Определение № 408 от 18.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 408 гр. Пловдив, 18.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20255000600501 по описа за 2025 година Производство по чл. 440 ал. 2 НПК.

С определение № 1065/28.10.2025 г., по ЧНД 2315/2025 г. Пловдивският окръжен съд е оставил без уважение молбата на осъдения М. М. Е. за предсрочно условно освобождаване от остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 1068/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив.

Недоволен от така посоченото определение е останал осъденият М. М.

Е., който го е обжалвал с искане то да бъде отменено и да се уважи молбата му за предсрочно условно освобождаване.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В мотивите към атакуваното определение Пловдивският окръжен съд е направил внимателен, точен и прецизен анализ на поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Осъденият М. А. има три предишни осъждания за притежание и разпространение на наркотични вещества. За изпълнението на настоящото наказание по НОХД № 1068/2025 г. е постъпил в затвора на 12.05.2025 г.

Начало на изпълнение на наказанието е 26.03.2025 година. Към 02.10.2025 год.

1 е изтърпял ефективно 6 месеца и 6 дни, а от работа 1 месец и 9 дни или всичко - 7 месеца и 15 дни, с остатък 4 месеца и 15 дни. Към 05.11.2025 г. е изтърпял ефективно 7 месеца и 9 дни и от работа 1 месец и 17 дни. Фактически е изтърпял 8 месеца и 26 дни, а остатъкът към 05.11.2025 г. е бил 3 месеца и 4 дни.

Въз основа на тези данни първоинстанционният съд с основание е приел, че е налице първата от кумулативно предвидените материалноправни предпоставки в чл. 70 ал. 1 от НК за условно предсрочно освобождаване, а именно осъденият е изтърпял понастоящем повече от 1/2 от наложеното му наказание "лишаване от свобода".

Правилно в мотивите на атакуваното определение е посочено, че за да се приложи условно предсрочно освобождаване, е необходимо също така осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, като тези доказателства за поправяне съгласно чл. 439а, ал. 2 от НПК се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

Спрямо лишения от свобода е изготвено психологическо изследване.

Видно от констатациите, е отчетено, че в хода на изследването е бил спокоен, контактен, ориентиран, формално критичен. Декларирал е готовност да спазва установените правила, но е констатирано, че следва основно собствените си интереси. Има реалистична самооценка и преценява възможностите си.

Успява да се ориентира в ситуациите и да избира по-добрия за себе си вариант.

Последователен е в следване на това, което желае, и се представя в социално желателен план. Изказва известна критичност спрямо отрицателните последици от действията си, но се оправдава от външни фактори. Отчетено е, че средата му е позната и следва да се стимулират позитивни нагласи и ресурси, като се поддържа устойчива нагласа за съобразяване с нормите и правилата и се усъвършенства способността за адекватно реагиране на различни ситуации. Посочена е необходимостта от стимулиране на задълбочено самокритично отношение спрямо участие в рискови ситуации и допусканите грешки, формиране на правно релевантни поведенчески нагласи и цели.

2

Според първоначалния доклад, М. А. постъпва в затвора за трети път, като условията на живот са му познати и безпроблемно се е приспособил към тях наново. Не е имал трудности при интеграцията в затворническата общност, като общува избирателно. Представил е социално желателен образ и не е допускал дисциплинарни отношения, макар такива да са били очаквани.

Рядко е контактувал със служителите на Затвора. Заявил е желание за работа.

Изготвената оценка е определила нисък риск от сериозни вреди от всички категории. Рискът от рецидив е среден – 54 т. Като гранични и проблемни зони са изведени отношението към правонарушението, тъй като признава вината си, но го оправдава с финансови проблеми. Акцентирано е, че има нужда от подкрепа за промяна на криминалното поведение. Отчетено е още, че не притежава добри умения за управление на финанси и личен бюджет, както и че е склонен към безразсъдни и рискови действия и допускане на едни и същи грешки. Отчетена е злоупотреба с наркотици. Сочи се в първоначалния доклад, че е непоследователен в осъзнаване на собствения си принос, наясно е с проблемите си. Избягва спорните въпроси и не взема предвид последиците от своите действия в по-широк план, като прави прибързани заключения.

Актуалният пробационен доклад също е отчел данните за злоупотреба на наркотични вещества, в която сфера не е отчетено снижаване на риска.

Актуалната оценка от рецидив отчита промяна в цифрово изражение – 49 т.

Снижението е в зоните - трудова ангажираност, управление на финансите и доходите, начин на живот и обкръжение, както и умения за мислене.

Като форми на корекционната работа са определени индивидуални срещи и беседи. Посочено е, че лишеният от свобода се включвал избирателно в общопенитенциарните мероприятия. Към служителите се отнасял съобразно съществуващите правила и изисквания. От 16.06.2025 г. е бил устроен на работа като магазинер на склад, като е бил отговорен към поставените задачи, не е злоупотребявал с трудовата дисциплина и безопасност на труда. Видно от приложените заповеди, лишеният от свобода е бил награждаван веднъж за показана добра работа и примерно поведение. Няма наложени наказания.

В становището на началника на затвора е констатирано, че лишеният от свобода М. А. сравнително успешно изпълнявал плана на присъдата. Направен е анализ на поведенческите реакции и действия след употреба на наркотични вещества. Осъденият може да поема отговорност за собствените си постъпки, 3 от което се прави извод за достигната за социална зрялост. Според началника на Затвора може да се приеме, че лишеният от свобода е придобил умения и новообразувания на личността си, които могат да се прилагат в условията на свободен живот. Посочени са и зоните, в които е отчетена промяна в резултат на изтърпяната част на наказанието, а именно сравнително трайна трудова ангажираност и съпричастност към трудовите задължения; не са констатирани данни за нелегални доходи по време на изтърпяване на настоящото му наказание лишаване от свобода; лишеният от свобода не е предприемал безразсъдни и рискови действия, поради което се отчита овладяна импулсивност.

С оглед на подробно анализираните данни, свързани с определените зони на риск, проведената до момента корекционна работа с лишения от свобода и отчетените от нея резултати, съдът е приел, че е започнал процесът за поправяне и превъзпитаване на М. А.. Настъпило е известно благоприятно въздействие спрямо личността му в тази насока. Този процес обаче все още не е достатъчен за достигане на желания ефект.

Основният довод, който се развива във въззивната жалба, е свързан с подробното обсъждане на съдебното минало на осъдения. Правят се възражения, че молбата за предсрочно условно освобождаване е свързана единствено с настоящото осъждане. Следва да се преценя положителното становище на затворническата администрация при настоящото му пребиваване в пенитенциарното заведение.

С основание Пловдивският окръжен съд е преценил, че това е четвъртото по ред осъждане на лишения от свобода. При всички четири осъждания спрямо него е било наложено наказание лишаване от свобода /предвид приложението на чл. 68 НК по отношение наложеното наказание по НОХД № 347/2016 г.

Поради това и настоящата инстанция приема извода в мотивите на атакуваното определение, че наказанието лишаване от свобода като форма на въздействие вече е било прилагано спрямо личността на подсъдимия и то не малко пъти преди настоящото наказание, което показва, че рискът от криминогенност не е бил успешно овладян и по-рано. Напълно правилно е становището, че няма убедителни данни това е да е сторено понастоящем.

Действително се отчита известен прогрес, но същият не е достатъчен за 4 убедителен извод, че лишеният от свобода разполага с трайни нагласи и нужният личностен ресурс да се интегрира успешно в обществения живот по един полезен на себе си и другите начин. Реформирането на нагласите на осъденото лице не е достатъчно към този момент. Прецизно е отбелязано снижение на риска от рецидив, който обаче все още е среден, като снижението е несъществено - от 54 т. на 49 т. Трудно може да се твърди, че към този момент корекционната работа спрямо личността му, провеждана по време на изтърпяване на наказанието, е достатъчна и е постигнала всичките си възможности. Въздействието на наказанието следва да продължи, за да се затвърдят започналите позитивни промени в осъденото лице, като се приучи същият успешно към трайно общественополезно поведение.

Предвид изложеното и Пловдивският апелативен съд намира, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1065/28.10.2025 г., по ЧНД 2315/2025 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 408 гр. Пловдив, 18.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20255000600501 по описа за 2025 година Производство по чл. 440 ал. 2 НПК.

С определение № 1065/28.10.2025 г., по ЧНД 2315/2025 г. Пловдивският окръжен съд е оставил без уважение молбата на осъдения М. М. Е. за предсрочно условно освобождаване от остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 1068/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив.

Недоволен от така посоченото определение е останал осъденият М. М.

Е., който го е обжалвал с искане то да бъде отменено и да се уважи молбата му за предсрочно условно освобождаване.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В мотивите към атакуваното определение Пловдивският окръжен съд е направил внимателен, точен и прецизен анализ на поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Осъденият М. А. има три предишни осъждания за притежание и разпространение на наркотични вещества. За изпълнението на настоящото наказание по НОХД № 1068/2025 г. е постъпил в затвора на 12.05.2025 г.

Начало на изпълнение на наказанието е 26.03.2025 година. Към 02.10.2025 год.