Решение № 48 от 22.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. София, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20231001000522 по описа за 2023 година

С решение № 536 от 21.04.2023г., постановено по т.д.№ 1281/2021г. по описа на СГС е отхвърлен предявеният от „Дженерали застраховане“ АД против „Виков Ем Джи Ай“ , дружество регистрирано и действащо съгласно законите на Чехия иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, вр.чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД. за заплащане на сумата от 47265лв., представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение от 43 333,40лв. изплатено по договора за имуществена застраховка № 110415001846/04.11.2015г., сключен между „Дженерали застраховане“ АД, „Евроинс“ АД като съзастрахователи и „Кунино енерджи“ АД като застрахован от настъпили имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, в резултат от застрахователно събитие- настъпила повреда на машина на 12.02.2016г., довела до прекъсване на дейност в периода 22.02.2016г.-24.04.2016г. и за сторени ликвидационни разноски по щетата в размер на 3931,20лв.

Недоволно от така постановеното решение е останало „Дженерали застраховане“ АД и в законоустановения срок е подало въззивна жалба против същото. Моли се първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен и вместо него да бъде постановен друг, с която предявеният иск да бъде уважен. Счита първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно. Изложени са доводи за необоснованост на атакувания съдебен акт. Въззивникът счита, че необходимостта от намаляване на капацитета на турбината било безспорно установено от заключението на вещото лице, което пък било базирано на представените по делото и неоспорени от ответника документи.

1

Правят се и оплаквания за допуснато процесуално нарушение във връзка с доклада по делото като се поддържа, че изготвеният доклад е бил в съответствие с изложеното в исковата молба и в същия освен договорното неизпълнение било посочено и неоправданото забавяне на ремонта, което допринесло за допълнително увеличаване на загубите. Едва с постановеното по делото съдебно решение първоинстанционния съд ограничил основанието на исковете, свеждайки го неточно изпълнение на договорно задължение на ответника за гаранционно отремонтиране на увредения лагер. Жалбоподателят счита, че това е самостоятелно основание за отмяна на решението.

Въззиваемата страна е подала отговорна жалбата, с който я оспорва. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

Страните претендират разноски.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл.410 ,ал.1,т.1 от КЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Дженерали застраховане“ АД излага твърдения, че в качеството си на съзастраховател по застрахователна полица № 110415001846 от 04.11.2015г. и Анекс №1 към същата е заплатил застрахователно обезщетение на застрахованото дружество „Кунино енерджи“ АД в размер на 47265 лв. за настъпило застрахователно събитие по риска „Прекъсване на дейността, авария на машини“. Обезщетението касаело загуби от дейността на застрахованото дружество, произлезли в следствие на авария, настъпила на 12.02.2016г. на лагер № 23138CCW от изходящ вал, чест от редуктора на Хидротурбина 1, спрямо който лагер през 2015г. е бил извършен ремонт в завод Виков. За този ремонт в последствие било установено, че не е осъществен по правилния проект и установените стандарти.

Поради аварията, по инструкции на производителя, мощността на турбината била намалена с 20%. Ответното дружество ремонтирало авариралия лагер съобразно гаранционните условия, които предоставило на „Кунино енерджи“ АД с договорна оферта № NAB /15.05.2015г. Уведомлението до ответното дружество било изпратено на 22.02.2016г., а ремонтът бил извършен в периода от 18.04.2016г. до 22.04.2016г.

Ищецът твърди, че за времето от изпращане на уведомлението до ответника22.02.2018г. до приключване на ремонта от страна на застрахования са генерирани загуби в размер на 148 757лв. По образуваната застрахователна преписка във връзка с подаденото от „Кунино енерджи“ АД уведомление от 22.02.2016г. бил назначен авариен комисар, който определили щетите на 72 223 лв. след приспадане на предвиденото самоучастие от страна на застрахования. Ищецът заплатил обезщетение в размер на исковата сума, което представлявало 60% от дължимото обезщетение съгласно размера на отговорността на дружеството, предвиден в застрахователния договор. Направени били и 39131,20лв. разноски във връзка с определяне на застрахователното обезщетение.

Ищецът счита, че понесените от застрахования загуби са в следствие на забава във връзка с извършване на дължимия от ответника ремонт. Тя станала единствена причина за 2 обезщетената от ищеца загуба. От изложението става ясно, че ищцовото дружество смята, че ремонтираният лагер е доставен от ответника на застрахованото дружество.

С молба от 28.07.2021г , в изпълнение на дадените от съда указания, ищецът е уточнил, че вредите са настъпили в следствие на недоброкачествен ремонт, извършен от служителите на ответника през 2015г., който станал причина за настъпилата през м.02.2016г. авария на хидротурбината, в резултат на която застрахованото дружество е претърпяло обезщетените от ищеца вреди. Същите се изразявали се в загуба на приход от продажба на ел. енергия. Като правно основание на иска е посочен чл.49 от ЗЗД, а при условията на евентуалност - неизпълнението на договорно задължение на ответника да извърши ремонт, произтекло от договорна оферта № NAB /15.05.2015г.

С молба от 29.03.2022г. отново са изложени твърдения, че вредите са причинени от недоброкачествено извършен ремонт през месец май 2015г. като тези действия, според ищеца, представлявали непозволено увреждане и отговорността на ответното дружество следвало да бъде ангажирана на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ , вр.чл.49 от ЗЗД.

Моли се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца посочената по-горе сума, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С подадения отговор на исковата молба ответното дружество на първо място е направило възражение за липса на международна компетентност на българския съд ,а на следващо, е оспорило предявения иск.

Въпросът за международната компетентност на българския съд е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, а и не се повдига във въззивната жалба, поради което настоящият състав счита, че направените в тази връзка възражения не следва да се обсъждат.

По отношение на основателността на иска се посочва, че изложените в исковата молба твърдения, че валът подлежащ на ремонт е доставен от ответника не отговарят на истината.

Същият бил доставен от друго дружество, а ответникът само осъществил ремонт съгласно оферта № NAB /15.05.2015г. като стоката била ремонтирана в Чешката република.

Отговорността за доставка на стока без недостатъци била на доставчика на същата, а ответникът не бил доставчик. Фактът на спиране на МВЕЦ „Кунино“ не се дължал на дейността на ответника, а на това, че доставчикът Mavel a.s. доставил стока с недостатъци и поради това ответникът не можел да бъде държан отговорен за недостатъците на турбината. Не съществувала причинно-следствена връзка между извършените работи и прекъсването на работата на МВЕЦ. Ищецът не доказвал, че ответното дружество е нарушило някое от задълженията си. Липсвало каквото и да било основание – договорно или не за носене на отговорност от страна на ответника за заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение. Изрично е оспорено наличието на предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника.

Предвид на тези възражения, съдът намира за необходимо да отбележи, че ответникът не оспорва настъпването на застрахователно събитие, а твърди, че същото не е в причинна 3 връзка с негови действия или бездействия. Заявеното в с.з.,проведено на 10.04.2023г. оспорване на наличието на валиден застрахователен договор между ищеца и „Кунино енерджи“АД, настъпването на застрахователното събитие и че същото не представлява покрит риск съгласно сключената застраховка е преклудирано и не може да бъде зачетено.

Направено е възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност.

Давностният срок следвало да бъде преценен съгласно законодателството на Чешката република.

С допълнителната искова молба направените от ответника възражения. ищецът поддържа претенцията си и оспорва

С отговора на допълнителната искова молба ответникът е изразил становище за нередовност на исковата молба и е поискал същата да бъде оставена без движение като на ищеца да бъдат дадени указания за конкретизиране на иска. Отново се оспорва да са налице предпоставките на чл.49 или 50 от ЗЗД. Освен това се твърди, че вредите са настъпили или по вина на доставчика на ремонтираната на дружеството хидротурбина, или по изключителна вина на пострадалия.

Поддържа също, че между него и „Кунино енерджи“ АД е възникнало облигационно отношение по договор за изработка и то изключвало деликтната отговорност. Ищецът не бил страна по това облигационно правоотношение и поради това предявеният от него иск бил недопустим и неоснователен.

На следващо място се изтъква, че от съдържанието на договора било видно, че ответникът е поел ангажимент за гаранция спрямо „Кунино енерджи“ АД, която била със срок от 12 месеца. Тази гаранционна отговорност била ангажирана като след настъпване на аварията дружеството е извършило ремонт и по този факт страните не спорели. Дори да се приемело, че има други дефекти, то отговорността за подобни такива можела да бъде ангажирана само от „Кунино енерджи“ АД, а не от ищеца и то в гаранционния срок, който бил изтекъл.

С обжалваното решение е прието, че безспорно ищцовото дружество е страна по застрахователен договор за имуществена застраховка, в която като покрит риск е била включена авария на машини, в т.ч. хидротурбини и че в съставения опис на застрахованото имущество са включени хидротурбини 1 и 2. Прието е също, че в срока на застраховката е настъпила авария на лагер на Хидротурбина 1 като застрахователят е приел, че тази авария представлява покрит застрахователен риск е заплатил обезщетение в размер на исковата сума.

Счетено е обаче, че не е доказано настъпването на задължение на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение, тъй като нямало данни намаляването на капацитета на турбината да е направено по инструкция на производителя или по техническа необходимост, свързана с аварията. Поради това не била доказана и причинната връзка между претърпените вреди и настъпилата авария и реализирането на покрит застрахователен риск.

4

От друга страна е прието, че са доказани настъпили имуществени вреди за застрахования вследствие на станалата авария. Счетено е обаче, че не е доказано виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника по сключения между него и „Кунино енерджи“ АД договор. Съдът е приел, че ответникът е изпълнил задължението си да отремонтира вещта, предмет на договора в гаранционния срок за своя сметка и това изпълнение е било в разумен срок. Нямало забава от страна на изпълнителя по договора, тъй като нямало уговорен падеж на задължението за извършване на гаранционен ремонт, а предвид обстоятелствата – че гаранционната отговорност е поета от лице, чието постоянно местопребиваване е в друга държава, че ремонтът може да се извърши само от тясно профилирани специалисти, че същият е следвало да бъде извършен на място и за него е следвало да бъдат произведени специални части и елементи не можело да се заключи, че ремонтът е надхвърлил приемливите и обичайни в сходни хипотези срокове.

Предвид на тези съображения е счетено, че не са налице предпоставките за реализиране на регресната отговорност на ответника спрямо ищеца и предявеният иск е отхвърлен.