Определение № 1978 от 13.08.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1978 гр. Бургас, 30.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20242100500710 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод депозирана Жалба с вх. № 10047/26.04.2024г. по описа на ЧСИ Делян Николов по изпълнително дело № 572/2023г. по описа на съдебния изпълнител, подадена от „Джонка Девелопмент“ ООД със седалище гр. София чрез процесуалния представител на дружеството – адвокат Б. К., упълномощен от Управителя на дружеството Илия Четвериков против действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в Разпореждане на ЧСИ Николов от 06.12.2023г., с което съдебния изпълнител е приел разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на 5 000 лева съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а впоследствие е отправено искане за присъждане на още 4 000 лева възнаграждение за адвокат, както и против действията на съдебния изпълнител, изразяващи се във връчване на книжа и уведомления, извършен опис на 20.03.2024г. и оценка. В жалбата изрично се посочва, че се отправя възражение за прекомерност на приетото възнаграждение за адвокат. Посочва се, че дружеството не е било уведомено за нито едно от действията на съдебния изпълнител. В жалбата се твърди, че съдебния изпълнител неправилно е приел, че дружеството е било редовно уведомено на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК. Посочва се, че длъжностното лице по връчването на призовки и съобщения не е събрало сведения, няма и констатации някога на адреса имало ли е офис на дружеството (канцелария), преместило ли се е дружеството, а единствено е 1 посочено, че фирмата не е на адреса от около половин година и по този начин действията на връчителя са опорочени. Посочва се, че е следвало да бъде залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК и съобщение да бъде пуснато в пощенската кутия.

С жалбата се претендира да бъде разпоредено връчването на съдебните книжа да бъде повторено, респективно – съдът да приеме, че връчването на книжата по изпълнителното дело е станало на дата – 19.04.2024г. когато книжата по делото са връчени на процесуалния представител на дружеството и от която дата следва да започнат да текат сроковете. В жалбата се отправя искане по изложените съображения да бъдат отменени всички действия по опис и оценка на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в с. Р., Община Н..

Изрично в жалбата се посочва, че се оспорват приетите разноски, извършените опис, оценка и изнасяне на публична продан недвижим имот на 29.04.2024г. като неправилни и незаконосъобразни.

Ответната страна по депозираната жалба – Н. З. К. депозира по делото писмено възражение на жалбата, с което оспорва жалбата и счита, че следва да бъде оставена без уважение. Посочва се, че жалбата е депозирана извън процесуалните срокове за атакуване на посочените действия на съдебния изпълнител, а от друга страна – връчването на съобщенията на дружеството е било валидно. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски в настоящото производство.

Окръжен съд – Бургас като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по изпълнително дело № 572/2023г. по описа на Частен съдебен изпълнител Делян Николов е образувано въз основа на Молба с вх. № 40455/24.11.2023г. от Н. З. К. и представен с нея Изпълнителен лист № 24298 от 31.10.2023г., издаден от частно гр. дело № 20221110171272 по описа на Районен съд – София, по силата на който е осъдено дружеството – „Джонка Девелопмент“ ООД да заплати на Н. З. К. определени парични суми.

С Разпореждане от 06.12.2023г. ЧСИ Николов образува изпълнителното производство и приема като разноски по делото предявеното 2 възнаграждение за адвокат в размер на 5 000 лева и е постановил да се изпрати съобщение за връчване на книжата по изпълнителното дело на длъжника.

Съобщение за образуваното изпълнително производство – включително и за приетите разноски, представляващи възнаграждение за адвокат в размер на 5 000 лева е изпратено на дружеството – длъжник на обявения в търговския регистър адрес на управление, а именно – гр. София, ***, вх. А, ап. 5. Съобщението е върнато в цялост, като връчителят е отбелязал, че на посочения адрес такава фирма няма, а от съседните фирми е разбрал, че такава фирма от около половин година няма, както и е отбелязал, че не е видял табели на дружеството и е залепил уведомление (лист 45 от изпълнителното производство) на дата – 06.02.2024г.

Видно от залепеното уведомление (лист 44 от изпълнителното производство) връчителят отново е отбелязал, че не е видял табели, не е открил дружеството на адреса или негов офис, а от съседните фирми е разбрал, че дружеството не е на адреса от около половин година.

С Разпореждане от 15.02.2024г. (лист 49) съдебният изпълнител е приел, че връчването на съобщението е редовно на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК и е пристъпил към принудителното изпълнение – на 20.03.2024г. е извършил опис на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в с. Р., Община Н.

(лист 78 от изпълнителното производство), приел е оценка на имота на дата – 04.04.2024г. и е постановил имотът да бъде изнесен на публична продан за периода от 29.04.2024г. до 29.05.2024г.

В депозираната пред съда жалба се посочва единствено, че направеното отбелязване на връчителя е неправилно, тъй като връчителят не е посочил откъде е събрал сведения и по какъв начин е достигнал до извода, че не открива офис и служители, като същевременно в жалбата не се посочва на посочения адрес на управление, на който връчителя е връчил съобщението да се намира действително офис на дружеството – не са посочени нито твърдения, не са ангажирани и доказателства в този смисъл. В конкретния случай – видно от направеното отбелязване връчителят е посочил, че сведения са събрани от съседни дружества и от тези събрани сведения е узнал, че дружеството не се намира на този адрес от около шест месеца.

3

Безспорно е и обстоятелството, че разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от ГПК следва да намери приложение когато връчителят установи на място канцелария, до която не може да намери достъп или пък може да влезе в офиса или канцеларията, но не може да намери лице, което е съгласно да получи съобщението – едва в този случай връчителят залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. В конкретния случай – нормата на чл. 50, ал. 4 от ГПК не намира приложение, защото отразените обстоятелства са, че офис и служители на търговеца изобщо липсват, което очертава хипотезата на чл. 50, ал. 2 от ГПК, приложима съгласно съдебната практика не само за търговци, напуснали адреса и неизпълнили задължението си да отразят новия в Търговския регистър, а и когато на официално обявения адрес въобще липсва офис на юридическото лице. При направени констатации от страна на връчителя, че не са налице физически белези за наличието на офис, канцелария или каквото и да е работно място, на което юридическото лице извършва дейността си – то за връчителя не е налице изискване да постави уведомление на адреса на управление, обявен в Търговския регистър, тъй като се обезсмисля извършването на допълнителни опити за осъществяване на контакти с негови представители за връчване на съдебни книжа или призовки.

Действително, съдебната практика приема, че връчителят следва да опише в разписката към уведомлението или съобщението до адресата, не само личните си впечатления за липсата на белези за съществуващ на място офис на търговеца, но и допълнителните си проучвания в тази насока, включително лицата, от които е взел сведения за това дали фирмата е позната на място и дали има, респективно е имала седалището си там, което в случая е обективирано в конкретното отбелязване, поради което и настоящата инстанция намира, че връчителят е изпълнил в цялост своите задължения.

От друга страна – както бе отбелязано по-горе – жалбоподателят „Джонка Девеломпент“ ООД дори не твърди, че изводът на връчителя за липса на офис на посоченото място е неправилен и че в действителност там се намира офис на дружеството, който връчителят не е могъл да открие, което обстоятелство води до извода, че изводът на връчителя е останал неопроверган и следва да се приеме, че направеното отбелязване е валидно, а изводът на съдебния изпълнител Делян Николов за редовно връчване на съобщението до дружеството – длъжник, обективирано в Разпореждане № 6168 от 15.02.2024г. е правилен и законосъобразен.

4

При тези данни, настоящата инстанция достига до извода, че дружеството – длъжник на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК е редовно уведомено за образуваното изпълнително производство, за дължимите суми по изпълнителния лист, както и за приетите разноски в изпълнителното производство, а именно – възнаграждение за адвокат в размер на 5 000 лева на дата – 15.02.2024г. и именно от този момент за дружеството е започнал да тече срок за атакуване на приетите с Разпореждане от 06.12.2023г. ЧСИ Николов разноски. Жалба против приетите разноски е депозирана на дата – 26.04.2024г.

– тоест – около година след редовното уведомяване на длъжника, поради което и следва да се приеме, че същата е просрочена. В тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като просрочена, тъй като действието на съдебния изпълнител подлежи на обжалване по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, но жалбата не е постъпила в преклузивния за атакуването му срок по смисъла на чл. 236 от ГПК.

По отношение на останалите действия, които са предмет на обжалване, а именно – опис и оценка на недвижимия имот, както и изнасяне на имота на публична продан на 29.04.2024г., съдът съобрази следното:

На основание чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва:

- 1. Постановлението за глоба;

- 2. Насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;

- 3. Отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;

- 4. Отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК;

- 5. Определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК;

- 6. Отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение;

- 7. Разноските по изпълнението.

В конкретния случай е безспорно, че жалбоподателят атакува извършения опис и оценката на имота, както и изнасянето на публична продан 5 на имота, а както бе изложено по-горе това не са от изчерпателно изброените действия на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от страна на длъжника. При това положение, Окръжен съд – Бургас намира, че депозираната жалба в останалата част също е недопустима, но на друго основание – атакуваните действия на съдебния изпълнител не подлежат на обжалване.

По отношение на посоченото в жалбата, че взискателят е поискал да бъде приет като разноски в изпълнителното производство още 4 000 лева, представляващи възнаграждение за адвокат, съдът намира, че действително – с молба от 04.04.2024г. е депозирана нова молба за приемане на допълнителен адвокатски хонорар по изпълнителното дело в размер на 4 000 лева, но с Разпореждане с № 11911 от 09.04.2024г., постановено от съдебния изпълнител е отказано да бъде приет претендирания с молбата от 04.04.2024г. допълнителен адвокатски хонорар в изпълнителното дело в размер на 4 000 лева. По отношение на тези посочени разноски жалбата е недопустима, тъй като не е налице акт на съдебния изпълнител, който да подлежи на обжалване от страна на длъжника.

Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че депозираната жалба е недопустима, съдът намира, че следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съобразно изхода на делото, на ответната страна по делото – Н. З. К. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 500 лева, представляващи възнаграждение за адвокат – видно от представения Договор за правна услуга пред съда от 10.05.2024г. договореното възнаграждение в полза на адвокат К. е заплатено в брой (лист 9 от настоящото производство).