Решение № 6273 от 20.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6273 гр. София, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100506175 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД срещу решение № 2002305/10.03.2022г., постановено по гр. дело № 19234/2021г., в частта за уважаване на иска с правно основание чл. 411 КЗ за разликата над сумата 10238. 25 лв. до пълния присъден размер от 20476.49 лв. и за уважаване на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 79. 63 лв. до пълния присъден размер от 159. 26 лв.

Жалбоподателят поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено при допуснати процесуални нарушения. Твърди, по делото не са налице доказателства, че пътният инцидент е настъпил изцяло по вина на застрахованото от въззивника МПС.

Поддържа, че във връзка с наведеното възражение за съпричиняване, първоинстанционният съд е следвало да отчете, че част от причините за настъпване на произшествието, са неправомерните действия на водача на авариралия автомобил „Форд Транзит“ - непоставяне на обезопасителен триъгълник, незадействани аварийни светлини. Сочи, че са били налице и 1 неблагоприятни условия (заслепяване от силна слънчева светлина), които поставили водача на л.а.„Мазда 121“ в невъзможност да реагира адекватно. С оглед изложеното поддържа, че е налице съпричиняване в размер на 50% принос за всеки водач, поради което е изплатил половината от присъдените от СРС суми /главница и лихва/, след постановяване на обжалваното решение, като не следва да отговаря над тези размери. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната осъдителна част и да отхвърли исковете за половината от присъдените размери. Претендира сторените по делото разноски.

Въззиваемият – ищец Застрахователно еднолично акционерно дружество "Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД оспорва жалбата в депозиран писмен отговор и моли съда да потвърди решението в обжалваната част, с присъждане на разноски.

Решението на СРС в частта, с която исковете са уважени до размера на сумата 10238. 25 лв. досежно главницата и до размера на сумата 79. 63 лв. досежно лихвата за забава, е влязло в сила, като необжалвано.

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната му част.

При преценка правилността на първоинстанционното решение в обжалваната му част, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:

Производството по гр. дело № 19234/2021 г. на СРС, 72 с-в е образувано по предявени от Застрахователно еднолично акционерно дружество "Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД против Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 07.06.2018г., около 19:00 часа, на път II-86, км 115+700, в участъка до с. Трън, е настъпило пътнотранспортно произшествие.

Водачът на лек автомобил „Мазда 121“ – С.А.К., е управлявал автомобила с 2 несъобразена скорост, въпреки наличието на знак „В26“, като по време на движение е бил заслепен от слънцето, но въпреки това не е намалил скоростта и не е задействал спирачната система. Вследствие на тези действия, л.а.

„Мазда“-та реализирал ПТП със спрелия пред него микробус „Форд Транзит Кустом“ с рег. № ****, който е бил паркиран с повреда на предна дясна гума — частично на тротоара, а останалите колела на платното. От удара микробусът се блъснал в спрелия пред него лек автомобил „Ауди“ с рег. № ****. От настъпилия инцидент по „Форд Транзит Кустом“ били повредени: задна лява и дясна врата, багажник, деформирана рама, облицовка на задна броня, редица греди, части от шасито, задни вътрешни елементи и други компоненти. Към датата на процесния инцидент, за микробус „Ауди“ с рег. № **** била сключена имуществена застраховка „Каско Стандарт с ищцовото дружество, с лимит от 31 500 лв. при допълнителни покрития „Помощ на пътя“ и „Официален сервиз“. Ремонтът и възстановяването на микробуса били възложени на „Мото Пфое“ ЕООД, като сумата за възстановяване (части и труд) надвишава 70% от застрахователната стойност, т.е. налице била хипотезата на тотална щета. След оглед и изготвяне на протоколи и експертни оценки, ищцовото дружество изплатило на 12.01.2021г. по банков път сумата от 21 814,92 лв. на собственика на микробуса като застрахователно обезщетение. Към момента на ПТП ,отговорността на водача на л.а. „Мазда“ била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника – „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД. Ищецът изпратил на 05.02.2021г. до ответника регресна покана, като наред с изплатеното застрахователно обезщетение претендирал и 25 лв. ликвидационни разноски.

На 09.02.2021г. ищецът бил уведомен от ответника, че отказва изплащане на претендираната сума. По изложените съображения, ищецът е претендирал ответното дружество да му заплати: сумата от 20 476,49 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад Каско Стандарт" във връзка с щета N9 470417181838170, в това число ликвидационни разноски по обработка на претенцията, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и сумата от 159,26 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 09.03.2021 г. до 05.04.2021г.

В отговора на исковата молба ответникът е признал налчието на 3 застрахователно правоотношение със собственика на МПС „Мазда 121“ по полица № BG/30/117001818504, валидна към датата на процесното ПТП.

Оспорен е механизма на произшествието, както и вината на водача С.А.К..

Изложени са възражения, че ПТП не се е реализирало по начина, описан в исковата молба, както и че вредите по МПС „Форд“ не са резултат от процесния инцидент. Оспорена е достоверността на представения Констативен протокол за ПТП. Изложени са твърдения, че водачът на МПС „Форд“ – С.С.Щ., е съпричинил вредоносния резултат, като се е движел с несъобразена скорост, в нарушение на чл. 21 ЗДвП, както и че заплатените от ищеца суми не са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, евентуално – че е прекомерно завишено и не съответства на средните пазарни цени за ремонт или възмездяване на МПС.

С оглед влязлата в сила част на решението за уважаване на исковете, спорен във въззивното производство е само въпросът за размера на обезщетението по чл. 411 КЗ, респ. основателността на възражението за съпричиняване.

За да уважи изцяло иска за главницата, СРС е приел по отношение на механизма на ПТП, че водачът на МПС „Мазда 121“ С.К. е нарушил задълженията си по ЗДвП – чл. 20, ал. 1 и чл. 77 ЗДвП, изискващи водачът да контролира непрекъснато ППС, което управлява, при заслепяване да намали скоростта и при необходимост да спре, в резулат на което по непредпазливост е причинил вредоносния резултат. Приел е за недоказано възражението за съпричиняване, отчитайки, че микробусът е бил в покой поради авария и не е било налице нарушение на чл. 21 ЗДвП. Първоинстанционният съд е приел, че всички щети са резултат от процесното ПТП и са в причинна връзка с деянието.

С влязла в сила присъда по ВНОХД 601/2019 г. на Апелативен съд гр.

Пловдив е изменена присъда № 7/03.10.2019 г. по НОХД № 59/2019 г. на ОС гр. Смолян в частта за наложеното наказание и потвърдена в останалата част.

Със същата С.А.К. е признат за виновен в това, че на 07.06.2018г. около 19:00 часа, в с. Търън, общ. Смолян, на път II 86 от РПМ, км 115+700, с посока на движение към гр. Смолян, като водач на МПС, при управление на товарен автомобил марка/модел „Мазда 121“, peг. № ****, е нарушил правилата за движение по пътищата - разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по 4 пътищата - не е контролирал непрекъснато управлявания от него товарен автомобил марка „Мазда 121“ и чл. 77 от Закона за движение по пътищата, като въпреки заслепяването му от насрещното слънцестоене, не е намалил скоростта на движение, продължил да се движи с 50 км. в час и въпреки възникналата необходимост да спре, поради наличието на пешеходец и аварирал автомобил на пътя, не е спрял, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на А.В.Б. – престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, предл.І във вр. с чл.342, ал.1, предл. ІІІ-то от НК във вр. чл.373, ал.2 от НПК. В мотивната част по отношение на процесния инцидент е прието, че ограничението на скоростта от 40 км./ч. било въведено с пътен знак - В26.

Въпреки липсата на видимост пред себе си поради заслепяване от насрещни слънчеви лъчи, С.К. продължил да управлява автомобила „Мазда“ в дясната за него лента със скорост около 50 км./ч. и след около 7 сек., считано от момента на заслепяването, същият достигнал до спрения върху пътното платно аварирал микробус „Форд“. Без да предприема маневра за заобикаляне на спрелия автомобил и намиращите се на пътя пешеходци, както и без да предприема задействане на спирачната система за екстремно спиране, продължил движение направо, при което челно с предната дясна част на автомобила блъснал намиращият се зад микробуса А.Б. и го притиснал към задната част на спрения микробус „Форд“. В резултат на удара челно отзад на микробуса „Форд “ изместил, като бил придвижен напред и диагонално в дясно, при което външната страна на отворената предна дясна врата на микробуса, през която свидетелят Щерев търсел светлоотразителен триъгълник под предните седалки, опряла в задната лява част на паркирания от дясната му страна л.а. „Ауди“. Докато микробусът се премествал напред и надясно, поради удара от връхлитащия го отзад л.т.а. “Мазда“, предната дясна врата на същия се триела в лявата страна на паркирания автомобил „Ауди“, при което били причинени деформации и ожулвания на боята на задна броя, заден ляв калник и задна лява врата на последния. Прието е за установено, че микробус „Форд“ не е бил с включени аварийни светлини, не бил поставен и светлоотразителен триъгълник. В мотивите на наказателната присъда също се сочи, че минути преди процесното произшествие в същата пътна ситуация е била разпитана в наказателното производство свидетелка, в това число и насрещно слънцестоене, но същата е отчела аварирал автомобил и преодоляла препятствието по пътя. Съгласно мотивите на наказателния съд, водачът К. е 5 имал технческа възможност да избегне съприкосновение със спрелия автомобил, включително и с превишената скорост от 50 км/ч, с която се е движил. В мотивите на наказателната присъда също се сочи, че съгласно отразените в обвинителния акт факти, от които наказателният съд е бил обвързан, тъй като проиводството е проведено по реда на чл. 371, т. 2 НПК – след признание на фактите от подсъдимия, липсата на светлоотразителен триъгълник /който е бил в процес на поставяне/ и липсата на включени аварийни светлини, не се е отразило на видимостта на авариралиня автомобил.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.Щ.. Свидетелят сочи, че помни да е участвал в пътен инцидент през 2018г., не помни точната дата. Били спрели товарен автомобил „Форд“ поради болт в една от гумите на автомобила. Свидетелят бил заедно със своя баща и негов приятел А.Б.. Преди настъпване на инцидента, микробусът не бил означен със светлоотразителен триъгълник – свидетелят бил в процес на търсенето му под предна лява седалка. В това време чул трясък. Бусът се преместил напред и се блъснал в паркиран в съседство автомобил. Не е имало спирачен път на товарния автомобил „Мазда“ преди настъпване на инцидента. Свидетелят помни, че вратата на микробуса била смачкана..