Решение № 5241 от 27.12.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 11790/2024
- Вид
- Решение № 5241
- Подписан
- 27.12.2024
- Състав
- Павел Тодоров Павлов
Цитирани разпоредби
- чл.187, ал.1, т.10 · Кодекс на труда
- чл.188, т.3 · Кодекс на труда
- чл.189 · Кодекс на труда
- чл.190, ал.1, т.7 · Кодекс на труда
- чл.193 · Кодекс на труда
- чл.193, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.193, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.194, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.195, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.330, ал.2, т.6 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 и т.2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 и т.2 · Кодекс на труда
- чл.357, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 5241 гр. Пловдив, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330111790 по описа за 2024 година
Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.357, ал.1, чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Ищецът А. А. Д. от гр. ****, моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконни и като такива да отмени Заповед № *** г. И Заповед № **** г., и двете на *** на ответното дружество, и да го възстанови на заеманата преди *** длъжност, по изложените в исковата молба съображения.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Ответникът “Колпойнт Ню Юръп“ ЕАД - гр. София, оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед наведените доводите от страните , намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество от *** г. на длъжност "***", с място на работа – офиса на работодателя, намиращ се в ****.
С процесната Заповед № *** г., връчена на ищеца на *** г., считано от същата дата 1 на основание чл. чл.187, ал.1, т.10 от КТ – поради неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение, а именно – да се държи уважително към ръководителите си, колегите си и всички трети лица, с които осъществява комуникация от всякакъв вид, при и по повод работата си, при спазване на процедурата по чл.193 от КТ и при съобразяване с критериите на чл.189 от КТ и в сроковете по чл.194, ал.1 от КТ, на А. Д. е било наложено дисциплинарно наказание „***“ (като за конкретни причини за издаването на тази заповед е посочено, че за времето от 08.01.2024 г. до 05.03.2024 г. в присъствието на колегите му от Проект „Юропкар“ ищецът многократно е проявявал непрофесионално отношение спрямо *** Д. Т., злепоставяйки я пред екипа, който ръководи, като й отправял множество неуважителни и обидни коментари по отношение на външния й вид, личните й отношения, действията й и прочие).
С процесната Заповед № **** г., връчена на ищеца на *** г., считано от същата дата, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ във връзка с чл.187, ал.1, т.10 и чл.190, ал.1, т.7 във връзка с чл.188, т.3 от КТ - поради неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение, а именно – да се държи уважително към ръководителите си, колегите си и всички трети лица, с които осъществява комуникация от всякакъв вид, при и по повод работата си, при спазване на процедурата по чл.193 от КТ и при съобразяване с критериите на чл.189 от КТ и в сроковете по чл.194, ал.1 от КТ, на ищецът е било наложено дисциплинарно наказание „***“ (като за конкретни причини за издаването на тази заповед е посочено, че на *** г. А. Д., бидейки наясно с *** заболяване на колежката му и негов *** З. Т. и възникналата във връзка с това необходимост тя да консумира специална храна в определени интервали от време, ищецът е взел и преместил от бюрото й храната й, а след направена от нея забележка и напомняне, че страда от ** заболяване, изискващо специален хранителен режим и, че не бива да пипа чужди вещи, в това число и храна, той отговорил: „*****.“).
И двете Заповеди съдържат всички законоустановени реквизити по чл.195, ал.1 от КТ – поради което съдът намира, че се явяват обосновани и мотивирани.
От представените в тази насока писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели З. Г. (Т. към момента на издаване на Заповедите) – поискана за свидетел от самия ищец, и П. Г.- И., се установява че действително А. Д. е извършил посочените в двете Заповеди нарушения на трудовата дисциплина.
Преди издаването на процесните Заповеди ответникът е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 от КТ и е поискал ищецът да представи писмени обяснения с връчени на Д. на *** г. и *** г. Покани, но в дадения му срок ищецът не е представил такива – поради което, с оглед разпоредбата на чл.193, ал.3 от КТ, съдът намира, че ответникът надлежно е изпълнил задълженията си по чл.193 от КТ.
И двете Заповеди са издадени в рамките на преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от КТ от откриване, респективно – извършване на нарушенията, а с оглед тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и поведението на ищеца, съдът намира, че така наложените дисциплинарни наказания са съразмерни на извършените нарушения.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че исковете с правно основание чл.357, ал.1 и чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явяват неоснователни и недоказани и като такъв следва да се отхвърлят, а оттук – с оглед на неоснователността на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и акцесорния му характер, като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на ответника направените разноски за производството по делото в размер на 3 358, 80 лева с ДДС – платено адвокатско възнаграждение – като с оглед фактическата и правна сложност на спора и обстоятелството, че ищецът е предявил срещу ответника три иска, съдът намира, че направеното от ищеца 2 възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. А. Д., ЕГН: **********, от ***, със съдебен адрес: гр. ***., против “Колпойнт Ню Юръп“ ЕАД, ЕИК 175138361, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Алабин“ № 1 – „ТЕЛЪС Тауър“, представлявано от *** К. Д. Г., със съдебен адрес: ****., обективно съединени искове с правно основание чл.357, ал.1, чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ – за признаването за незаконни и отмяната като такива на Заповед № *** г. И Заповед № **** г., и двете на *** на ответното дружество, и възстановяване на ищеца на заеманата преди *** длъжност, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА А. А. Д., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Колпойнт Ню Юръп“ ЕАД Д, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 3 358, 80 лева с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 02.01.2025 г.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3