Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9931 от 26.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 7533/2025
Вид
Решение № 9931
Подписан
26.05.2026
В сила
24.06.2026
Състав
ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 9931 гр. ...., 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110107533 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. С. А. срещу .... и ..., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителен иск по чл. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № .. г., сключен между ищцата и ...., поради противоречието му със закона, както и установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между ищцата и ... договор за предоставяне на поръчителство от 29.05.2024 г., поради противоречието му с добрите нрави, под евентуалност – иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. ..., ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 4, ал. 1 от договор за потребителски кредит № .. г.

При условията на евентуалност от .... е предявен насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК срещу А. С. А., с искане за осъждане на ответницата за сумата от 1223,28 лв., представляваща чистата стойност на кредита - дължима и непогасена главница по договор за потребителски кредит № .. г., ведно със законната лихва за забава от датата на насрещната искова молба до окончателното погасяване на дълга.

Ищцата твърди, че на 29.05.2024 г. сключила с .... договор за потребителски кредит № ...., по силата на който й била предоставена в заем сумата от 2500 лв., която следвало да върне в срок от 24 месеца, при уговорен лихвен процент от 27,02% и ГПР в размер на 30,63%. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение по кредита, същото следвало да бъде предоставено в 10 дни от подаване на заявлението ако е банкова гаранция, или в срок до 48 часа ако е чрез сключен договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество. Според ал. 2, при непредоставено обезпечение заявлението нямало да бъде одобрено, а съгласно ал. 3, ако кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението му бил до 14 дни.

1

В тази връзка, на 29.05.2024 г. ищцата сключила с ... договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който дружеството - гарант следвало да обезпечи изпълнението на задълженията й по кредита срещу заплащането на възнаграждение в размер на 2171,16 лв., разсрочено за изплащане с погасителните вноски по кредита.

Твърди, че общата стойност на задълженията по кредита възлизала на 5454,85 лв.

Счита, че процесните договори са недействителни. Твърди, че уговореното възнаграждение за поръчителя представлявало скрита възнаградителна лихва, предвид факта, че дружествата били свързани лица, както и с оглед ограничения избор при възможностите за предоставяне на обезпечение по кредита. Сочи, че с клаузата на чл.

4 били заобиколени изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като развива и съображения относно неравноправния й характер. Счита, че посоченият в договора за кредит ГПР бил неправилно изчислен, доколкото не било съобразено дължимото в полза на поръчителя възнаграждение. Излага доводи, че сключеният с ... договор за предоставяне на поръчителство е нищожен поради противоречието му с добрите нрави. Развива съображения относно нееквивалентност на насрещните престации, като сочи, че уговореното възнаграждение постъпвало в патримониума на кредитодателя.

По изложените съображения, моли съда да прогласи недействителността на процесните договори, евентуално на клаузата по чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, поради противоречието й с добрите нрави. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ... е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Потвърждава сключването на процесните договори при посочените в исковата молба параметри.

Излага съображения, поради които счита, че уговореното в негова полза възнаграждение не следва да бъде включено при изчисляване на ГПР по кредита, доколкото нямало характер на разход за допълнителна услуга, представляваща условие за получаване на кредита. Отбелязва, че уговореното възнаграждение за поръчителя не било известно на кредитодателя към момента на изчисляване на ГПР. Твърди, че свързаността на двете дружества не обуславя оскъпяването на кредита, както и че уговореното възнаграждение се дължи в полза на .... Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът .... е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Потвърждава сключването на процесните договори при посочените в исковата молба параметри.

Твърди, че дължимото в полза на поръчителя възнаграждение не следва да бъде съобразено при изчисляване на ГПР по кредита, както и че сключването на договора за предоставяне на гаранция не представлява условие за отпускане на кредита. Счита, че посоченият разход не е бил известен на кредитодателя към момента на изчисляване на ГПР. Оспорва твърденията на ищцата относно недействителността на процесния договор за потребителски кредит. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът .... е предявил спрямо ищцата насрещен осъдителен иск. Излага доводи, че съгласно договора, ищцата следвало да заплати на дружеството сумата от 2500 лв. за главница и 783,69 лв. за възнаградителна лихва. Твърди, че ищцата е заплатила на дружеството сумата в общ размер на 1276,72 лв. за погасяване на задълженията по кредита, от която 628,63 лв. били за възнаграждение на .... Сочи, че ищцата изпаднала в забава за плащане на вноски с настъпил падеж, поради което, съгласно приложимите към договора общи условия, обявява кредита за предсрочно изискуем. При условията на евентуалност, в случай че съдът уважи предявените от ищцата искове, претендира осъждането й за непогасения остатък от чистата стойност на кредита на стойност от 1223,28 лв., ведно 2 със законната лихва за забава от датата на насрещната искова молба до окончателното погасяване на дълга. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата по насрещния иск е подала отговор на исковата молба, с който не оспорва размера на претенцията на ищеца ..... Оспорва основанието за претендиране на посоченото вземане. Моли съда да отхвърли предявения насрещен иск като неоснователен. Претендира разноски.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

С приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил за безспорни между страните следните факти: 1) сключен между А. С. А. и .... договор за потребителски кредит № .. г. за сумата от 2500 лв., усвоена от кредитополучателя; 2) сключен между А. С. А. и ... договор за предоставяне на поръчителство от 29.05.2024 г., с цел обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договор за потребителски кредит № .. г.; 3) извършено от страна на А. С. А. плащане по сметка на ...., в размер на 1276,72 лв., за погасяване на задълженията й по процесните договори. В открито съдебно заседание на 23.02.2026г. е отделено като безспорно, че ищцата е усвоила заемната сума от 2500 лева. Като безспорно следва да бъде отделено и обстоятелството, че за обезпечаване на изпълнението на задълженията на ищеца по процесния договор за кредит същият е сключил с ответника ... договор за предоставяне на поръчителство от 29.05.2024 г. при посочените в исковата молба параметри, въз основа на който дружеството-гарант се е задължило солидарно с ищеца за погасяването на задълженията по процесния договор за кредит пред ответника „....

Безспорен е и фактът, че „....е едноличен собственик на капитала на ....

По направеното възражение за нищожност на клаузите по договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, съдът приема следното:

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договор е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона - каквито са именно нормите на ЗПК, а в равна степен и на добрите нрави, като за спазването им съдът следи служебно - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСТК и с т.

1 и 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2013 год., ОСГТК (в който смисъл Решение № 3939 от 17.07.2023 г. по в. гр. д. № 12826 / 2022 г. на Софийски градски съд).

При анализ на разпоредбите чл. 114 и чл. 169 от ДФЕС и Хартата на основните права - чл. 38, трябва да се направи извод, че ПЕС изисква висока степен на защита на потребителите в Съюза. Законодателството на Съюза в областта на защитата на потребителите допринася за правилното функциониране на вътрешния пазар и има за цел да гарантира, че отношенията между стопанските субекти и потребителите са справедливи и прозрачни, което като крайна цел подпомага общото благосъстояние на европейските потребители и икономиката на Съюза. Посочените изисквания от правото на ЕС предпоставят, че националният съд има задължение при тълкуване на съответната норма на националното право да я прилага в духа и смисъла на съответното общностно право - вж. решение от 10. 04. 1984 по делото Von Colson, C14/83. Съгласно трайната практика на СЕС - вж. т. 20 от решение от 12. 07. 1990 г., Foster, C-188/89; т. 23 от решение от 14. 09. 2000 г., Collino и Chiappero, C-343/98; т. 40 3 от решение от 19. 04. 2007 г., Farell, C- 356/05; т. 39 от решение от 24. 01. 2012 г., Dominguez, C-282/10, националният съд има задължение да тълкува националното законодателство в духа на общностния правен ред. Следователно, за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това, е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност, която при кредитирането има лукративна цел - печалба. Тоест, дори при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави (в този смисъл изрично Решение № 4304 от 02.08.2023 г. по в. гр. д. № 8430 / 2022 г. на Софийски градски съд, което настоящият състав споделя изцяло). От служебно изготвена справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на ... е ..., т.е. ответниците са свързани лица по см. на §1 ТЗ.

Настоящият състав приема, че уговорено възнаграждение за предоставено поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит - арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.