевидна фактическа грешка в разпореждането за издаване на изпълнителен лист, допускането на каквато поправка има за последица обезсилване на първоначално издадения изпълнителен лист и издаване на нов въз основа на поправеното разпореждане, доколкото с поправката се премахва несъответствието между действителната воля на съда и нейния външен израз, възпроизведен в изпълнителния титул, при което формулираното в случая изрично искане за обезсилване на изпълнителния лист няма самостоятелен характер, а е последица от допускане на исканата поправка. Допустимостта на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебния акт, както резонно се поддържа в частната жалба, е обусловена от подаването й от процесуално легитимирано лице и от съдържащото се в нея твърдение за допусната очевидна фактическа грешка, за чието поправяне се претендира, които предпоставки в случая са налице. Подаването на молбата по чл.247 от ГПК не е обвързано с преклузивен срок за страната, като съдът може и служебно по своя инициатива да поправи допуснатите в постановения от него съдебен акт очевидни фактически грешки. При това положение подадената молба е допустима, а дали действително е налице твърдяната с нея очевидна фактическа грешка в диспозитива на разпореждането за издаване на изпълнителен лист или не е въпрос по същество. Обсъденото обосновава извода за неправилност на обжалваното определение, с което молбата е оставена без разглеждане като недопустима.

Във връзка с искането на частния жалбоподател за отмяна на обжалваното определение и допускане на исканата поправка с обезсилване на издадения изпълнителен лист и издаване на нов с поправеното съдържание, следва да се има предвид, че поставеният за разрешаване пред настоящата инстанция с частната жалба въпрос е единствено по отношение на допустимостта на подадената молба по чл.247 от ГПК, но не и по нейната основателност, по отношение на която компетентен да се произнесе е сезираният с молбата първоинстанционен съд, на който за целта делото следва да се върне след отмяна на обжалваното определение, с което молбата е оставена без разглеждане като недопустима, като неправилно.

5

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №551 от 10.12.2025г., постановено по ч.гр.дело №93/2025г. по описа на Окръжен съд-Смолян, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молбата на ответника Ф. Г. К. за обезсилване на изпълнителен лист №11/27.02.2025г., издаден въз основа на Разпореждане №107/27.02.2025г. по същото дело, и/или да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на разпореждане №107/27.02.2025г. и издадения въз основа на него изпълнителен лист №11/27.02.2025г., като се имплементира точното постановяване и разпореждане на испанския съд, а именно: Ф. Г. К. следва да плаща издръжка за децата Л и М 30% от нетния му месечен доход до достигане на финансовата им самостоятелност, дължим преди първите пет дни на всеки месец, и плащане на извънредните разходи с 50% при условие, че има предварително споразумение относно същите или декларативен съдебен акт за тяхната относимост в случай на несъгласие между двамата родители.