Разпореждане № 169127 от 01.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 169127 гр. София, 01.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110149052 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. №

336607/15.10.2025 г., от „*“ ЕАД, ЕИК: *, с адрес: гр. София, бул. „В*, срещу А*“, Булстат *, с адрес: гр. София, бул. „М*, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.410, ал.1, т.2-3 КЗ за сумата от 3459.13 лева, за това, че на 18.12.2021 г., на републикански път I-8, на 131.5 км, с посока на движение с. М* - гр.

Костенец, е реализирано ПТП, при което МПС „Ф*“ с рег. № *, управлявано от И*, преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, което се поддържа от ответника, вследствие на което са нанесени материални щети на МПС „Ф*“ с рег. № * в размер на 3444.13 лева, както следва: увредени предна и задна десни гуми и джанти лети предна и задна десни, за което ПТП е съставен протокол за ПТП № 1532720/18.12.2021 г. от органите на „Пътна полиция“ при МВР, РУ ИХТИМАН, с включени ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, ведно със законната лихва върху сумите от датата на завеждане на исковата молба (15.10.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането;

2. чл.86 ЗЗД за сумата от 1364.84 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата от 3459.13 лева за периода от 15.10.2022 г. до 14.10.2025 г. (денят преди датата на завеждане на исковата молба).

В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че на 18.12.2021 г. на републикански път I-8, на 131.5 км, с посока на движение с. М* - гр. Костенец, е реализирано ПТП, при което МПС „Ф*“ с рег. № *, управлявано от И*, преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Сочи, че е съставен протокол за ПТП № 1532720/18.12.2021 г. от органите на „Пътна полиция“ при МВР, РУ Ихтиман, според който причините за произшествието 1 се дължат на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, което се поддържа от ответника. Твърди, че са нанесени материални щети на МПС „Ф*“ с peг. № *, като щетите са описани в приложените описи и са следните: увредени предна и задна десни гуми и джанти лети предна и задна десни.

Твърди, че МПС „Ф*“ с рег. № * е със сключена застраховка „Каско+” при ищеца със застрахователна полица № 440221213004420 от 28.01.2021 г., валидна към момента на събитието. Твърди, че по повод ПТП е заведена щета под № 44012132136932. Извършен е оглед на автомобила, опис на щетите и същият е отремонтиран в автосервиз „П*” ЕООД за сумата от 3444.13 лева.

Ищцовото дружество е платило на „П*” ЕООД стойността на ремонта в размер на 3444.13 лв. по банков път с преводно нареждане от 21.02.2022г.

Излага правни доводи, че на основание чл.410 от КЗ след изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредите. Поддържа, че републикански път I8, на който е настъпило процесното ПТП, е републикански път съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата и се управлява от А*“, като в това си качество ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържане на пътя, включително да означи съответното препятствие - дупка върху пътя с необходимите пътни знаци, с цел предупреждаване на участниците в движението, съобразно чл. 13 от ЗДвП.

С уведомително писмо ищецът е поканил ответника да възстанови изплатеното от нас застрахователно обезщетение. До момента претендираната сума не била изплатена, откъдето за ищеца възниква правният интерес, от предявяване на претенциите си по съдебен ред.

Посочва банкова сметка, на която да му се изплати сумата - титуляр на банкова сметка „*” ЕАД, IBAN: *, BIC: UBBSBGSF, в „Обединена българска банка” АД.

Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

1. Застрахователна полица № 440221213004420 от 28.01.2021 г. по автомобилна застраховка „Каско+” на „*” ЕАД; 2. Общи условия за застраховка „Каско+”; 3.

Протокол за ПТП № 1532720/ 18.12.2021 г. на МВР, РУ Ихтиман; 4. Уведомление за щета № 44012132136932; 5. Свидетелство за регистрация на лек автомобил „Ф*“ с рег. № *; 6.

Свидетелство за управление на МПС на И*; 7. Опис - заключение по щета № 44012132136932; 8. Приемо-предавателен протокол от 13.01.2025 г. за отремонтирания автомобил; 9. Фактура № 0012134241/ 29.01.2022 г., издадена от „П*” ЕООД; 10.

Калкулация по претенция № 44012132136932; 11. Ликвидационен акт по преписка 44012132136932; 12. Платежно нареждане от 21.02.2022 г. за плащане на „П*” ЕООД по щета № 44012132136932; 13. Регресна покана изх. № 0-92-4029/ 24.03.2022 г. по щета № 440121321369t32 с доказателство за получаването й; 14. Справка за размера на законната лихва; 15. Снимков материал.

Моли да бъде назначена съдебно-автотехническа експертиза , по която вещото лице, след като се запознае с документите по делото и след изслушване на искания свидетел, да даде отговор на следните въпроси: 1.

Какъв е механизмът на настъпване на процесното ПТП от 18.12.2021 г?.; 2. Какви щети е 2 получил лек автомобил „Ф*“ с рег. № * в резултат на ПТП?; 3. Съответстват ли констатираните от вещото лице щети на описания механизъм на ПТП и възможно ли е същите да бъдат причинени при попадане на автомобила по време на движение в дупка на пътното платно?; 4. Каква е стойността на ремонта за отстраняване на щетите върху автомобила, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП?; 5. Каква е стойността на обичайните разноски на застрахователя за определяне размера на обезщетението по застраховка „Каско+”?

Моли да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на призоваване, а именно: водачът на МПС „Ф*“ с рег. № * - И*, ЕГН **********, с адрес: гр. И*.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. А. Г. Д., преупълномощена от Адвокатско дружество „Б*, Д.“, рег. по ф.д. № 416/2017 г. по описа на СГС, код по БУЛСТАТ: *, със седалище и адрес на управление: гр. С*, партер, съгласно представено пълномощно, което важи за всички инстанции (л.5 от делото).

Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

За иска по чл.410 КЗ държавната такса е в размер на 138.36 лева, а за иска по чл.86 ЗЗД таксата е 54.59 лева. Общо дължимата държавна такса за производството е в размер на 192.95 лева.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК в размер на 192.95 лева ( л.4 от делото).

3

По доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Следва да се извърши процедура по чл.131 ГПК.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на основание чл.131 ГПК.

УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от получаването, със следното задължително съдържание:

1. посочване на съда и номера на делото;

2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител 4 или пълномощник, ако има такива;

3. становище по допустимостта и основателността на иска;

4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;

5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;

6. подпис на лицето, което подава молбата.

УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага, включително и да оспори истинността на представените с исковата молба писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.

УКАЗВА на ответника, че ако не изпълни указанията по чл.132 ГПК, отговорът ще се счита за неизвършен.

УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК – да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.